САМОТАТА НА ЕДИН НАЧАЛНИК: ИВАЙЛО ЗЛАТАНОВ ПРЕД „ТОП ПРЕСА“ – ПРЕДАДЕН ОТ „СВОИ“ И ОСТАВЕН НА КУЧЕТАТА!

Докато инспекторатът на МОН стяга примката около РУО – Благоевград, партийните велможи от ГЕРБ и облажените директори потънаха вдън земя – ще изкупи ли Златанов чуждите грехове в навечерието на голямата чистка?ВИЖ ТУК

В политиката, както и в природата, най-силно мирише на мърша малко преди хищниците да нанесат финалния удар. Днес Регионалното управление на образованието в Благоевград прилича на обсадена крепост, а неговият дългогодишен комендант Ивайло Златанов за първи път изпита леденото острие на предателството. В ексклузивно и сензационно изповедно интервю пред „Топ Преса“ човекът, който години наред диктуваше правилата в училищата на Югозапада, призна една горчива истина: когато столът ти се разклати, първо изчезват тези, които най-силно са ти ръкопляскали.

Златанов не скри изненадата си от десанта на проверяващите, които в понеделник ще нахлуят в кабинета му. Докато жълтите новинарски сайтове се надпреварват да гадаят дали акцията е национална или локална, началникът на РУО запазва самообладание, но не и илюзии. Пред наш репортер той направи нещо немислимо за един висш чиновник – призна тежестта на нашите разследвания. Златанов не отрече качеството на работата на „Топ Преса“ и потвърди, че е бил засипван от десетки наши сигнали и питания, по които е действал според „тесните си правомощия“. Тук обаче идва голямото „но“ – дали тези правомощия нарочно са били държани в юзди, или системата е толкова прогнила, че дори началникът не може да спре разпада?

Най-голямата сензация в думите на образователния шеф обаче не бяха проверките, а гробовното мълчание на неговия политически тил. От близо две денонощия новината за предстоящата му смяна вибрира в публичното пространство, но мобилният телефон на Златанов е необичайно тих. Къде са областните и общинските лидери на ГЕРБ – партията, която го излъчи и бетонира на поста? Къде са онези партийни функционери, които до вчера се снимаха с него по откривания на училищни кабинети? Няма ги. Изчезнали са в политическата мъгла, чакайки да видят накъде ще духне вятърът, готови да го принесат в жертва на олтара на „новата конюнктура“.

Още по-цинично е мълчанието на училищните директори. Онези същите, за които Златанов признава, че е подкрепял безрезервно и на които е съдействал за всяка стотинка по европейските проекти. Днес същите тези „педагози“ и „мениджъри“ не звънят. Няма ги думите на подкрепа, няма я колегиалната солидарност. Има само страх – страх, че ако вдигнат телефона, проверката може да почука и на тяхната врата. Това е класическият сценарий на българската административна трагедия: когато си на върха, си слънце, когато падаш – си токсичен отпадък.

Ивайло Златанов е достатъчно опитен, за да прочете знаците на съдбата. Пред „Топ Преса“ той допусна, че смяната му е напълно реална възможност, макар и дълбоко несправедлива от негова гледна точка. Но най-тежката му констатация бе като изстрел в упор: „Нищо чудно аз да обера пашкира за греховете на другите“. Тук Златанов директно визира нарушенията, които медията ни констатира през последната половин година. Дали той ще се окаже „бушонът“, който трябва да изгори, за да се спасят истинските архитекти на схемите със STEM поръчките, „образователния туризъм“ и имотните каши?

В света на свободната журналистика знаем, че справедливостта е рядко срещано животно. Ако Златанов си отиде, той няма да си отиде заради липса на професионализъм, а защото стана неудобен свидетел на собствената си пасивност. Той призна, че „Топ Преса“ е била факторът, който е осветил тъмните ъгли на неговото ведомство. И докато политическите му покровители си мият ръцете с него, той остава сам пред прага на понеделник.

Въпросът вече не е дали Златанов ще падне. Въпросът е колко души ще повлече със себе си, ако реши, че няма смисъл да плаща сам сметката за чуждите пиршества. Защото в Югозапада образованието отдавна не е само знание – то е бизнес, влияние и разменна монета. А „Топ Преса“ обещава, че ще бъде там, за да опише всеки детайл от този политически екзекуторен списък. Времето на административния сън приключи с гръм и трясък, а събуждането за Ивайло Златанов е по-горчиво от сутрешно кафе в празна стая.