ПОЛИТИЧЕСКИ ТРАВЕСТИТИ И ПИРИНСКИ ФАРИСЕИ: ГЕРБЕРСКАТА КРЪВ СЕ ПРЕЛИВА В „ПРОГРЕСИВНИ“ МЕХОВЕ

Гледам ги и не вярвам на ушите си, както казваше един класичесски телевизионен образ, но тук не става дума за забава, а за политическа некрофилия. В Пиринско, където въздухът винаги е миришел на барут и чест, днес мирише на евтина парфюмерия, с която довчерашните гербаджийски велможи се опитват да заличат вонята на застояло. ГЕРБ в Благоевград вече не е партия, а политическо „умряло куче“, над което дори нож не ти се вдига, но пък бълхите му – тези ненаситни за власт чиновници и имотни схемаджии – са по-живи от всякога.

Срамът е изгубен някъде между поредната заменка и поредния кюфте-банкет. Днес е модерно да си „прогресивен“, да се кичиш с нови етикети, докато под тях тупти същото алчно сърце на номенклатурчик от ГЕРБ. Вижте ги само – депутати се отричат от благодетеля си, за да сънуват кметски кресла, общински вождове се свиват в ъгъла и шепнат молитви за оцеляване, сякаш са прокажени в библейско време. Те са като есенни листа, които се опитват да убедят дървото, че са семена на нова пролет, но истината е, че само чакат вятъра да ги отвее към следващата хранилка.

Тези хора са като герои от изкривено огледало – припознават се в новите сили, говорят за морал и бъдеще, а в джобовете им още дрънкат ключовете от старите схеми. Смешно е, че вярват в слепотата на народа. Мислят си, че ако сменят табелата на офиса, ще изтрият паметта на хората за имотните далавери и за времето, когато думата им беше закон, а законът беше просто врата в полето. Но в Пиринско паметта е дълга като Струма и студена като снега по Вихрен. Можете да се пребоядисвате, можете да се криете зад гърбовете на нови лидери, но политическата проказа не се лекува с пудра, а с истинско народно възмездие. Кюфтетата свършиха, господа, ред е на сметката.

Още по-гротескна е картината, в която тези политически призраци не просто се крият, а направо нахлуват в чужди къщи и започват да пренареждат мебелите. Ставаме свидетели на невиждан политически канибализъм – хора, които до вчера бяха лицето на статуквото, днес изземват функциите на „Прогресивна България“ и се опитват да кадруват с размах, сякаш са получили нотариален акт за властта. Не е ли срамно, уважаеми нови властници, някой да събира „революционен данък“ от ваше име и да раздава постове под носа ви? Сякаш сме в театър на абсурда, където бившият кмет Камбитов влиза в ролята на кукловод, говорейки от името на Рашко Динков, и чертае планове за бъдещи вендети и административни кланета. Това не е просто кадруване, това е опит да се приватизира самото бъдеще на Благоевград чрез посредници. Областният управител изглежда е потънал в зимен сън, докато под прозореца му се вихри търговия с влияние, достойна за най-мрачните страници на прехода. Тези „бивши“ са като паразити, които са намерили нов приемник и го изсмукват, преди той дори да е разбрал, че е инфектиран.

Поуката от целия този пирински маскарад е стара колкото света: Когато допуснеш вълка в кошарата само защото е облякъл кожата на овца, не се чуди защо сутринта няма да има кой да блее. Власт, която се гради върху услугите на ренегати и отмъстителни сенки от миналото, свършва точно там, където започва – в калта на общото презрение. Преди да тръгнете да „мъстите“, господа, спомнете си, че историята винаги изпраща най-солената сметка на тези, които са объркали държавната софра със собствената си кухня.