СХЕМАТА „ДИГИТАЛИЗАЦИЯ ЗА НАШИ ХОРА“: Лапнаха 1 милион европари, за Държавен архив Благоевград – нито стотинка и нула скенери!

ГОЛЯМОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРЕТОПЛЯНЕ: КАК МИЛИОНИ ЗА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ ЗАОБИКОЛИХА БЛАГОЕВГРАД, А ЧИНОВНИЦИТЕ СИ ПРИПИСВАТ ЧУЖД ТРУД

Разследване на Топ Преса разкрива как скъпата техника по Плана за възстановяване и устойчивост бе разпределена на тъмно, докато регионалните архивисти работят на доизживяване без нито един нов скенер

Когато чиновническата машина в София реши да усвоява европейски средства, резултатът почти винаги следва познат и до болка изтъркан сценарий, в който провинцията остава удобен декор за отчитане на кухи национални статистики. На хартия Националният план за възстановяване и устойчивост трябваше да бъде историческият скок на България в двадесет и първи век, като вкара културното ни наследство в дигиталната епоха чрез инвестиция C11.I7. Проектът гръмко обещаваше единни стандарти, спасяване на застрашени масиви, високотехнологично оборудване и свободен достъп до паметта на нацията за всеки гражданин. Когато обаче прашните папки с оперативните споразумения и обществените поръчки се отворят за внимателен прочит, лъсва горчивата истина за поредното преразпределение на публичен ресурс, при което област Благоевград е напълно пренебрегната откъм реални материални инвестиции, докато държавата се готви да отчете като грандиозен европейски успех рутинната работа на местните архивисти.

Разследването на Топ Преса проследи движението на парите и техниката по линия на Държавна агенция „Архиви“, която е един от ключовите партньори в мащабната инвестиция заедно с редица министерства и национални медии. По силата на сключеното още през май 2023 година Оперативно споразумение държавната агенция получава първоначален бюджет от близо един милион лева без данък добавена стойност. Година по-късно, през май 2024 година, апетитът нараства и след официално анексиране на договора определените за изпълнение средства са набъбнали до точно 1 086 111 лева и 4 стотинки без ДДС. Срещу тази внушителна сума от европейските данъкоплатци институцията поема задължението да дигитализира минимум 86 400 архивни документа в тяхната цялост с пълни метаданни и да консервира поне четири хиляди листа ценни книжа. Дотук всичко звучи безупречно и модерно, но дяволът, както винаги, е скрит в детайлите на разходването и в географията на доставките.

При обявяването на мащабната обществена поръчка под номер 445290 с предмет закупуване на специализирана техника за дигитализация, реставрация и консервация лъсва скандалното териториално разпределение на активите. Цялото ново оборудване, платено с европейски средства, е разпределено по строго определени адреси, сред които Благоевград изобщо не съществува. Двата свръхмодерни планетарни букскенера от формат А1 са заковани съответно за централата в София и за Държавен архив Бургас. Двете работни станции, включващи специализирани фотоапарати и подвижни маси за заснемане, заминават за Монтана и Русе. Специализираните машини за обезпрашаване и почистване на документи от мухъл и патогени са насочени към София и Велико Търново. Седемте светещи реставрационни маси са разхвърляни между столицата, Велико Търново, Бургас, Варна, Монтана и Пловдив, а големите преси и уникалният уред за реставрация на печати отново остават заключени в София и Търново.

За цялата Благоевградска област, която съхранява една от най-бурните, драматични и богати документални съкровищници на българския род, няма предвиден нито един кабел, нито един скенер, нито една нова лупа. Държавен архив Благоевград, намиращ се на тихата уличка „Арсений Костенцев“ номер две, е оставен да съществува в паралелна реалност, забравена от авторите на плана в столицата. Това институционално високомерие повдига логичния въпрос как точно се очаква благоевградските архивисти да допринесат за постигането на тези прословути 86 400 документа, след като не получават технологично обновяване.

Още по-абсурден е времевият парадокс в управлението на тези милиони. Проектът стартира официално през май 2023 година и има краен срок до юни 2026 година, но самата обществена поръчка за техниката бе открита с краен срок за оферти чак през юни 2025 година. Това на практика означава, че докато текат процедурите по класиране, евентуално обжалване, подписване на договори, доставка, монтаж и обучение на персонал, новите скенери ще заработят едва в самия край на проектния период. Възниква неизбежният въпрос с каква техника и по какъв начин агенцията е отчитала напредък през първите две години от изпълнението на европейската инвестиция. Отговорът води директно към подозрението за грандиозно претопляне на отчети и присвояване на резултати от текущата, ежедневна дейност на служителите по места.

В правилата на самата инвестиция C11.I7 изрично и категорично е разписано, че не се предоставят финансови средства за възнаграждения на щатните служители на ДА „Архиви“ за дейностите по изпълнение и управление на проекта. Държавните архивисти в Благоевград и без този европейски проект имат служебното вменено задължение по длъжностна характеристика да извършват дигитализация на фондовете и да качват данни в Информационната система на държавните архиви. Те правят това от години, разчитайки на наличната си амортизирана техника и получавайки обидно ниските си базови чиновнически заплати. Още през далечната 2019 година тогавашното ръководство на архива в Благоевград отчиташе публично над хиляда и шестстотин успешно дигитализирани исторически снимки. Сега съществува реална опасност всяка страница, сканирана с пот на челото от местните специалисти без допълнително заплащане, да бъде пришита към отчетите пред Брюксел, за да се оправдае европейското финансиране от над един милион лева за централата.

Тази схема на безплатна експлоатация на регионалните кадри и централизирано усвояване на парите поражда сериозни съмнения за подмяна на същността на европейската помощ. Ако документите от Благоевград са влезли в прословутия брой от 86 400 единици, стои тежкият въпрос къде физически са сканирани те. Вариантите са само два и двата са еднакво скандални. Първият е хората в Благоевград да са работили на стари настолни устройства извън всякакви модерни европейски стандарти, докато някой друг прибира парите за управление и външни консултанти. Вторият вариант е безценни исторически оригинали от Националния архивен фонд да са били транспортирани по пътищата до София, за да минат през тамошните скенери, което би било огромен риск за целостта на уникални документи, изискващ специален климатизиран транспорт, скъпи застраховки и строги протоколи, за каквито липсва всякаква публична следа.

Пълната липса на прозрачност от страна на Държавна агенция „Архиви“ само засилва тези съмнения. Опитите да се извади точна и ясна справка колко точно единици от фондовете в Благоевград са дигитализирани по проекта между май 2023 година и средата на 2026 година удрят на камък в институционалната стена от мълчание. В официалните отговори по Закона за достъп до обществена информация централната власт упорито повтаря само общата национална цифра от 86 400 документа, без да дава регионална разбивка, сякаш провинциалните архиви са секретни военни обекти. Подадени в платформата за обществена информация заявления, с които се настоява за договорите с външни изпълнители за дигитализация и подготовка на технически задания, стоят непроизнесени в законовия срок. Тази системна непрозрачност ясно показва, че чиновниците се страхуват от конкретни въпроси за реалния принос и за това чии джобове са напълнили консултантските хонорари.

Истинският абсурд се задълбочава и от факта, че през септември 2025 година с правителствено постановление номер 176 наименованието на цялата инвестиция бе тихомълком прекроено от първоначалното широко формулирано за музеи, библиотеки и архиви на тясното „Цифровизация на колекциите от архиви“. Тази чиновническа гимнастика в Държавен вестник подсказва за сериозни проблеми и закъснения при изпълнението на останалите компоненти на проекта. Защото докато архивът в Благоевград бе напълно отрязан от техника, библиотечният сектор за целия Югозападен район бе набутан под шапката на Столична библиотека, определена за мегахъб, което отново концентрира скенерите и сървърите в София за сметка на регионалните структури. Дори споменаването в отчетите на БНТ, че са цифровизирани архивни ленти на регионалния телевизионен център в Благоевград, остава мъгляво и без ясна гаранция дали е свършено по този проект, или просто е приписано за общ обем.

Всичко това се случва на фона на изключителни събития за културната памет на Пиринския край, каквато е придобиването от държавата на огромния архив и Института по история на българската емиграция „Илия Тодоров Гаджев“ в Гоце Делчев. През август 2026 година председателят на агенцията Михаил Груев и местното архивно ръководство посетиха Гоце Делчев за финализиране на тази историческа стъпка. Новият масив крие уникални писмени паметници за съдбата на хиляди българи зад граница. И тук идва горчивият въпрос: как ще бъде съхранено и дигитализирано това колосално богатство, след като милионите по Плана за възстановяване са вече разпределени за други градове, а местният архив не получи дори една нова реставрационна маса?

Този модел на централизирано преразпределение превръща регионите в донори на съдържание и статистика, докато лъвският пай от материалните активи остава концентриран в шепа избрани центрове. Гражданите на Благоевград имат право да знаят колко точно от паметта на техния край е спасена в дигитален вид и колко от тези образи са реално качени в публичната информационна система, а не просто отметнати в чиновнически таблици за пред европейските контрольори. Ако се окаже, че от хилядите фондове в Благоевград са дигитализирани едва шепа страници, а целият европейски бюджет за техника е отишъл за въоръжаване на други звена, това ще бъде поредното доказателство за циничното отношение към региона.

Разследването по този казус продължава с официални запитвания за всеки сключен договор, всяка платена фактура и всеки подписан приемателен протокол по поръчката. Времето на удобните обобщени отчети и мълчаливите откази изтича, защото европейските пари не са предназначени за козметично отчитане на чужд труд, а за реална модернизация, която трябваше да стигне и до бреговете на Струма. Опитите да се скрие истината зад общи цифри само доказват, че зад кулисите на големия европейски проект се крие добре познатата схема на провинциално пренебрежение и чиновническо самодоволство.

МЪЛЧАНИЕТО НА ЧИНОВНИКА: КАК ДА „АРХИВИ“ СКРИ ДОГОВОРИТЕ С ВЪНШНИ ФИРМИ И ОСТАВИ ПИРИНСКО НА СУХО

Зад паравана на красивите отчети за дигитализация се крие един изключително удобен механизъм за отклоняване на публично внимание: пълната непрозрачност относно това кой всъщност прибира парите за подготовка и външни услуги. В официалната документация по инвестиция C11.I7 черно на бяло е записано, че част от бюджета на Държавна агенция „Архиви“ е заделен за външен изпълнител, който да изготви техническите спецификации за обществената поръчка. Оказва се, че държавната структура с десетки експерти на щат не може сама да опише какви скенери са ѝ нужни и плаща на частна фирма да свърши работата. Когато обаче през платформата за достъп до обществена информация бе изискано разкриването на всички договори с външни изпълнители за дигитализация и консултации, институцията избра най-удобния ход – непроизнесено в срок заявление и пълно мълчание. Този отказ да се покажат документите повдига тежки въпроси за това кои са облагодетелстваните консултантски кръгове, докато за работещите специалисти в регионалните звена няма предвидено дори стотинка допълнително възнаграждение.

Парадоксът става още по-циничен, ако погледнем как библиотечният сектор и медиите бяха вкарани в същия общ кюп, за да се отчете национален обхват. Докато регионалната библиотека в Благоевград бе формално прикачена към дигиталния хъб на Столична библиотека, реалният контрол върху скенерите, сървърите и работните станции остана твърдо бетониран в София. Вместо децентрализация и реално овластяване на местните културни институти в Пиринско, проектът за пореден път превърна региона в периферия, задължена да изпраща своето съдържание към столицата, за да захранва чужди отчети. Дори отчетената работа на БНТ с архивни ленти от регионалния телевизионен център в Благоевград остава без категорични доказателства дали е реално ново постижение, или просто замазване на очите с архивни записи от минали години. Така картината става напълно ясна: милионите отиват за скъпа техника в избрани градове и тлъсти външни договори, а за Благоевград остава единствено задължението да копае в прашните масиви и да осигурява безплатен обем за чиновническата статистика.