ЕЛЕНА АПОСТОЛОВА: КОГАТО МУЗИКАТА ТЕ ВЛАДЕЕ, СУЕТАТА ИЗЧЕЗВА И ОСТАВА САМО ЧИСТИЯТ РИТЪМ

Интервюто взе Цветелина ДИМИТРОВА

Тя е само на 29 години, родом от китния град Гоце Делчев, но зад гърба си вече има натрупан опит и присъствие, които я отличават на родната клубна сцена. За нея електронната музика не е просто мода, сезонен каприз или лесен начин да бъде под светлините на прожекторите. Тя е състояние на духа, философия и начин на живот. Днес Елена Апостолова е едно от най-свежите, разпознаваеми и обещаващи имена зад диджейския пулт у нас. Известна е със своя безкомпромисен вкус, рафинирана селекция и взискателност към звука. Но като истински парти ураган, нашето момиче владее и най-важното неписано правило на нощния живот: купонът пред нищо не трябва да спира. Когато ситуацията го изисква, нейната електронна душа умело и гъвкаво лавира между стиловете, за да държи дансинга взривен до зори. Предлагаме ви един изключително искрен, емоционален и забавен разговор с Елена, която владее ритъма на нощта и знае как да накара хората да забравят сивото ежедневие.

ЛИЧНО ДОСИЕ

• Име: Елена Апостолова
• Роден град: Гоце Делчев
• Възраст: 29 години
• Професия: Диджей, меломан и селектор
• Отличителни черти: Екстровертна, динамична личност, пътешественик по душа, безкомпромисна в музикалната селекция и истински парти ураган на сцената.
• Любима локация: София, родният Гоце Делчев и всяко място, където хората споделят любовта към ритъма.

Здравей, Елена! Изключително ни е приятно, че си наш гост на страниците на „Топ преса“. За нас е гордост да представим едно талантливо момиче от Гоце Делчев. Нека започнем оттам, където угасват прожекторите на нощния клуб. Разкажи ни накратко коя е Елена извън диджейския пулт? Как би се представила на хората, които за първи път чуват твоето име и искат да разберат що за човек стои зад музиката?

– Здравейте на вас и на всички мои съграждани и читатели от Югозапада! Много благодаря за поканата, за мен е огромна чест и удоволствие да гостувам в „Топ преса“ – медията, която винаги е била близо до хората от нашия регион.

Всеки, който ме познава малко по-отблизо, ще ви каже, че задачата да ме опише накратко е меко казано трудна, дори невъзможна. Аз съм изключително динамична, шумна и екстровертна личност. С мен скуката просто няма шанс – винаги измислям нещо, винаги съм в движение и търся следващото предизвикателство. Гоцеделчевският ми темперамент си казва думата – ние сме огнени и сърцати хора!

По душа съм абсолютен пътешественик. Обожавам да откривам нови, непознати места, да се потапям в чужди култури и най-вече – да се запознавам с нови, интересни хора, от които мога да науча нещо. Животът ми е едно постоянно движение. Разбира се, като всеки нормален човек и аз имам своите моменти на уединение. Има периоди, в които изключително много ценя личното си пространство, тишината и възможността да остана насаме със себе си, за да презаредя батериите. Но тези моменти са по-скоро изключение, защото моята истинска природа изисква хора, общуване и движение.

Зад пулта всеки диджей се стреми да изгради своя идентичност, която много често започва от артистичния псевдоним. Твоят избор обаче е доста по-различен и изчистен – представяш се просто с личното си име. Как го избра? Има ли някаква скрита, мистериозна история зад него, или то просто олицетворява музиката, която пускаш?

– Всъщност истината е много по-проста и може би точно затова е толкова красива. Моят артистичен псевдоним е моето собствено, рождено име – Елена. Никога през живота си не съм се замисляла за някакви сложни, претенциозни или „по-така“ артистични имена, които да звучат изкуствено или чуждо на самата мен. Псевдонимът дойде напълно естествено, защото хората от години ме познават просто като Елена Апостолова.

Аз вярвам, че искреността е най-важното нещо, когато си пред публика. Няма скрит смисъл зад името ми, няма мистериозни метафори. Всъщност, в мен няма абсолютно нищо скрито. Каквато ме виждате в ежедневието, същата съм и зад пулта – открита, емоционална и директна. Музиката, която пускам, е отражение на моето собствено Аз, така че нямаше никакъв смисъл да се крия зад измислени маски или сложни чуждоезични псевдоними. Елена е това, което получавате – и като човек, и като диджей.

Сцената е място, което плаши мнозина, но за други е втори дом. Кога за първи път се качи на истинска сцена пред публика и какво беше усещането в онзи съдбоносен за теб момент? Как се роди тази любов към публичната изява и има ли връзка с детството ти в Гоце Делчев?

– О, това е много забавен спомен, който ме връща точно към детските ми години в Гоце Делчев! За първи път се качих на сцена още в детската градина в родния град. Спомням си, че тогава ми повериха изключително важната роля на „Пролетта“ на училищното тържество. Беше невероятно изживяване за едно малко момиче. Тогава изиграх и няколко народни и модерни танци. Още в онзи момент усетих, че това ми харесва, че сцената не ме плаши, а ме привлича.

Веднага след това се записах в балет по модерни танци, където прекарах около шест години. Това беше изключително интензивен период – постоянно бяхме на турнета и изяви в цяла България, включително и на местна почва в Гоцеделчевския край. Тогава за мен сцената наистина се превърна в моя собствена стихия. Имах абсолютно нулева сценична треска! Докато другите деца плачеха или се притесняваха зад кулисите, аз нямах търпение да изляза под светлините.

Между другото, именно танците бяха голямата причина да се запаля до болка по музиката. Те ме научиха да усещам ритъма с всяка клетка на тялото си. Музиката стана част от мен. След много години отсъствие от сцената обаче, дойде моментът да се кача зад пулта като диджей за първи път. Това се случи в популярния столичен клуб „Дом“ в София. Трябваше да изсвиря двучасов сет. Повярвайте ми, усещането беше коренно различно от детските години! Не можех да повярвам какво ми се случва. Спомням си как левият ми крак трепереше неконтролируемо от адреналин и вълнение, а аз отчаяно се опитвах да го движа в такта на музиката, за да не си личи колко съм притеснена. Беше вълшебно и плашещо едновременно.

Нощният живот е динамичен и непредсказуем. На сцената невинаги всичко върви по план, а техниката понякога изневерява. Кой е най-големият гаф или най-смешната случка, която ти се е случвала зад пулта досега? Как се излиза от подобна ситуация?

– О, гафове се случват постоянно, важното е как реагираш на тях. Но безспорно най-кошмарното нещо, което може да се случи на един диджей по време на участие, е изведнъж да му спре музиката. Пълна тишина в залата. Точно това ми се случи в един претъпкан зимен бар. Вътре беше адски топло, бях облечена с възможно най-дебелите зимни дрехи, които можете да си представите, бях се разгорещила и в един момент, съвсем неволно, сама си спрях музиката! Натиснах грешния бутон в най-неподходящия момент.

Настъпи онази секунда на гробовна тишина, в която стотици погледи се впиват в теб. Отне ми точно една секунда да осъзная какво съм направила. Вместо да се паникьосам, да се изчервя или да почна да се извинявам, аз просто започнах да се смея с глас. Обърнах тази неволна пауза в така наречения „дроп“ (бел. ред. – моментът в електронната музика, в който след затишие ритъмът избухва с пълна сила). Пуснах баса, вдигнах ръце и публиката буквално полудя! Всичко завърши по най-добрия начин. Ключът към оцеляването в такива ситуации е само един – да не се вземаш твърде насериозно и да умееш да се смееш на собствените си грешки. Тогава и хората ти прощават веднага.

Професията на диджея е свързана с постоянно пътуване, куфари и нови дестинации. В кои градове в България обичаш да пускаш най-много? Кои заведения, клубове или фестивали у нас са оставили най-ярък и незабравим отпечатък в сърцето ти до момента?

– Пътуването е прекрасна част от тази работа, но ако трябва да бъда напълно честна, София си остава моята голяма любов за пускане в момента, макар че сърцето ми винаги принадлежи на Гоце Делчев. Когато се прибера у дома, енергията е съвсем различна.

В София всеки клуб, всяко малко, скрито капанче, всяка голяма сцена или оживен бар – това са моите любими места изобщо. Не само за пускане на музика, но и за живот, за вдъхновение и за забавление. София има много специфична, сурова, но изключително топла енергия, когато става въпрос за нощен живот. Хората тук знаят как да се забавляват, усещат музиката и са много отворени към нови звуци. Разбира се, Югозападът и Черноморието имат страхотни места, но софийската клубна сцена има онази специална атмосфера, която ме кара да се чувствам у дома си, независимо в кой клуб се намирам.

Стигаме до една много интересна, но и доста дискутирана тема в диджейските среди. Ти си човек с изграден вкус, електронната музика е в кръвта и душата ти. Понякога обаче се налага да правиш компромиси и да лавираш между стиловете в името на доброто настроение на хората. Как намираш този баланс? Как усещаш точния момент, в който трябва да смениш посоката, за да поддържаш енергията на дансинга висока?

– Ами, вижте… Тази тема наистина е изключително дълга, сложна и често е била повод за вътрешни борби в мен. Аз по начало съм абсолютен меломан. Обичам чистия ритъм, обичам веселието, обичам добрата песен, стига тя да е направена майсторски, оригинално и по различен начин.

С течение на времето и с натрупването на опит зад пулта, аз се научих на нещо много важно – буквално да бъда над нещата. Успях да премахна онази професионална суета, която старателно изграждах в себе си в продължение на повече от 10 години. Разбрах, че ритъмът си е ритъм, независимо от жанровия етикет, който му поставяме. Никой човек не е виновен за това, което харесва и което го кара да се чувства щастлив.

След като сме се събрали на едно място и харесваме едно и също нещо – да се забавляваме и да танцуваме – защо да не го направим без предразсъдъци? Моят музикален спектър е изключително всеобхватен. Аз не се ограничавам в тесни рамки. Когато видя, че хората на дансинга имат нужда от различна енергия, аз нямам егото да им налагам нещо, което в този момент не работи. Диджеят е там за хората, а не за себе си. Когато спреш да се състезаваш със собственото си его, балансът се намира сам.

Лятото вече е в разгара си, температурите са високи, а на хората им се танцува повече от всякога. Къде ще могат да те чуят и видят читателите на „Топ преса“ през следващите горещи месеци? Какви са плановете ти за летния сезон?

– За момента всички мои предварително планирани събития за летните месеци са изцяло в сферата на частните партита – рождени дни, корпоративни събития и затворени вечеринки. Но искам да кажа на вашите читатели и специално на хората от Гоце Делчев и региона: поканете ме на вашето парти и с най-голямо удоволствие ще дойда, за да се видим и да избухнем заедно у дома! Аз винаги съм отворена за нови предложения и интересни локации.

Освен това, подготвям едно много специално и мащабно събитие за самия край на лятото. Работя по него с много любов и внимание към детайла, но за момента все още ще го запазя в тайна. Искам да бъде изненада за всички, които обичат добрата музика. Обещавам, че си заслужава чакането!

Елена, за финал на нашия разговор – какво би пожелала на читателите на „Топ преса“, които в момента четат това интервю и се подготвят за поредната гореща лятна нощ?

– Пожелавам им на първо място да бъдат здрави, да бъдат изключително смели и да не спират да пътуват – и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Отворете сърцата си за новите запознанства, за хубавата музика и най-вече – освободете се от предразсъдъците и суетата. Животът е твърде кратък, за да го прекарваме в цупене или в слушане на скучна музика. Танцувайте, обичайте се и се забавлявайте така, сякаш никой не ви гледа. И се надявам съвсем скоро да се засечем някъде по дансингите, за да споделим заедно чистия ритъм! Специални поздрави на моя любим Гоце Делчев! Благодаря ви за страхотния разговор!