ТОП РАЗКРИТИЕ В TOPPRESA.COM !!! Дареният капан за милиони: Защо кабинетът „Желязков“ завеща на Благоевград 60 декара с бомба със закъснител

Екипът на „Топ Преса“ отново поставя пръст в раната на задкулисните сделки и политическия пиар, който години наред се пробутва на благоевградчани като грижа за града. Поредната управленска бомба цъка под краката на местната власт, а поводът е едно наглед благородно, но всъщност изключително рисковано решение, взето в самия край на мандата на правителството, оглавявано от Росен Желязков. Точно преди политическата сцена да се завърти и властта да бъде предадена на следващия служебен кабинет, държавата реши да направи царски подарък на Благоевград, прехвърляйки му безвъзмездно над шестдесет декара земя. Зад фанфарите и шумните обещания за нов модерен парк обаче се крият финансови капани, правни абсурди и сериозни съмнения за подготвяно скрито преразпределение на ценни публични ресурси, които разследването на „Топ Преса“ вади наяве.

Официалното съобщение на Министерския съвет звучи като сбъдната мечта за всеки благоевградчанин. Кабинетът обяви прехвърлянето на апетитен държавен терен от точно шестдесет хиляди и тридесет и шест квадратни метра заедно с построените в него сгради. Всичко това се дава за изграждането на огромен градски парк, зелени площи, алеи, модерни детски площадки, пространства за мащабни културни събития, както и зони със спортни съоръжения на открито и на закрито. Всичко това е опаковано в красиви термини за достъпна среда, интеграция на хората в неравностойно положение и изпълнение на Плана за интегрирано развитие на общината. Зад тези хвалебствени фрази обаче прозира опасна клауза, която поставя местната хазна и бъдещето на Благоевград пред жесток ултиматум. Ако общината не реализира парка и прилежащата му инфраструктура в рамките на пет години, имотът се връща обратно в ръцете на държавата.

Точно тук започват неудобните въпроси, които местните власти спестяват на обществото, но журналистите на „Топ Преса“ не се колебаят да зададат. Първият и най-болезнен парадокс е пълната липса на финансиране. Кабинетът на Росен Желязков прехвърля терена, но не отпуска нито една стотинка за реалното му превръщане в парк. Всеки, който има поне бегла представа от градоустройство и строителство, е наясно, че облагородяването на шестдесет декара, изграждането на закрити и открити спортни зали, подравняването на терени, изграждането на алеи, подземни комуникации, поливни системи и осветление струва десетки милиони левове. Тези средства просто не съществуват в изтънелия общински бюджет на Благоевград, а правителственото решение не посочва никакъв целеви източник, европейска програма или държавна субсидия, която да обезпечи строежа.

На второ място стои въпросът със състоянието на съществуващите постройки в имота. В документа изрично е посочено, че се прехвърлят и намиращите се там сгради. В повечето случаи при подобни държавни имоти става въпрос за изоставени, амортизирани и опасни конструкции, които изискват огромен ресурс само за да бъдат обезопасени, съборени и извозени до специализирани сметища. Вместо чист ресурс за развитие, общината на практика получава тежко материално и финансово бреме. Местната администрация ще бъде принудена да харчи пари на данъкоплатците за разчистване и охрана на терена, преди изобщо да може да направи първа копка за засаждане на дърво или изграждане на алея.

Петгодишният срок, поставен като категорично условие, превръща този проект в истински капан. В българската административна реалност процедурите по изработване и приемане на подробни устройствени планове, техническо проектиране, съгласуване с десетки държавни и контролни институции, провеждане на задължителните обществени поръчки и неизбежните обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд отнемат минимум две до три години. За реално строителство остава крайно недостатъчно време. Ако общината се спъне в процедурния лабиринт и не успее да завърши парка навреме, имотът автоматично се връща на държавата. Това означава, че всички милиони левове от парите на благоевградчани, изхарчени за проекти, геоложки проучвания, експертизи и подготовка, ще бъдат буквално изхвърлени на вятъра.

Защо тогава правителството на Росен Желязков бързаше да подпише това решение в последните си дни, а местната власт го посрещна с възторг. Анализаторите и източниците на „Топ Преса“ очертават две много ясни хипотези за истинските мотиви зад тази сделка.

Първата хипотеза е за класически предизборен популизъм и прехвърляне на горещия картоф. За правителството това е идеален начин да демонстрира загриженост за благоустрояването на областните центрове и да запише в актива си мащабен жест към Благоевград, без това да струва нищо на държавния бюджет. В същото време цялата политическа и финансова отговорност за евентуалния провал се прехвърля върху общинското ръководство. След пет години, когато проектът неизбежно забуксува заради липса на пари и срокове, вината ще бъде хвърлена изцяло върху местната администрация, докато авторите на подаръка отдавна ще са извън изпълнителната власт.

Втората и далеч по-мрачна хипотеза, която „Топ Преса“ извежда на базата на дългогодишния си опит с имотни схеми в региона, е свързана с подготвяне на почвата за бъдещо скрито преразпределение на златния терен. Шестдесет декара на стратегическа локация в Благоевград представляват апетитен интерес за редица частни инвеститори и строителни лобита. Схемата е добре позната от практиката в други големи градове. Първо имотът се деактува от държавен в общински под благовидния предлог за парк и спорт. След като общината установи, че не разполага с десетки милиони левове за реализацията на такъв колосален проект, започват да се търсят варианти за публично-частно партньорство, смесени дружества или концесии. Постепенно, чрез промени в устройствените планове, теренът се раздробява, като част от него се отдава за изграждане на търговски площи, заведения, атракциони или жилищно строителство под предлог, че частният инвеститор ще финансира зелените площи. Така ценната държавна земя, уж дадена на гражданите, може неусетно да премине под контрола на избрани икономически кръгове.

Дори ако допуснем най-оптимистичния сценарий и паркът наистина бъде построен с чужди средства, възниква въпросът за неговата бъдеща издръжка. Годишната поддръжка на шестдесет декара зелена площ, спортни зали, осветление, видеонаблюдение, жива охрана и поливни съоръжения представлява колосален разход за общинското предприятие по озеленяване. Без предварително обезпечен дългосрочен бюджет съществува огромна опасност след кратка еуфория новото пространство бързо да се превърне в запустяла и потънала в бурени зона, каквито примери в историята на града за съжаление не липсват.

Всичко това показва, че решението, парафирано от правителството на Росен Желязков, не е просто безобидна административна процедура, а сложен възел от политически интереси, финансови рискове и градоустройствени капани. „Топ Преса“ категорично заявява, че ще следи всяко следващо действие на местната власт по отношение на този имот. Благоевградчани заслужават паркове, спортни комплекси и чиста среда, но не и чрез хвърляне на прах в очите и залагане на финансови мини, които след няколко години да взривят местния бюджет. Настояваме кметът и Общинският съвет незабавно да покажат ясната сметка за проекта, източниците на финансиране и линейния график за спазване на петгодишния срок, за да не се окаже този подарък поредната голяма измама на гърба на хората.

Регионалният екип на „Топ Преса“ няма как да подмине и още един фундаментален детайл, грижливо спестен в официалните съобщения – липсата на каквото и да било реално обществено обсъждане преди гласуването на акта на „Дондуков“ 1. Нито правителството на Росен Желязков, нито местната управа в Благоевград намериха за необходимо да попитат гражданите и гилдията на архитектите и урбанистите дали точно това е най-належащата локация и най-адекватната концепция за развитие на зелената система. Вместо открит архитектурен конкурс с международно участие и ясни критерии, всичко отново се спуска като директива отгоре надолу, гарнирано с чиновнически клишета от Плана за интегрирано развитие.

Особено тревожен е и въпросът с комуналната и транспортната инфраструктура около тези шейсет декара. Изграждането на парк и спортен център от такъв мащаб неизбежно ще генерира огромен трафик от автомобили, градски транспорт и пешеходци. В правителственото решение и съпътстващата документация обаче няма нито дума за довеждащите улици, изграждането на нови булевардни връзки, водопроводни и канализационни трасета или проектирането на просторни паркинги, които да поемат потока от посетители. Ако тези съпътстващи обекти не бъдат проектирани и финансирани едновременно със самия парк, рискът целият район да бъде блокиран в транспортен колапс е напълно реален.

Не на последно място остава и съмнението около реалния правен статут на съществуващите сгради и евентуалните реституционни претенции или тежести, които често изскачат при подобни прехвърляния на бивши военни или ведомствени държавни имоти. „Топ Преса“ научи от свои източници, че пълният правен анализ на имота все още не е публично достъпен, което поражда обосновани опасения за скрити съдебни спорове, способни да блокират всякакво строителство за години напред. Когато часовникът на петгодишния ултиматум вече тиктака, всяко забавяне в съдебните зали прави провала на проекта практически неизбежен. Гражданите на Благоевград вече са се нагледали на грандиозни проекти, които завършват с оградени с ламарини руини и загубени милиони, ето защо „Топ Преса“ ще продължи да настоява за пълна прозрачност, поименна отговорност и незабавно разсекретяване на цялата документация около сделката.