ШОК! Преподавател напусна ЮЗУ „Неофит Рилски“ „РАЗОЧАРОВАН“!

Огромно БЛАГОДАРЯ НА ЕДНИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ СТУДЕНТИ в страната, които се стремят не само да получат диплома, но и необходимите знания, като по този начин показват УВАЖЕНИЕ както към преподавателите и училището, така и към себе си, показвайки се, като интелигентни и дисциплинирани деца! БЛАГОДАРНОСТ към служителите и преподавателите от катедра „Национална сигурност и публична администрация“, а също и на всички от Правно-историческия факултет, при ЮЗУ, които показваха уважение както към мен, така и към колегите от катедрата. За разлика от напускането ми на Академията на МВР, този път ще кажа, че за първи път напускам работното си място РАЗОЧАРОВАН!!! Разочарованието ми обаче идва само от един човек. Няма да посочвам името му от уважение към него и семейството му, а също и към училището, но ще кажа, че съм се борил, за да може той да заеме дадена позиция и то публично, заставайки открито срещу неговата опозиция, пазил съм гърба му през цялото време на престоя си, създавал съм му контакти, застъпвал съм се за него пред висшестоящи органи, предлагал съм варианти за подобряване организацията на работа, които той отказа да приеме заради лични мотиви, а в последствие се оказва, че предложението ми е не просто пренебрегнато, но и забравено. Нещо повече, чаках разрешение за защита на докторат почти три години и все още нямам отговор. И като отплата чувам, че иска да ме изхвърли, защото преди това ме е взел от някъде. Да, но аз не идвам от приют. Работих в училище, което е номер едно в страната в направлението „Национална сигурност“, имах десетки оферти, но избрах ЮЗУ, защото бях обещал и заради него. Когато започнах работа в ЮЗУ вече бях постигнал всичко възможно от гледна точка, на преподавателска и ръководна дейност. Не съм поставял, каквито и да било финансови и други условия. Работих със сърце и душа в името на обучението на децата на нашата ПРЕКРАСНА БЪЛГАРИЯ, но за някои това не е достатъчно. Най-важната причина за напускането ми обаче, е че освен всичко друго не позволявам да използват името ми за отмъщение на колеги. В такива моменти се сещам за една отдавна известна мисъл, че винаги ще си лош за хора, които не могат да те използват и манипулират.

В заявлението си за напускане бях посочил, че съм готов да довърша занятията си на хонорар, който независимо от неговата сума, щях да оставя за университета. Реших, че ако остана може да се случат събития, които да се окажат срамни за университета и факултета, защото никога не отстъпвам, когато съм сигурен в правотата си. С този ход на практика му правя услуга, защото беше ясно, че не може да разчита на моята подкрепа в предстоящите избори в ЮЗУ, а за него това е най-важното, дори за сметка на учебния процес. Това са само част от причините. Останалото съм посочил в книга, която предстои да издам. Посочвам това, защото вероятно ще тръгнат различни спекулации по случая, а разбирам, че някои колеги не са наясно с причината за напускането ми. Не ПРИЯТЕЛИ, не съм ви предал, просто обстоятелствата рязко се промениха, а колкото и нескромно да звучи мисля, че все още ставам за преподавателска и научно-изследователска работа.

Върхът на страхливостта, ревността и комплексарщината от страна на този човек, са действията на две момичета от факултета, една от които на ръководна длъжност и определено считана от мен за приятел, които пред студенти са отхвърлили, да не кажа оплюли моята личност и пособието, което е в съавторство с Елена Колчева, посветено на Полицейското право. Това пособие наричано от тях учебник, очевидно не са наясно и с този факт, е продукт на ЮЗУ. Обсъждано и прието от катедрата. За него с колежката Колчева хонорар не взимаме и което е важно, не сме го рекламирали, за да не създаваме впечатлението, че целта е печалба. Винаги съм казвал пред студентите, че аз не съм търговец, а преподавател и че това, което ще чуят от мен е повече от написаното, където и да е. Остава ОГРОМНАТА ми утеха, че за случилото се ме известиха студентите от курса, дълбоко възмутени от действията на въпросните колеги. Самите те казаха, че предпочитат да вярват на полицай с 40 годишен стаж, включително и като ръководител, отколкото на тези момичета.

А това, че тези колежки считах за приятели, няма дори да коментирам. Разбирам ги и малко ги съжалявам, още повече, че те не са наясно с нашата материя, за да могат дори да я коментират, но са поставени в ситуация да нямат избор. При такъв начин на ръководене със страх, ревнивост и комплексарство!!! Към казаното ще добавя, че имах удоволствието през учебната 1992-93 година да участвам в създаването на учебната дисциплина „Полицейско право“, участвах в издаването на няколко варианта на учебник по дисциплината, сам съм прилагал повечето от полицейските правомощия и няма как това, което преподавам да не е така. Това, което ми дадоха студентите с отношението си, НИКОЙ и НИКЪДЕ НЕ може да ми отнеме, дами и господа, които се опитвате да оплюете стария професор. Всъщност все още не толкова стар!!! Вероятно не знаете, че от 33 години преподавателски стаж съм отсъствал само от един бал и то по обективни причини. А на някои хора съм уреждал да бъдат поканени, на такова празненство. Хората, които ме оплюват трябва да заслужат уважението на студентите, но със своите си качества.

А на въпросния човек ще кажа – е, приятелю заради теб работих през последните години в ЮЗУ, сега заради теб си тръгвам. Надявам се, че селекцията която правеше без знанието и съгласието на колегите ни, ще ти помогне да се справиш, защото ако футболистите на Лудогорец, колкото и добри да са, облекат екипа на Реал Мадрид няма автоматично да станат европейски шампиони. Хаотично-тоталитарният начин на ръководене, който използваш е крайно неудачен, но това все пак си е твоя работа. У мен обаче остава недоумението от това, че този който представяше, като име и класа, сега възлагаш да бъде оплют. А аз съм си същият човек!!! Значи има друг проблем. Това си ти и само ти можеш да го промениш, само че вече без мен. Дано е за добро! Ще ти припомня, че на този етап ти спестявам нещо, което може да те изхвърли от преподавателската гилдия, при това не само, като ръководител. И двамата знаем, за какво става въпрос. Просто те съжалявам и не искам да пострада името на семейството ти, макар ти да ми отвръщаш по неподходящ за ситуацията начин. Все пак благодаря за десетките извинения, но те вече нямат значение, защото премина всякакви граници. А претенции големи!!! Имам приятел, който казва, че вятъра и простотията никой не може да спре!!! Очевидно, е че нивото пада твърде ниско, но аз не мога да импонирам и ще се оттегля от този дебат и проблем, защото не е мой. Това е проблем на тези, които го измислиха и се опитват да настроят и студентите против мен, което обаче няма как да се случи. За всяка дейност трябват и качества, а не само оплюване на тези, които ги имат.

Няма да заявявам, че съм готов винаги да откликна, защото хилядите студенти и колеги, които ме познават знаят, че е така. Пожелавам успехи на служителите, преподавателите, докторантите и студентите в университета и по-специално на колегите от катедрата НСПА и ПИФ. Сигурен съм, че ще се справят въпреки опитите да се спре обединяването и създаването на колектив, които са от най-голямо значение за всяка дейност. Както вече отбелязах, напускам разочарован, защото схващането ми за морал, чест и достойнство се различават от въпросния колега.

Искрено съжалявам за това, че не мога да довърша занятията си по учебната дисциплина „Полицейско право“, защото студентите очакваха различните истории, свързани с полицейските правомощия, но бях поставен пред свършен факт, както казват хората. Освен това исках лично да съобщя за намерението си да напусна както на студентите, така и на колегите си, но нещата се развиха бързо и не остана възможност, за което моля за извинение!!!

Ваш колега, преподавател и най-вече ПРИЯТЕЛ – Любо Тимчев, както бях написал преди време по друг повод – просто човек!!!