Когато популизмът срещне реалността: Евродепутатът Андрей Новаков откровено лъже – обещанието за „безплатни семейни седалки в самолета“ се оказва илюзия и опасен популизъм
-
- ноември 22, 2025
В пост от 20 ноември 2025 г. евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) заяви публично, че „родителите не бива да се таксуват, за да летят седалка до седалка с децата си“. Той комбинира това с обещанието, че „никой не може да сваля хора с увреждания от самолетите“, представяйки своята инициатива като кауза за социална справедливост и защита на най-уязвимите. Но зад този лозунг стои сериозен риск: популизъм, а не конкретна и жизнеспособна реформа.
Европейската регулация — какво казват фактите
Преди да се прехвърли към лозунгите, нека разгледаме какво всъщност регламентират европейските и авиационните органи по отношение на настаняването на деца в самолета. Според EASA (Европейската авиационна агенция) има препоръки и изисквания за безопасността, но няма закон, който да задължава авиокомпаниите да гарантират, че децата ще седнат непосредствено до родителите им без допълнително заплащане. EASA+1
EASA препоръчва използването на одобрени детски седалки (Child Restraint System, CRS) и посочва, че тя може да бъде инсталирана само на определени седалки, съгласно политика на авиокомпанията. EASA При аварийна евакуация, детските седалки е по-добре да са на „window seat“, за да не пречат на изходите — но това вече е въпрос на безопасност, а не социална услуга. EASA+1
Всъщност Европейската комисия, в отговор на питане в Европейския парламент, потвърждава, че „правилата изискват непълнолетни да седят или до, или в рамките на един ред от съпровождащ възрастен“, и подчертава, че „съответствието с правилата за безопасност не трябва да е обект на допълнително таксуване“. Европейски парламент
Това означава, че макар да има регулаторни насоки и препоръки, не съществува обвързващ европейски закон, който да гарантира абсолютно „седалка до дете“ във всеки случай без такса.
Преговори и популизъм — Новаков и реалността
Новаков представя своята кауза като пряко следствие от „преговори за правата на пътниците“. Това звучи като силно и обнадеждаващо послание, но липсва яснота и конкретика в това какво точно се преговаря: дали е просто препоръка, дали ще е нов регламент или законово задължение, и какво ще бъде обезщетението за пътниците, ако авиокомпаниите не изпълнят подобна мярка. Без пълна публична версия на проектозакона рискът е, че новите правила ще останат в сферата на обещанията, а не станат законова практика.
Обвързването на темата с правата на хората с увреждания също е съмнително. Това е тема, с която се събира значителна обществена подкрепа, но в случая може да се използва като инструмент за създаване на популистки образ, а не като основание за реална и всеобхватна реформа.
Какви са рисковете и влиянието върху авиокомпаниите
Авиоиндустрията вече е предупредила, че подобна политика би наложила значителни оперативни и икономически промени. Гарантирането, че всяко дете ще бъде седнало до родител, особено без допълнително заплащане, би нарушило текущите модели на резервиране и таксуване.
За нискотарифните авиокомпании това е особено чувствителен въпрос. Много от тях разчитат на допълнителни приходи чрез продажба на места (seat assignment). Ако бъде премахната или сериозно ограничена възможността за таксуване на места, които позволяват семейства да седят заедно, това може да повиши общите цени на билетите, да наложи преразглеждане на стратегията за продажби или да създаде ограничения, които да обезценят ползата от такава мярка.
От операционна гледна точка, настаняването на семейства в самолета не е просто „да сложим няколко места заедно“. Това изисква сложна координация, особено при по-късни резервации или при почти пълни полети. Авиокомпаниите може да не разполагат с гъвкавостта да пренареждат пътниците без сериозни компромиси или намеса в текущи системи за резервация. Така може да се стигне до конфликт между законовата визия и практическата реализация.
Има и аспекти, свързани със сигурността. Самолетните конфигурации се планират с точен ред за аварийна евакуация, разстояния (pitch) между редовете и изходи. Ако политиката настоява за „семейно настаняване на всяка цена“, това може да наруши тези конфигурации или да наложи допълнителни изменения, които да влошат евакуационните маршрути. Спазването на изискванията за безопасност не е просто формалност – то е ключово за авиосигурността.
Международни паралели и примери
Интересно е да се погледне как другите държави регулират този въпрос. Например, в САЩ Департаментът по транспорт (DOT) е предложил правило, което да забрани на авиокомпаниите да таксуват семейства, ако съседни места са налични при резервация. Ако съседни места не са налични, децата трябва да бъдат настанени близо до родителите (средно, в съседен ред) или на друг достъпен начин, а пътниците да имат възможност за безплатен пререанжимент или възстановяване. Reuters+1
Този подход показва, че има модели, които се стремят да намерят баланс между правата на семействата и оперативните реалности на авиокомпаниите. Но и тези модели не са без предизвикателства: те изискват сериозни инвестиции, синхронизация на системите за резервации и активен контрол от регулаторните органи.
Защо Новаков не може да разчита само на лозунги
Ако Новаков наистина държи на реформата, той трябва да премине от популистки тон към законодателно действие. Това означава да представи конкретен законопроект, който ясно дефинира:
- Кои категории пътници се покриват (деца до определена възраст, родител/придружител, хора с увреждания).
- Какви са техническите изисквания към авиокомпаниите (напр. какво означава „седалка до дете“ в практиката, как да се резервира, кой плаща разходите).
- Как ще се компенсират авиокомпаниите за евентуални загуби или оперативни разходи.
- Какъв контрол ще упражнява Европейската комисия и националните авиационни регулатори, за да гарантират спазването на правилата, без да нарушават сигурността или бизнес модела.
Без ясна, изпълнима рамка, Новаков рискува да създаде „права на хартия“, които няма да се превърнат в реалност. Сегашният му лозунг звучи силно, но ако остане на думи, ще остане и без конкретен ефект.
Кой губи, ако реформата се направи без разум
- Пътниците могат да бъдат изправени пред нови разходи — ако авиокомпаниите реагират със завишаване на цените на билетите, наказания за ранни резервации или ограничения за резервации без заплатен избор на място.
- Семействата с деца могат да получат фалшива сигурност: обещанието „седалка до детето“ може да се окаже фиктивно, ако няма ясно дефинирани условия и механизми за контрол.
- Авиокомпаниите може да понесат тежък оперативен товар, ако трябва да преразпределят системите си, да обновяват софтуери и да осигуряват „гъвкави“ места за семейства — всичко това може да засегне цените и качеството на обслужване.
- Без подходящо регулиране, сигурността на полети може да бъде засегната: преразпределянето на пътници заради „семейни места“ трябва да бъде съобразено с евакуационни процедури, конфигурация на самолетите и изходи.
Заключението е еднозначно: декларациите на Андрей Новаков звучат емоционално и социално ангажирани, но без конкретика остават популистки лозунги.
Ако евродепутатът наистина желае трайна промяна, той трябва да предложи конкретни механизми, които гарантират семейно настаняване, защитават хората с увреждания и същевременно съхраняват устойчивостта на авиационната индустрия— иначе всичко остава красив политически образ без реално съдържание.
И да — правото на семейно настаняване е важно. Но не по-малко важно е този въпрос да бъде уреден правилно, устойчиво и справедливо — за пътниците и за индустрията. Ако Новаков го разбира така, тогава нека не губи време: да превърне думите си в закон, а не в електорална кампания.
Be the first to leave a review.
