ЧЕРНИ ОБЛАЦИ НАД КРЕСНЕНСКОТО ДЕФИЛЕ: ЕНЕРГИЕН ОЛИГОПОЛ ГАЗИ ПРИРОДАТА С ПОДСТАВЕНИ ПРОЕКТИ!

Готви се чудовищна далавера под прикритието на загриженост за енергийната сигурност, която заплашва да превърне Кресненското дефиле в частна строителна площадка за милиони. На пръв поглед всичко изглежда като рутинна административна процедура – реконструкция на една стара въздушна линия със звучното име „Гранит“. Но ако се разровите в документите, които ЕСО внася в регионалната екологична инспекция в Благоевград, ще видите как лъсва истината за един проект, който мирише на корупция, лобизъм и брутално погазване на законите. В задимените кабинети на енергийните шефове е решено, че 24 километра от българската природа трябва да бъдат „изтърбушени“, за да се подменят едни стълбове с други, по-големи, по-скъпи и подозрително стратегически. Става въпрос за мащабна акция, която минава през землищата на Кресна, Симитли, Крупник и още куп села, където хората дори не подозират какви железа ще никнат в дворовете им и над главите им.

Заглавията в официалните съобщения са сухи и скучни, точно каквато е целта на администрацията – да приспят вниманието на обществеността. Но ние от Топ Преса научихме, че зад фасадата на „подмяна на съществуващи стълбове“ се крие нещо много по-грозно. РИОСВ вече хвана чиновниците от ЕСО в крачка. Оказва се, че енергийният гигант се опитва да прокара проекта, без да каже най-важното – къде точно ще бъдат забити новите фундаментални чудовища. Те твърдят, че всичко ще си остане в стария сервитут, но в същото време признават, че „няколко стълба ще бъдат изместени“. Колко са тези „няколко“? Три? Трийсет? И защо точно там? Запознати със схемите в енергетиката твърдят, че преместването на стълбове често е свързано с лични интереси на местни феодали или подготовка за бъдещи частни фотоволтаични паркове, които трябва да се закачат на държавната жица. Когато не казваш къде копаеш, значи криеш нещо от хората, чиято земя газиш.

Тук не става въпрос само за ландшафт, а за милиони левове, които ще бъдат налети в бетон и горещо поцинкована стомана. Всеки запознат с обществените поръчки у нас знае, че където има „реконструкция“, там има и огромни надписани сметки. Кой ще спечели договора за доставката на тези 66 нови стълба? Кои са фирмите, които ще леят монолитните фундаменти в труднодостъпните скали на дефилето? Говорим за техника, която ще трябва да гази през защитени местности, да прокарва незаконни пътища и да унищожава всичко по пътя си. Тези стълбове не падат от небето. Те се карат с камиони, вдигат се с кранове, а за тях се копаят дупки, в които може да се погребе малък семеен автомобил. И всичко това в сърцето на Кресненското дефиле – там, където всяка костенурка и всяка рядка птица е под закрилата на закона, поне на хартия.

Най-големият абсурд в документацията е свързан с птиците. Зоната „Кресна“ е световно известна с грабливите си птици и черните щъркели. Новите стомано-решетъчни конструкции са идеалната смъртоносна клопка за тях. ЕСО обещава мълниезащитни въжета с оптични влакна, но никъде не се споменава за реална птицезащита. Колко трупа на скални орли ще намерим под новите проводници тип АСО-400, преди някой да се сети, че природата не е просто декор за техните кабели? Проектът предвижда стълбовете да носят две тройки проводници, но щели да опънат само една. Защо тогава се строят двойно по-мощни съоръжения? Отговорът е ясен – готви се тайно разширение на капацитета, за което никой не иска да плаща екологични такси или да прави истинска оценка на въздействието. Това е класически трик: искаш разрешение за малко, строиш за голямо, а после поставяш всички пред свършен факт.

Местните хора в Крупник, Полето и Ракитна са настръхнали. Те знаят, че влезе ли тежката техника, мирът им приключва. Никой не ги е питал дали искат нови 110-киловолтови чудовища над нивите си. Земеделските земи ще бъдат нарязани, достъпът до имотите ще бъде ограничен, а за обезщетения се говори под сурдинка и в смешни размери. В същото време Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ дава „зелена светлина“ със становища, писани сякаш под диктовка. Как е възможно проект, който минава през реки и вододайни зони в един от най-сухите райони, да бъде обявен за безобиден? Кой гарантира, че машинните масла и строителните отпадъци няма да се изсипят директно в Струма? Никой. В България институциите работят като печат за одобрение на богатите, а не като щит за гражданите.

Скандалното в случая е, че РИОСВ – Благоевград в момента играе ролята на „доброто ченге“, като уж изисква допълнителна информация. Но ние знаем как завършват тези пиеси. Инвеститорът праща един хвърчащ лист с номера на стълбове, чиновниците кимат с глави и багерите тръгват. Кресненското дефиле е на път да се превърне в поредната жертва на енергийната мафия, която не се спира пред нищо. Тези 24 километра жици са всъщност 24 километра корупционна пътека. Дали държавата ще позволи на „Гранит“ да смаже защитената местност, или най-сетне някой ще спре този вандализъм? Въпросът е риторичен, докато начело на министерствата седят хора, които виждат в горите само дървесина, а в планините – само място за кабели.

Още по-съмнителен е фактът, че проектът се ускорява точно сега, в момент на политическа нестабилност. Винаги, когато властта е разклатена, големите пари започват да се движат по-бързо под масата. ЕСО е държавно предприятие, което разполага с милиарди, и точно там се крие най-голямата опасност. Когато държавата е инвеститор, тя сама проверява себе си, сама си издава разрешителни и сама се хвали колко е екологична. Това е върховната наглост на системата. Вълкът не само пази стадото, но и пише правилата за достъп до кошарата. Ако тези стълбове бъдат забити в Кресна без ясен контрол, това ще бъде поредният пирон в ковчега на българската природа, забиващ се с „горещо поцинковане“ и антикорозионна защита срещу общественото мнение.

Ние от Топ Преса ще следим всяка крачка на багерите. Няма да позволим на шепа енергийни олигарси да превърнат дефилето в свой заден двор. Ако трябва, ще извадим имената на всички онези, които стоят зад офшорните сметки на фирмите-изпълнители. Защото зад всеки стълб стои по един политически чадър и по една дебела пачка, открадната от нашите сметки за ток. Битката за Кресна не е само за екология, тя е за това кой притежава България – ние, гражданите, или те, хората с жиците. И ако днес замълчим за електропровода „Гранит“, утре ще се събудим в държава, опасана с бодлива тел, където въздухът е платен, а природата е само спомен в учебниците по география. Време е за отговори, и то веднага, преди първият монолитен фундамент да е бил отлят върху лицето на българската земя.