МИЛИОНИ ЗА УБИЙСТВО НА ПЪТЯ И ОКОЛНАТА СРЕДА: Скандално становище на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ дава зелена светлина на АПИ за пореден инфраструктурен кошмар край Кулата! ЕКСКЛУЗИВНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА „ТОП ПРЕСА“

Новият 4-лентов път за Гърция крие повече въпроси, отколкото асфалт: прекратен проект, „Натура 2000“, води в лошо състояние, търговски имоти и въпросите, които държавата трябва да изясни

Българската администрация отново доказа, че е готова да подпише смъртната присъда на природата и пътната безопасност в името на удобството на частни бизнес интереси и усвояването на държавен ресурс. В центъра на грандиозен институционален скандал е официално становище с изх. № X П-01-360-1 от днес, 26.08.2026 г. което попадна във фокуса на разследване на екипа на информационна агенция „Топ Преса“.

Този скандален документ е  подписан от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) — институцията, чиято законова отговорност е да пази водите на Югозапада — и е официално изпратен до Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с възложител самите тях, както и до дирекция „ЕО, ОВОС и ПЗ“. Становището дава зелена светлина на инвестиционно предложение за разширение на трасето на път I-1 от края на АМ „Струма“ ЛОТ 4 до ГКПП Кулата. Прегледът на целия текст разкрива шокиращи пропуски, технически абсурди, административно мълчание и пълно отстъпление от държавния контрол по всяка една точка от предложението.

Абсурдите с техническите параметри и лобистките надлъжни наклони

Първият изключително тревожен детайл в документа е заложен в самите технически параметри на проекта, които целят разширение на съществуващия трилентов участък (12.20 метра) до габарит Г20 в отсечка с дължина малко над 1.7 километра (от км 438+500 до края на имот 40539.230.372). За да се „запази целостта на крайпътните търговски обекти“, съществуващата лента в посока Кулата – Сандански се реконструира в отделно ляво локално платно с ширина 6.00 метра.

Още по-безумно е решението в участъка от км 439+420 до км 440+120 да бъдат допуснати надлъжни наклони, по-малки от 0.5%. Всяка инженерна логика показва, че микронаклони под половин процент в зона с тежък международен трафик и тирове към ГКПП Кулата правят естественото оттичане на водата невъзможно. Това гарантира постоянен аквапланинг, задържане на водни маси и бързо разрушаване на асфалта, като всичко това е оправдано с циничното „осигуряване на достъп към крайпътни имоти“ — ярък знак за лобистки натиск в полза на частни бензиностанции и складове за сметка на живота на шофьорите.

Но самото инвестиционно предложение разкрива още един важен детайл. Именно заради тези малки надлъжни наклони проектантите посочват, че ще разчитат на 3% двустранен напречен наклон за по-бързо отвеждане на повърхностните води. А отводняването никак не е елементарно: дясното платно трябва да се отводнява чрез облицован окоп, докато лявото платно, локалното платно и целият участък след км 440+000 трябва да се отводняват чрез колекторна система с дъждоприемни и ревизионни шахти. Самият документ посочва и че всички малки съоръжения трябва да бъдат хидравлично оразмерени, като част от тях ще бъдат подменени, а други — уширени.

Именно тук възниква въпросът: къде точно ще бъдат отвеждани събраните води от новите платна и как ще бъде гарантирано, че замърсените води от един от най-натоварените международни пътища няма да достигат до почвите, подземните води и близките водни обекти? В становището са поставени общи изисквания да не се допуска замърсяване, но не се вижда конкретна система за постоянен контрол върху качеството на оттичащите се води.

Масов ремонт на подземни мрежи без гаранции за аварии

Инвестиционното предложение предвижда тежка намеса в десетки съществуващи мрежи и съоръжения, които при липса на строг надзор се превръщат в риск от комунални аварии. Документът описва преместване на стълб №2 и реконструкция на въздушен електропровод 20 kV над АМ „Струма“ (ЕРМ Запад); сложни защити на оптични кабели на Виваком в бетонови кожухи на дълбочина 1.30 метра; нови изкопи за газопреносната мрежа на Овергаз (Вестител БГ АД) с изграждане на шахти на метър от пътната канавка; както и удължаване на водостоци на „Напоителни системи“ ЕАД. Най-сериозни са корекциите във ВиК мрежата (ВиК ЕООД) с нови полиетиленови тръби PEHD Ø110 в стоманени кожуси и спирателни кранове.

БДЗБР одобрява всичко това с административно мълчание, без да изисква гаранционни механизми срещу скъсване на комуникации в предграничната зона?

Самите технически данни показват мащаба на намесата: при км 439+740 се предвижда нов участък PEHD Ø110 с дължина 106 метра в стоманен кожух Ø300; при км 440+088 — още 24 метра; при км 439+308 трябва да бъде защитен водопровод PEHD Ø63. Предвижда се и реконструкция на ВЕЛ 20 kV в съществуващ коридор с дължина 180 метра. При км 439+816 оптичните кабели трябва да бъдат защитени чрез бетонов кожух с три HDPE тръби на дълбочина 1.30 метра.

При газопреносната инфраструктура пък се предвижда нова мрежа с шахти Ш1, Ш2 и Ш3, като трасето се разполага в изкоп само на един метър от канавката на пътното разширение. Това са десетки конкретни точки на строителна намеса, които неминуемо изискват строг контрол по време на строителството.

Кадастралните парадокси и липсващите водни обекти в ГИС

В точка 3 от становището се съдържа самопризнание за сериозен административен пропуск: ИП засяга имоти – територии, заети от води и водни обекти, но в официалната Географска информационна система (ГИС) на самите контролни органи в Басейновата дирекция „такива обекти не се визуализират“. Вместо БДЗБР да спре процедурата и да нареди незабавно теренно обследване и замервания на място, институцията използва компютърната липса на визуализация като формален предтекст да пренебрегне проблема. Това отваря врата за нерегламентирано унищожаване на естествени отводнителни канали и засягане на водни течения под прикритието на държавно съгласуване.

Тук проблемът става още по-сериозен, защото в самото становище е записано, че при изработването на ПУП-ПП се очаква да бъдат засегнати имоти, представляващи територии, заети от води и водни обекти, но уведомлението не съдържа конкретна информация кои точно са тези обекти. Тоест самата Басейнова дирекция признава едновременно липсата на конкретни данни и липсата на визуализация в собствената си информационна система.

Как тогава е направена пълна оценка за допустимостта на проекта, след като контролният орган не може да посочи точно кои водни обекти са потенциално засегнати?

Правният абсурд с липсата на разрешителни за водовземане и заустване

В точки 2 и 12 от становището БДЗБР любезно освобождава АПИ от тежки процедури по Закона за водите с аргумента, че „в представената информация не е посочена необходимостта от водавземане и/или заустване на отпадъчни води“, поради което чл. 93, ал. 9, т. 3 от ЗООС бил неприложим. Това е колосален правен абсурд! При мащабно пътно строителство с хиляди кубични метри изкопи, насипи, миене на тежка строителна механизация, бетониране и хидравлични проби на нови водопроводи, винаги се генерират замърсени строителни води. Липсата на изискване за издаване на разрешителни по глава четвърта от ЗВ реално дава празен картбланш на строителите на АПИ да правят незаконни сондажи и да изливат токсична строителна кал директно в почвата и речната мрежа без никакъв контрол.

Още по-показателно е, че самото становище допуска възможността картината да се промени: ако се наложи водовземане или заустване на отпадъчни води, тогава трябва да бъдат проведени съответните процедури по глава четвърта от Закона за водите. Тоест липсата на разрешително в настоящия момент се основава на това, че в представената информация не е посочена такава необходимост, а не на доказателство, че при реалното строителство такава необходимост категорично няма да възникне.

Узаконяване на смъртта на отровната река Струма

В точка 4 БДЗБР официално признава, че трасето попада в повърхностно водно тяло „р. Струма от вливане на р. Струмешница до българо-гръцката граница“ с код BG4ST300R073, което е оценено в трагично „лошо екологично състояние“ и „лошо химично състояние“. Вместо Басейновата дирекция да наложи извънредни екологични ограничения и задължителни пречиствателни съоръжения, институцията чисто формално отбелязва, че дейностите не противоречали на мерките от ПУРБ 2022-2027 и нямало да влошат състоянието, стига законът да се спазвал. Това е административно безумие — да се разрешава тежко строителство върху вече отровен воден обект с бланкетни фрази и без нито една допълнителна гаранция за опазване на екосистемата.

И тук има още един важен детайл: БДЗБР не просто посочва лошото състояние на реката, а едновременно с това определя същия воден обект като чувствителна зона по чл. 119а, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Закона за водите. Тоест в документа е налице официално признание за лошо екологично и химично състояние, съчетано със специален режим на защита.

Пренебрегване на питейните води и защитените зони Натура 2000

В точки 5, 6 и 7 БДЗБР потвърждава, че проектът засяга подземно водно тяло „Порови води в кватернер-Кресна-Сандански“ (което служи за питейно-битово водоснабдяване по чл. 119а от ЗВ), попада в Нитратно-уязвима зона „Югозападна зона“, както и в двете изключително чувствителни защитени зони „Рупите-Струмешница“ (BG0001023) за местообитанията и „Рупите“ (BG0002098) за птиците. Въпреки че се намираме в сърцето на защитена европейска екологична мрежа, отговорният орган — Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ — услужливо си затваря очите, разписвайки се под кухи клишета от сорта на: „да се избира подходяща транспортна техника за превоз на прахообразни маси“ и „да не се допуска замърсяване на почвите“.

Никакви превантивни мерки, никакви финансови гаранции при авария, а само чиновнически комфорт за Агенция „Пътна инфраструктура“.

Тук обаче има важна подробност, която не бива да се пропуска. Самата БДЗБР оценява подземното водно тяло „Порови води в кватернер-Кресна-Сандански“ в добро химично и количествено състояние и изрично посочва като екологична цел запазване, поддържане и недопускане на влошаване на това състояние.

Получава се парадокс: от една страна, държавният орган признава, че подземният воден ресурс е в добро състояние и трябва да бъде опазен от влошаване, а от друга — същият орган съгласува проект с множество изкопи, реконструкции на водопроводи, газова и електрическа инфраструктура, строителна механизация и нова система за пътно отводняване, като основните конкретни мерки срещу замърсяването са формулирани като общо изискване „да не се допуска замърсяване“.

Това е още по-съществено, защото проектът попада и в Нитратно-уязвимата зона „Югозападна зона“, определена със Заповед № РД-900/21.10.2024 г. на министъра на околната среда и водите.

С това становище БДЗБР абдикира от защитата на обществения интерес, превръщайки се в гумен печат за едно потенциално вредно за региона инвестиционно предложение на АПИ. Югозападна България отново е поставена в ролята на жертва на институционално бездушие, където безопасността на пътя, чистите подземни води и оцеляването на река Струма са жертвани пред олгуряването на административни формалности.

И накрая остава един съвсем конкретен въпрос: кой ще носи отговорност, ако след реализацията на проекта възникне замърсяване, авария по инженерните мрежи, проблем с отводняването или увреждане на воден обект, за който самата Басейнова дирекция предварително е признала, че не може да го визуализира в собствената си ГИС?

Защото едно е сигурно — подписването на становище за допустимост не отменя природните закони, а административната формулировка „при спазване на закона“ не е гаранция, че законът действително ще бъде спазен.