САМО В TOPPRESA.COM: ЛЪСВАТ ДОКУМЕНТИ! Трите реки – как Арда, Места и Струма вкарват България и Гърция в нова водна геополитика. Екипът ни се добра до оригиналните документи по казуса „Арда“ и разкрива какво наистина пише в подписаната декларация

Докато официалните съобщения загатваха за „петгодишен преходен режим“ и „регулирано водоподаване“, ние от toppresa.com държим в ръцете си оригиналните документи – триезичната Съвместна декларация, подписана на 2 май 2025 г. от външните министри на България и Гърция. Документите, до които единствено ние имаме достъп, разкриват детайли, които официалните съобщения премълчават, и поставят въпроси за трите трансгранични реки, които свързват двете държави.

Това, което открихме, променя цялата картина. През последната година целият обществен дебат беше фокусиран върху Арда. София и Атина подписаха декларация, която уреждаше водоподаването за следващите пет години. Българските медии тръбяха за победа – старото задължение от 1964 г. е приключило, новият режим е временен, контролът остава в България. Но истината, която се крие в документите и в контекста около тях, е значително по-сложна. И тя включва не само Арда, но и две други реки – Места (Нестос за гърците) и Струма (Стримон).

Да започнем с Арда, защото тя е центърът на документа, до който се добрахме. В продължение на шест десетилетия България подаваше регулирани водни количества от каскада „Арда“ към Гърция по силата на спогодба от 1964 г., свързана с уреждане на следвоенни финансови въпроси. Това не беше търговско споразумение – беше исторически ангажимент, който България изпълняваше без изрична компенсация. На 9 юли 2024 г. това задължение официално изтече и започнаха интензивни преговори, които доведоха до подписването на новата декларация на 2 май 2025 г.

Какво реално получава Гърция според документите, които публикуваме? Нито собственост върху водата, нито права върху язовирите, нито контрол върху каскада „Арда“. Гърция получава услуга. В текста многократно е използван терминът „акумулиране, съхранение и регулирано подаване на водни обеми“. Тоест България предоставя услуга чрез своята инфраструктура, без да прехвърля ресурс или собственост. Това е ключовата разлика, която правителството в София подчертава. И наистина, от чисто фактическа гледна точка, това е точно така.

Но нека погледнем по-внимателно какво получава България. Първо, признаване, че старият ангажимент от 1964 г. е приключил – това наистина е политическа победа. Второ, петгодишен, а не безсрочен режим – България отказва дългосрочни гаранции. Трето, право на ежегодни компенсации – българският премиер Росен Желязков заяви, че са предвидени такива, но размерът им не е публично оповестен. И четвърто, механизъм за годишни преговори, който на теория запазва българския контрол върху количествата вода.

И точно тук започват проблемите. Защото годишните преговори, представяни като гъвкавост, всъщност внасят значителна несигурност и в българското планиране. Каскада „Арда“ е част от НЕК и се използва за производство на електроенергия. Всяка година операторът трябва да планира водните нива, като същевременно преговаря за количества, които ще бъдат отклонени към Гърция. В контекста на либерализацията на енергийния пазар и климатичните аномалии това създава допълнителна неопределеност.

Най-важният юридически факт, който откриваме в документите, е записан в точка 6: „Настоящата съвместна декларация не създава права и задължения съгласно международното право.“ Това означава, че тя не е класически международен договор, не е ратифицирана международна конвенция и не създава автоматични международноправни претенции. Това е политическа декларация. И колкото и тържествено да звучи, тя не може да бъде отнесена към международен съд или арбитраж. Това е меч с две остриета – България не е правно обвързана да продължи режима след пет години, но и Гърция не носи правна отговорност, ако не изгради обещаната инфраструктура. А точно това се очаква от нея според точка 2 от декларацията – да модернизира съществуващи съоръжения и да изгради нови изравнители и резервоари, за да намали зависимостта си от българската каскада. Пет години за подобен проект в ЕС обаче са твърде кратък срок – подобна инфраструктура рядко се построява за под 7–10 години, включително проучвания, проектиране, екологични оценки и обществени поръчки. Това поставя под съмнение дали Гърция изобщо ще успее да изпълни ангажиментите си до 2030 г.

Климатичният фактор също е вписан още в преамбюла на документите: „рекордно ниски водни количества в Арда през 2024 г.“ Това не е случайно включване. То е аргументът, с който България отказва да поеме дългосрочни гаранции за конкретни обеми вода. Но когато валежите са обилни, същата клауза може да бъде използвана и в обратната посока – Гърция да настоява за повече вода, позовавайки се на „променливите климатични условия“.

И тук стигаме до по-широката картина, която включва другите две реки. Защото, докато цялото внимание беше насочено към Арда, почти незабелязано остана съществуването на друго споразумение – това за река Места (Нестос), подписано още през 1995 г. То има собствена, различна история на изпълнение и спорове, отделна от Арда. Разликата е съществена: докато Арда беше обект на исторически ангажимент от 1964 г., свързан със следвоенни финансови въпроси, Места има договор, сключен в постсоциалистическия период, при съвсем различни политически и икономически условия. През годините изпълнението на това споразумение е било предмет на спорове и различни тълкувания между двете страни.

А през юни 2026 г. гръцкият премиер Кириакос Мицотакис вече говори не само за Арда, но и за необходимост от дългосрочно споразумение за трансграничните води на Арда и Нестос (Места). Това не е случайно изказване. То показва, че темата е жива и че вероятно предстоят по-широки преговори, които да обхванат всички трансгранични реки между двете държави.

При Струма (Стримон) ситуацията е различна. Там няма действащ договор от типа на Арда или Места. Има дългогодишни преговори за разпределение и управление на водните ресурси, но не съществува аналогичен режим, при който България да подава фиксирани количества вода на Гърция. Струма е по-скоро екологичен и ресурсен въпрос, но с нарастващия натиск от климатичните промени може бързо да се превърне в следващата гореща тема. Досега обаче тя остава извън обхвата на формалните двустранни споразумения.

Какво казват самите документи за тези реки? Нищо. Внимателният преглед на декларацията за Арда показва, че в нея няма нито едно споменаване на Места, нито на Струма, нито на Марица. Декларацията е написана изключително тясно и е ограничена само до Арда. Няма скрит текст, няма скрити клаузи, няма препратки към бъдещи ангажименти извън конкретния случай. Но точно това я прави и интересна – не като документ, а като прецедент. Защото тя създава модел, по който може да бъдат уредени и останалите реки.

Към момента най-вероятният сценарий е, че България ще продължи да подава вода по сегашната схема, всяка година ще се подписват отделни технически споразумения, Гърция ще изгражда нови съоръжения, а след 2030 г. ще започнат нови преговори. Тогава България ще настоява за чисто търговски режим вместо исторически ангажимент. Но климатичните промени намаляват водните ресурси и всяка държава започва да гледа на водата като на стратегически ресурс. А това означава, че преговорите ще стават все по-трудни, а не по-лесни. От toppresa.com ще продължим да следим темата и да търсим отговори на въпросите, които никой друг не задава.

ВНИМАНИЕ!!! ДОКУМЕНТИТЕ СЕ ПАЗАТ В РЕДАКЦИЯТА НИ! ПУБЛИКУВАМЕ ЧАСТ ОТ ТЯХ ЗА ДА СЕ УБЕДИ ВЛАСТТА, ЧЕ ИМАМЕ ХОРА НВСЯКЪДЕ!

САМО В TOPPRESA.COM: Документите, които никой друг няма – какво наистина подписаха България и Гърция за водите на Арда, Места и Струма

Три реки, един спор и една декларация, която никой не ви е показал докрай. Екипът на toppresa.com се сдоби с оригиналните документи от подписаното през май 2025 г. споразумение между София и Атина и ви ги показва – заедно с цялата истина, която политиците премълчават.

Ето какво трябва да знаете, без правни термини и без политически увертюри.

От 1964 г. до лятото на 2024 г. България беше длъжна да дава вода на Гърция от река Арда без пари. Това беше старо задължение, наследено от следвоенни спогодби. На 9 юли 2024 г. този ангажимент изтече и България спря да е длъжна. Тогава започнаха преговорите, които приключиха с подписването на новата декларация.

Документите, които публикуваме, казват следното: Гърция не получава собственост върху водата, не получава права върху язовирите и не получава контрол върху каскада „Арда“. Тя получава услуга – България се съгласява да продължи да ѝ подава вода, но вече срещу заплащане. Колко струва това? Не е публично известно. Цената ще се договаря всяка година.

Срокът е пет години, не безсрочно. Това е важно, защото България не е поела ангажимент завинаги. Всяка година двете страни ще преговарят отново за количествата и цената. Ако не се разберат – няма вода. Освен това в точка 6 от документите пише изрично, че декларацията не е международен договор и не може да бъде обжалвана пред съд. Тя е политически документ. Което значи, че всяка от двете страни може да се откаже по всяко време с едно изявление.

Защо тогава целият този шум? Защото става дума за три реки, не само за една. Освен Арда има и Места, по която съществува отделно споразумение от 1995 г., изпълнявано с променлив успех. Има и Струма, която засега няма договор, но е на масата за бъдещи преговори. Гръцкият премиер Мицотакис вече спомена и двете реки в изказванията си през юни 2026 г. Това означава, че темата няма да приключи с изтичането на петте години. Напротив – тепърва ще се задълбочава, защото водата става все по-оскъден ресурс.

И така, какво реално се случи? България не даде Арда на Гърция. България прекрати старо безплатно задължение и го замени с временна платена услуга, като запази контрола върху цялата инфраструктура. Това е добра новина. Но лошата новина е, че цената на услугата не се знае, правната защита е слаба, а след пет години всичко започва отначало – само че тогава на масата ще бъдат и трите реки, не само една.

Това са фактите от документите, които единствено toppresa.com ви показва. А ние ще продължим да следим какво се договаря зад затворени врати между София и Атина.