Преподавател в ЮЗУ представи две книги с разкази и стихове

Само 10 разказа и 28 стихотворения. Но в тях има толкова много човешки емоции, вълнения, размисли и послания. Малките по обем книги – стихосбирката „Надежда за утро“ и сборникът „Какво живя, дядо“, чийто автор е бившият вътрешен министър проф. д-р Веселин Вучков, съдържат в себе си едно огромно човешко сърце.

В това се увериха в зала „Проф. д-р Илия Манолов“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“-Благоевград любители на литературата. В лабиринта от въпроси на водещия проф. д-р Валентин Василев, директор на Регионален клуб – Благоевград към Фондация за развитие на емоционалната интелигентност, и в пъстротата на отговорите на автора присъстващите потънаха в един свят, където паметта, човешките истории, времето, доброто, надеждата и вярата са на особена почит.

Тайната на тази вдъхновяваща литературна среща бе, че пред гостите не бе нито някогашният вътрешен министър, нито преподавателят, нито експертът, а човекът Веселин Вучков. Затова и това докосване до неговото творчество със сигурност ще остави следи за дълго време.

„Още като дете харесах литературата, тя е част от мен, в библиотеката вкъщи имахме много книги. Когато бях ученик, в училището ни дойдоха поети и писатели, за мен това бе невероятно. Но аз не съм писател, не съм и поет. Плахо посегнах към белия лист, за да пиша проза и поезия. Но имам потребност да пиша, защото усещам, че има какво да кажа на читателите, какво да споделя с тях. Макар че е много трудно в кратките разкази да успееш да вплетеш послание, поука“, сподели Веселин Вучков.

Повечето от стиховете в стихосбирката написал във времето, в което подготвял за издаване и учебник по наказателен процес. Когато имаш желанието да пишеш, тогава едното не пречи на другото, научната литература не пречи на художествената, категоричен е авторът. Десетте кратки разказа са като човешката душа – почти невидими, но изпълнени с живот, с желания, с мечти.

Веселин Вучков се връща към детството, приятелството, спомените, съвместните преживявания в родното му село Стоб. Защото той обича родния си край, обича хората, които са част от живота му или са били част от живота му.

„Надежда за утро“ пък е първата творба в рими на Веселин Вучков и е любопитно как той прави тази нелека крачка от проза към поезия. Между кориците са 28 стихотворения, които докосват душата на читателя с общочовешките теми, които засягат – за равносметката, за любовта, за раздялата, за надеждата.

„Утрото е начало, нова надежда, нови очаквания, утрото носи светлина. Затова избрахме това заглавие на стихосбирката. Надявам се, че стиховете ми носят светлина на читателите“, каза още авторът. След края на представянето той с онази присъща му мека и приветлива усмивка даде автографи и написа на всеки свой почитател лични послания.