ЗАВЕТЪТ НА УКАЗ №167: Презизентът Плевнелиев днес прихна защо помилва учителка- контрабандистка от Рибново въпреки двойния отказ на комисията?

Президенътт Плевнелиев се е похвалил днес в ефир че и той помилвал престъпници и се е гордеел с това. Да, докато общественото внимание отново се насочва към един от най-противоречивите кадри от неговия мандат – скандалното помилване на учителката от Рибново Хатидже Ликова. Докато бившият държавен глава демонстрира загриженост за обществения морал и законността, документите от неговото собствено управление разкриват решения, които и до ден днешен буди сериозни въпроси и съмнения за задкулисни договорки. Започнал като рутинна процедура за помилване, този случай се превърна в истински политически ребус, който оголва безпощадно границата между официалната власт и личните обвързаности.

Всичко започва през лятото на 2015 година, когато Хатидже Ликова влиза зад решетките, за да изтърпи ефективни присъди от осем и седем месеца затвор за повторно държане и продажба на контрабандни цигари. Нейният казус попада за разглеждане в Комисията по помилването към президентството, чиято позиция е категорична и безкомпромисна. В рамките на няколко месеца – на 7 май, на 1 юли и на финалния 3 септември 2015 година – комисията последователно отказва да препоръча помилване, като дори подчертава липсата на каквито и да било нови обстоятелства по случая. Вицепрезидентът Маргарита Попова напълно одобрява тези откази, затваряйки пътя за преждевременно освобождаване на осъдената.

Именно тук обаче се случва събитието, което превръща юридическия казус в разследване с повишено обществено внимание. Само пет дни след последното отрицателно становище на специализираната комисия, на 8 септември 2015 година, Росен Плевнелиев лично подписва Указ №167. С този акт той помилва Ликова, освобождавайки я от остатъка от първото наказание и изцяло от второто, като по този начин публично пренебрегва институционалния ред и собствените си експерти. Въпросът какво точно се е променило в рамките на тези пет дни остава без официален отговор и до днес, но отговорите започват да излизат наяве благодарение на разследващата журналистика.

През годините регионални издания, сред които се откроява „Топ Преса“, разобличават мрежата от близки лични и политически отношения между тогавашния държавен глава и влиятелните братя Манчо и Ибрахим Джуркини от Рибново, с които Плевнелиев поддържа контакти още от ученическите си години. Самата Хатидже Ликова е учител именно в учебното заведение, свързано с тези кръгове, което веднага хвърля нова светлина върху бързината, с която е подписан президентският указ. Местните медии нееднократно са поставяли на дневен ред и най-сериозните съмнения около суми от порядъка на 15 000 лева, за които се твърди в публичното пространство, че са циркулирали около организирането на помилването, макар към момента да липсват официални прокурорски постановления или съдебни актове, които да ги докажат като категоричен факт.

Въпреки липсата на финансови доказателства, хронологията на събитията рисува обезпокоителна картина на шуробаджанащина и упражняване на еднолична власт извън рамките на институционалния консенсус. Само осемнадесет дни след като е извадена от затвора с президентския указ, Ликова вече е назначена за член на секционна избирателна комисия, демонстрирайки светкавично завръщане в обществения живот на общината. Както „Топ Преса“ многократно е отбелязвала в своите анализи, обществото все още очаква истински отговор на въпроса чий натиск е надделял над становищата на компетентните комисии и дали приятелските кръгове са били по-силни от закона. Докато Плевнелиев продължава да дава морални оценки от екрана, сенките около указа от септември 2015 година продължават да тежат върху неговия политически образ.

Докато Росен Плевнелиев продължава да раздава морални оценки от телевизионния ефир и да критикува остро вицепрезидента Илияна Йотова за нейните укази за помилване, обществото няма как да забрави неговия собствен двоен стандарт. Бившият държавен глава с лека ръка се гордее със своето решение от септември 2015 година да освободи учителката от Рибново Хатидже Ликова, правейки се, че не забелязва как собствената му Комисия по помилванията три пъти му е казала категорично „не“.

Лицемерно е да клеймиш чуждите актове на милосърдие като политически схеми и престъпление, докато за собствените си скандални укази, подписани едва пет дни след официалните откази на експертите и на фона на съмнителни местни зависимости, твърдиш, че са висш акт на добросъвестност. Законът и справедливостта обаче не могат да бъдат подменяни според това кой стои в президентския кабинет – помилването си остава същото, но опитът на Плевнелиев да се изкара морален съдник на фона на собственото си противоречиво минало буди единствено горчив смях и основателни въпроси за задкулисието.