Уважавен лекар от Горно Дряново: ще прави в селото – Рибарник за 20 тона риба … тръгва без яснота за водата и отпадъците

Рибарник в Горно Дряново: Екологичната оценка, която не отговаря на нито един въпрос

Бившият кмет на гърменското село Горно Дряново Мехмедали Хаджиев, син на известния в целия гоцеделчевски край доктор Емил Хаджиев, и брат му Георги Хаджиев са хората, които стоят зад инвестиционното намерение за изграждане на рибарник в землището на селото. Тяхната фирма е подготвила проект за интензивно отглеждане на консумативна пъстърва с капацитет от 20 тона годишно в поземлен имот с площ 3645 квадратни метра, попадащ в близост до две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. За да получат зелена светлина, инвеститорите трябваше да докажат, че рибарникът е съвместим с предмета и целите на опазване на тези зони. Документът, който трябваше да направи това, повдига повече въпроси, отколкото дава отговори, а проверка на Топ Преса установи, че пропуските в него са толкова сериозни, че стигат до съмнения за законосъобразност на самата процедура.

Първият и може би най-фрапантен проблем е пълната липса на количествена оценка на водовземането. Рибарник за 20 тона риба годишно в интензивен проточен режим изисква водно количество от порядъка на 10 до 50 литра в секунда, което означава между 864 и 4320 кубически метра вода дневно. В оценката за съвместимост обаче няма нито една цифра за очакваното водовземане. Текстът се задоволява с неясното твърдение, че ще се използва „съществуваща помпена водопроводна система от PVC тръби и бетонови преливници“. От правна гледна точка това е съществен пропуск. Съгласно Закона за водите, всяко водовземане за производствени цели изисква разрешително, което се издава от басейновата дирекция след представяне на конкретни данни за необходимия дебит, начина на водовземане и мястото на заустване. В документа няма данни за наличието на такова разрешително, нито дори яснота откъде точно ще се черпи водата. Аргументът, че ще се ползва „съществуваща система“, не е достатъчен – съществуващата система може да е изградена за други цели или да няма капацитет за промишлено рибовъдство, а ползването ѝ без съответното разрешително би представлявало нарушение на Закона за водите. Още по-тревожното е, че без количествени данни за водовземане е невъзможно да се направи каквато и да е оценка на въздействието върху водния режим на района, включително върху повърхностните и подземните води, които са част от защитените зони.

Вторият критичен проблем е третирането на отпадъчните води. В една от ключовите точки на оценката се твърди, че „не се очаква формиране на повърхностни води“ в резултат на дейността. Това твърдение е трудно да се приеме за добросъвестно. Проточният рибарник, какъвто безспорно се предвижда при 20-тонен капацитет на пъстърва, по дефиниция е система, при която водата непрекъснато преминава през басейните и се изпуска обратно в околната среда. Отпадъчната вода от рибовъдството съдържа рибени фекалии, остатъчен фураж и разтворени хранителни вещества – основно азот и фосфор. Юридическият проблем тук е, че ако отпадъчните води се заустват в повърхностен воден обект, това подлежи на разрешителен режим по Закона за водите и на норми за допустимо съдържание на замърсители, определени в Наредба №6 за емисионните норми. Ако пък се заустват в почвата, това също изисква разрешително и спазване на Наредба №1 за проучване и ползване на подземните води. Докладът не уточнява нито едно от двете, което означава, че не може да се прецени дали проектът изобщо е в съответствие с нормативната уредба. Аргументът на инвеститора, че няма да има повърхностни води, противоречи на физиката на процеса и на практиката на всички съществуващи рибарници в страната.

Третият проблем са твърдите отпадъци от рибовъдството. Всеки рибарник генерира утайки от почистване на басейните, както и умряла риба, опаковки от фураж и други отпадъци. В оценката този въпрос е „решен“ с едно изречение: „Генерираните по време на експлоатацията отпадъци се предават за третиране на лица, притежаващи съответните документи по Закона за управление на отпадъците.“ От правна гледна точка това е безсъдържателна клауза. Законът за управление на отпадъците изисква всеки отпадък да бъде класифициран с код съгласно Наредба №2 за класификация на отпадъците, да се води количество, да има договор с лицензиран превозвач и с инсталация за третиране. Нито едно от тези изисквания не е изпълнено в документа – липсват кодове на отпадъците, липсват очаквани количества, липсват имена на оператори. Особено внимание заслужават утайките от рибовъдни басейни, които при неправилно съхранение могат да доведат до просмукване на органични вещества в подземните води и до евтрофикация на повърхностните водни обекти – процес, който е сред основните заплахи за водните екосистеми в защитени зони. Аргументът, че „ще се предава на лицензирани лица“ е празно обещание, докато не бъдат посочени конкретни договори и оператори с капацитет да приемат този тип отпадък.

Четвъртият и може би най-сериозен проблем от гледна точка на екологичното право е липсата на оценка за въздействие върху защитените видове в Натура 2000. Имотът граничи с две защитени зони – BG0002076 за опазване на дивите птици и BG0001030 „Родопи – Западни“. Във втората зона, съгласно стандартния формуляр на зоната, се опазват видове като видра (Lutra lutra), вълк (Canis lupus), както и множество прилепи, земноводни и риби. Видрата е особено уязвима – тя е териториален хищник, който обитава поречията на планински потоци и реки и е изключително чувствителен към антропогенен шум, замърсяване на водата и нарушаване на бреговата растителност. В оценката за съвместимост видрата не се споменава с нито една дума. Същото важи и за птиците, предмет на опазване в BG0002076. Съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, оценката за съвместимост трябва да съдържа анализ на въздействието върху всеки защитен вид и местообитание, които са предмет на опазване в съответната зона. Липсата на такъв анализ е съществено процесуално нарушение, което прави оценката непълна и оспорима. Аргументът, че рибарникът е „достатъчно отдалечен“ или че „не се очаква въздействие“, не е подкрепен с никакви данни – не с полеви проучвания, не с карти на разпространението на видовете, не с изследване на миграционни пътища или хранителни навици.

Петият проблем е свързан със санитарно-охранителните зони (СОЗ). Документът ги споменава, но не изяснява дали имотът попада в СОЗ на водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. Съгласно Закона за водите, в СОЗ се забраняват или ограничават дейности, които могат да замърсят подземните води. Рибарник с биологични отпадъци в такава зона би бил в пряко противоречие с разпоредбите на Наредба №3 за санитарно-охранителните зони. Оценката не представя карта на СОЗ в района, не посочва дали е извършена справка с басейновата дирекция и не дава заключение дали проектът е допустим от тази гледна точка.

Шестият проблем е позоваването на Плана за управление на риска от наводнения (ПУРН) и Плана за управление на речните басейни (ПУРБ). В документът се казва, че „дейностите не противоречат“ на тези планове, но не се посочва нито една конкретна мярка, нито се анализира дали имотът попада в заливаема зона. За имот, разположен край планински поток, анализът на риска от наводнения не е формалност – той е задължителен елемент от оценката за съвместимост, особено в контекста на зачестилите екстремни валежи в планинските райони на България.

Седмият проблем е свързан с компетентността на изготвилия доклада. Документът е изготвен от организация със сертификат ISO 9001:2015, но този сертификат удостоверява система за управление на качеството, а не екологична експертиза. Съгласно Закона за опазване на околната среда, оценките за съвместимост се изготвят от експерти, вписани в регистъра на МОСВ. В документа не са посочени имената на физическите лица, изготвили оценката, нито техните регистрационни номера. Без тази информация не може да се провери дали авторите разполагат с необходимата квалификация за анализ на въздействието върху защитени видове и местообитания, което е сложна интердисциплинарна задача, изискваща познания по екология, хидрология, зоология и право.

Общественият интерес в случая е недвусмислен. Жителите на Горно Дряново и околностите имат право на чиста вода, на опазена природа и на прозрачност при вземането на решения, които засягат околната им среда. Имат право да знаят дали рибарникът ще замърси водоизточниците в района, дали ще пропъди защитените видове, заради които Натура 2000 съществува, и дали процедурата по оценка на съвместимостта е била проведена законосъобразно. Вместо това получават документ, който заобикаля всеки съществен въпрос с общи приказки.

РИОСВ – Благоевград е институцията, която е приела тази оценка без да поиска допълнителна информация и без да констатира пропуските. Съгласно Закона за опазване на околната среда, компетентният орган има задължението да провери пълнотата и достоверността на представената информация, преди да се произнесе. Когато един доклад бъде одобрен без данни за водовземане, без анализ на отпадъчните води, без оценка за въздействие върху защитени видове, без проверка на СОЗ и без уточнение за компетентността на авторите, значи институцията не е изпълнила контролните си функции. Процедурата е преминала формално, но същността ѝ – да гарантира, че икономическата дейност няма да увреди природата – е изпусната.

Топ Преса ще продължи да следи случая и развитието на инвестиционното предложение.

Топ Преса ще разпрати сигнали до РИОСВ – Благоевград, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, Регионална здравна инспекция – Благоевград, Изпълнителна агенция по околна среда, Министерство на околната среда и водите, както и до Европейската комисия по линия на оплаквания за нарушения на екологичното законодателство на ЕС. Основанията са по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) – чл. 99 и чл. 100 относно задълженията на компетентния орган да проверява пълнотата на оценката за съвместимост, по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) – чл. 31 за липса на анализ за въздействие върху защитени видове в Натура 2000, по Закона за водите – чл. 44 и чл. 46 за липса на данни за водовземане и заустване, както и по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта – за липса на задължителните елементи на доклада. Ако институциите не предприемат действия, случаят ще бъде отнесен до Европейската комисия като потенциално нарушение на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (2009/147/ЕО), което може да доведе до наказателна процедура срещу България.