3000 ЕВРО ГАРАНЦИЯ ЗА ОБВИНЕНИЯ ЗА ОТРАВЯНЕ НА 8 ЛЕШОЯДА: ПАРКЪТ ЗАЩИТЕН, ПТИЦИТЕ – МЪРТВИ

Когато природата е защитена само на хартия

Осем лешояда са мъртви. Сред тях – редки и ценни за българската природа птици, включително Боев – първият освободен в България брадат лешояд след десетилетия отсъствие на вида. По случая има обвиняем, прокуратурата твърди, че е използвана силна отрова, забранена в Европейския съюз, а съдът определи гаранция от 3000 евро.

И тук започва големият въпрос, който далеч надхвърля конкретния случай: Колко струва един защитен вид в България? И кой всъщност защитава „защитените“?

Окръжният съд в Пловдив определи парична гаранция от 3000 евро спрямо 36-годишния Лальо Бичев, обвинен за отравянето на осем лешояда в района на Централен Балкан. Решението може да бъде обжалвано, а обвиняемият се ползва с презумпцията за невиновност до окончателно съдебно решение.

Според прокуратурата Бичев е поставил отрова в труп на говедо, което вероятно е загинало след нападение от мечка. Животното е било част от стадо, за което той се е грижел. Обвинението твърди още, че разполага със свидетел, присъствал при поставянето на отровата.

Резултатът според разследването е ужасяващ: загинали са двойка черни лешояди от Котленския Балкан, двойка от Врачанския Балкан, черен лешояд от Източните Родопи, брадатият лешояд Боев, два белоглави лешояда и гарван. Това не е просто статистика. Това са животни, които са част от изключително трудни и скъпи програми за опазване и възстановяване на редки видове.

3000 евро – много за едно семейство, малко за общественото възмущение

Съдът е отчел семейната и родовата ангажираност на обвиняемия и е посочил, че няма данни той да се укрие или да извърши друго престъпление. Защитата твърди, че сумата е непосилна за семейството и ще обжалва.

Тук обаче общественият въпрос остава: Ако обвинението бъде доказано, достатъчна ли е изобщо сегашната наказателна рамка, за да възпре подобно престъпление?

Законът може да казва, че тези птици са защитени. Може да има забрани, европейски директиви, програми, институции, експерти, природозащитни организации и табели по парковете. Но когато една незаконна отрова попадне в хранителната верига и унищожи редки защитени животни, табелата „защитен вид“ очевидно не е достатъчна.

Защото защитата не се измерва с надписа. Измерва се с това дали държавата може да предотврати престъплението, да го разследва и при доказана вина да наложи наказание, което има реален възпиращ ефект.

Паркът защитен. Лешоядите – мъртви.

Централен Балкан е сред символите на българската дива природа. Но какво означава „защитена територия“, ако отровна примамка може да превърне района в смъртоносен капан? Това е въпрос не само към полицията и прокуратурата. Това е въпрос към всички институции, които носят отговорност за опазването на природата.

Кой контролира използването на отрови? Кой следи за незаконни примамки? Кой реагира достатъчно бързо? Кой носи отговорност, когато защитен вид бъде унищожен?

И най-важното – има ли реална превенция или държавата отново се намесва чак след като труповете вече са на земята?

„Няма как да е поставил отрова“

Защитата на Бичев отрича обвинението. Адвокат Николай Стоянов заявява в съдебната зала, че мъжът отглежда коне, кози и крави, включително автохтонни породи, и според него няма логика да е поставял отрова. Защитата подчертава още, че обвиняемият е баща на три деца и работи като пожарникар. Бившият кмет на Калофер Румен Стоянов също свидетелства в негова полза, като го описа като трудолюбив човек, който помагал при мероприятия на кметството.

Тези обстоятелства са част от съдебната оценка за личността на обвиняемия. Но те не отговарят на един основен въпрос: Кой и защо е поставил отровата?

Отговорът трябва да бъде даден не от социалните мрежи, не от заглавията и не от общественото настроение, а от разследването и съда.

Когато един брадат лешояд струва години усилия, а смъртта му – едно съдебно заседание

Историята с Боев е особено болезнена. Брадатият лешояд е вид, който България е загубила като гнездящ вид преди десетилетия. Връщането му е резултат от усилията на специалисти, природозащитници и институции. И тогава една отровна примамка може да унищожи резултат от години работа.

Точно тук се сблъскват две Българии. Едната инвестира средства, време и човешки ресурс, за да върне редките видове. Другата – ако обвинението бъде доказано – може да ги унищожи за часове. И ако второто се окаже вярно, обществото има право да попита дали държавата е способна да защити онова, за което вече е платила да бъде възстановено.

КОМЕНТАР НА „ТОП ПРЕСА“

Нека го кажем направо. Защитена природа, която държавата не може да опази, е защитена само на хартия.

Не коментираме вината на конкретния обвиняем – тя трябва да бъде доказана по законовия ред. Но коментираме резултата, който никой не може да върне назад: осем птици са мъртви. Сред тях са редки лешояди, за чието възстановяване са вложени години усилия. И тук не става дума само за Лальо Бичев. Става дума за системата.

За това какво правим, преди да има трупове. За това колко трудно възстановяваме един изчезнал вид и колко лесно можем да го загубим отново. За това дали наказателната политика действително пази природата или просто регистрира поредното престъпление, след като то вече е извършено.

3000 евро гаранция може да е справедлива мярка по конкретното дело. Може и да бъде променена от следващата съдебна инстанция.

Но за обществото остава много по-голямата сметка. Кой ще върне осемте лешояда? Кой ще върне Боев? Кой ще върне годините работа? И кой ще гарантира, че утре няма да има нов труп, нова отрова и ново дело?

Защото природата не може да обжалва. А мъртвият лешояд не се освобождава с гаранция.

— Редакцията на „Топ Преса“