Сатанизъм, неонацизъм и интернет общности: Какво стои зад младежките групи, стигащи до насилие
Убийството на Георги Кузев в Пловдив, извършено от непълнолетни, поставя въпроси за влиянието на радикалните идеи, интернет общностите и младежките субкултури върху подрастващите. Темата за сектантското влияние и престъпленията, свързани с крайни идеологии, беше обсъдена в „Телеграфно“ с д-р Десислава Панайотова – експерт по въпросите, свързани със сектите, специализирала в Европа и САЩ, и директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“.
Според Панайотова непълнолетните, извършили престъплението в Пловдив, са твърде млади и неопитни, за да бъдат определени като формални членове на конкретна структура с гуру. Тя обаче определя начина, по който са функционирали, като сектантски.
„За мен тези млади деца, които са извършили това чудовищно престъпление, са жертва на собствената си младост и на прекаленото седене в социалните мрежи и интернет… Те се сплотили от общи интереси и функционират като секта“, казва д-р Панайотова.
В разговора тя свързва поведението на младежите и с идеи, които определя като сатанински. По думите ѝ, дори без формално поклонение към конкретно божество, действията им ги поставят в тази идеологическа рамка.
„Господ Исус Христос казва за дявола, че той е от край време човекоубиец… Те, дори да не са се изживявали конкретно като поклонници на сатаната, всъщност са действали като негови последователи. И по-скоро са действали като негови жертви“, посочва тя.
Музикалната субкултура и влиянието ѝ върху подрастващите
Друг акцент в разговора е блек метълът и влиянието на определени музикални среди върху младите хора. Един от задържаните младежи се появи на мярката за неотклонение с тениска на норвежката блек метъл група Mayhem. В разговора групата е представена като част от музикална сцена, свързвана в миналото с поругаване на църкви, убийства и насилие.
Д-р Панайотова говори и за въздействието на жанрове като дет метъл и траш метъл върху детската психика. По думите ѝ част от групите в тази сцена имат сатанински профил и проповядват бунт срещу живота и Бога.
Тя определя концертите на подобни състави като „псевдолитургия“, като посочва символика, обърнати кръстове, пушеци и кръв по лицата.
В разговора е поставен и въпросът за липсата на изградена нравствена и християнска система при част от децата. Според Панайотова това може да ги направи по-уязвими към влиянието на подобна субкултура.
Неонацистки идеи и символика
Според д-р Панайотова групата от Пловдив е била повлияна и от неонацистки убеждения. В разговора се посочва руският радикален инфлуенсър Максим Марцинкевич, известен като „Тесак“, като едно от влиянията върху младежите.
Обсъжда се и жест, използван от тях като своеобразен език. Според Панайотова той съчетава имитация на физическа травма на Марцинкевич с препратка към пречупена свастика.
Друг символ, за който тя говори, е Totenkopf – череп с кръстосани кости. По думите ѝ той е поставен върху лицата на част от участниците на снимка с жертвата, направена преди убийството. В разговора символът е свързан с 3-та танкова дивизия към СС, охранявала концлагерите в Нацистка Германия.
Снимката е сред детайлите, които Панайотова разглежда като показателни за отношенията в групата.
„И на по-заден план е жертвата Георги и съответно мъчителите… което означава, че в тази група се шири изключителен цинизъм и коравосърдечие. Лицата на момичетата бяха с нещо мъртвешко, поръсени с грях“, казва тя.
Как действат затворените групи
Разговорът излиза извън конкретния случай в Пловдив и засяга функционирането на сектантски и затворени общности в България.
Според посочените в разговора данни към 2023 г. в страната има 219 регистрирани вероизповедания. Броят на нерегистрираните онлайн и офлайн групи обаче не е известен.
По думите на Панайотова подобни общности могат да се представят под различни форми – като неправителствени организации, клубове за себепознание, групи за медитация и релаксация или затворени канали в социални платформи като Telegram, Instagram и TikTok.
В разговора се засягат и твърдения за сатанисти в България, които според Панайотова извършват практики в изоставени подлези, тунели и крайпътни зони около София. Тя посочва, че на такива места се откриват обърнати пентаграми и животински кости.
Сред обсъжданите рискове са самонараняванията и сексуалните злоупотреби и издевателства над хора, попаднали в подобни затворени среди. Панайотова посочва и случаи на отнемане на девственост.
Така разговорът поставя убийството в Пловдив в по-широкия контекст на затворени младежки общности, интернет влиянията, радикалната символика и субкултурите, към които подрастващите могат да бъдат привлечени.
dariknews.bg













