ОТ ИЗГНИЛАТА РЕКОЛТА ДО ПОЛОВИН ЕВРО ЗА КИЛОГРАМ: В Като Неврокопи започна битката за спасението на прочутия неврокопски картоф

Само на броени километри от българската граница, отвъд ГКПП „Илинден – Ексохи“, полетата на Като Неврокопи отново се раздвижиха. Комбайните влязоха в нивите, камионите пълнят първите касетки, а въздухът мирише на прясно изорана пръст. На пръв поглед картината изглежда като класическо начало на есенната кампания в един от най-известните земеделски региони на Балканите. Но зад познатия селски пейзаж тази година ври и кипи истинска драма за икономическо оцеляване. След миналогодишната катастрофа, белязана от тежък пазарен срив, изоставена продукция и заравяне на хиляди тонове непродадени картофи в ями, местните стопани са изправени пред решителен сезон. Очакванията им за изкупни цени от над 0,50 или 0,55 евро за килограм не са просто стремеж към по-голяма печалба, а единствената им възможност да избегнат масови фалити.

За да се разбере напрежението в Като Неврокопи днес, погледът трябва да се върне към предходната 2025 година. Тогава европейският пазар бе залят от огромно свръхпредлагане. Резултатът за гръцките фермери бе опустошителен: изкупните цени паднаха под критичния праг на себестойността, а търсенето напълно замря. Председателят на Земеделското сдружение в Като Неврокопи Апостолос Весмелис описва реалността отпреди месеци с думи, които звучат като присъда. Огромни количества картофи останаха по складовете и изгниха, други бяха предадени на безценица за инсталации за биогаз, а немалка част от стопаните бяха принудени буквално да заровят продукцията си в земята с багери. Към тежката финансова загуба се добави и горчивото усещане за институционална изолация. Според производителите, докато редица други сектори в гръцкото земеделие са получили държавни компенсации за загуба на доход, картофопроизводителите в Неврокопи са останали само с неизпълнените обещания на властите.

Разочарованието и острата липса на свеж капитал логично доведоха до свиване на площите през пролетта на 2026 година. Стопаните засяха значително по-малко декари, действайки изключително предпазливо. Макар метеорологичните условия през лятото – сравнително прохладното време и периодичните дъждове – да се оказаха благоприятни за развитието на културата, кампанията не мина без сериозни препятствия. Част от стопаните срещнаха проблеми с качеството на внесения посадъчен материал, което в определени масиви ще доведе до по-ниски добиви. Към това се прибавя и драстичният ръст на производствените разходи. Земеделският производител Анестис Сапунидис посочва, че честите валежи са провокирали появата на мана, налагайки интензивни третирания с препарати за растителна защита. В същото време разходите за торове скочиха до близо 1000 евро за тон, а цената на дизела се задържа около 2 евро за литър. За да излезе едно стопанство дори на нула, всяко поле изисква инвестиции, които вече са на границата на непосилното.

Към момента прибирането на реколтата е в начален етап, като масовото вадене на картофите предстои през септември. Първите партиди показват отлично качество, но голямата въпросителна остава изкупната цена директно от полето. В регионалните земеделски среди мненията за финансовия изход варират, макар общият тон да е категоричен – ново сриване на пазара ще бъде фатално. По-рано през август председателят на Групата на картофопроизводителите Янис Кескиноглу изказа по-консервативна прогноза за цена от около 0,45 евро за килограм при очакван общ обем на местната реколта между 80 000 и 90 000 тона. От своя страна Апостолос Весмелис очертава като твърда психологическа и икономическа граница нивото от над 0,50 евро за килограм, което би позволило на района да поеме глътка въздух. Производителят Анестис Сапунидис пък поставя целта на около 0,55 евро за килограм, подчертавайки, че точно такава стойност е необходима, за да могат стопаните да покрият скъпите консумативи и поне частично да заличат колосалните миналогодишни загуби.

Парадоксално, най-голямата надежда за производителите край Драма идва от климатичните аномалии в Западна Европа. Докато Южните Балкани имаха сравнително благоприятно лято, основните европейски производители бяха ударени от тежка суша и горещи вълни. Във Франция, която е сред лидерите в сектора, организацията на производителите UNPT прогнозира спад на реколтата с близо 23 процента спрямо миналата година, като средният добив се очаква да се срине до около 37,4 тона на хектар. Сходни сигнали за проблеми и редуцирани обеми идват от Германия и Испания. Този дефицит в Западна и Централна Европа неизбежно ще пренареди търговските потоци на континента, а гръцките стопани се надяват, че намаленото европейско предлагане ще повиши търсенето на тяхната продукция и ще задържи пазарните нива над половин евро за килограм.

За Като Неврокопи картофопроизводството не е просто отрасъл от аграрната статистика, а истинският гръбнак на местната икономика. Картофите от района притежават европейски статут на Защитено географско указание още от 2002 година, а местната организация разполага с модерен логистичен комплекс от над 6000 квадратни метра със специализирани хладилни капацитети, покриващи високите международни стандарти. Но зад модерната инфраструктура и европейските сертификати стоят стотици семейства, чието бъдеще зависи от сделките през следващите няколко седмици. Ако пазарът признае качествата на прочутия неврокопски картоф и осигури очакваните изкупни цени, районът ще оцелее. В противен случай рискът плодородните полета на крачка от българската граница да запустеят става все по-реален. Предстои решаващият септември, а „Топ Преса“ продължава да следи горещата тема от мястото на събитията.