Благоевград в капана на ниските пенсии: Пиринско изостава от София с близо 330 лева

Статистическите данни на Националния осигурителен институт за първото тримесечие на 2026 година рисуват една тревожна и социално несправедлива картина за жителите на Югозападна България. Докато политиците в София се надпреварват да обясняват как стандартът на живот се повишава, реалността за пенсионерите в Благоевград и региона остава закотвена в дъното на таблиците. Топ Преса реши да надникне отвъд сухите цифри, за да разбере защо Пиринският край продължава да бъде „бедният роднина“ на столицата и защо обещаното „швейцарско правило“ все по-често прилича на лош софийски виц за хората от нашия край.

Според официалните данни средният размер на пенсиите заедно с всички добавки в Благоевград възлиза на 468,99 евро. На пръв поглед цифрата може да изглежда приемлива за някого в София, но сравнението със столицата е направо стряскащо. Жителите на София-град получават средно по 633,16 евро, което прави разлика от близо 330 лева на месец. Топ Преса пита: нима хлябът в Благоевград е по-евтин от този в София, или сметките за ток и лекарства в Пиринско са наполовина? Очевидно не. Тази огромна пропаст в доходите е пряко следствие от ниските заплати в региона и липсата на мащабни индустриални мощности, каквито виждаме в Бургас или Стара Загора, където пенсиите също са значително по-високи.

Още по-сериозен е проблемът с нарастващия дял на инвалидните пенсии, който засяга пряко социалния мир в Благоевград. Текстът на НОИ ясно показва, че близо половината от всички новоотпуснати пенсии в страната вече са за инвалидност. В Благоевград тази тенденция се усеща особено силно след промяната на методиката за ТЕЛК през 2023 година. Новият начин на изчисление, който събира процентите от всяко едно увреждане, доведе до лавинообразно нарастване на броя на хората, които разчитат на тези плащания. И макар правилата да подкрепят хората с множество увреждания, остава горчивият вкус от факта, че за много наши съграждани инвалидната пенсия се превърна в последно убежище пред нищетата, тъй като не могат да натрупат необходимия стаж за възраст.

Екипът на Топ Преса обръща внимание и на друг абсурд, заложен в системата. Докато обикновеният работник в шивашки цех в Благоевград или Гоце Делчев се бори за всеки лев, бившите служители на силовите ведомства в региона се радват на доходи, които са с близо 440 евро по-високи от тези на останалите. Средната пенсия на полицаи и военни гони 1800 лева, докато средностатистическият благоевградчанин трябва да оцелява с по-малко от хиляда. Причината е в привилегията, при която три години стаж се зачитат за пет. Така, докато един строител от Благоевград трябва да работи до преклонна възраст, негови връстници от „системата“ се пенсионират млади и с двойно по-големи суми.

Разликата между половете в региона също не е за пренебрегване. Мъжете в Пиринско взимат средно с близо 20% повече от жените, което е резултат от доминиращата роля на жените в нископлатените сектори като леката промишленост. Топ Преса нееднократно е алармирала, че Благоевград се превръща в град на работещи бедни, които по-късно се превръщат в мизерстващи пенсионери. Фактът, че средната пенсия за областта е под средната за страната, е диагноза за икономическото здраве на региона. Дори съседни области като Кюстендил изпреварват Благоевград по среден доход на възрастните хора, което е парадоксално предвид по-големия икономически потенциал на нашия областен център.

В същото време в парламента се разиграват истински циркове с така наречените „ковид добавки“. Решението на бюджетната комисия да не дава тези 60 лева на новите пенсионери от 1 юли е поредният удар по джоба на най-уязвимите. Според изчисленията, които Топ Преса проследи, това ще лиши възрастните хора от част от полагащата им се индексация по швейцарското правило. Управляващите се оправдават с изчистване на модела и пестене на милиони, но истината е, че тези милиони се взимат от устата на хората в Благоевград, за които всяко евро е от значение. Предложенията за ваучери за потребление звучат по-скоро като замазване на очите, отколкото като реална социална политика.

В крайна сметка Благоевград остава в златната среда на бедността – не сме толкова зле, колкото в Разград или Силистра, където взимат едва по 430 евро, но сме светлинни години зад София. За читателите на Топ Преса остава надеждата, че икономическото оживление по трасето на магистрала „Струма“ най-после ще се отрази на осигурителните прагове. Дотогава обаче хиляди наши съграждани ще продължат да разчитат на инвалидни добавки и наследствени пенсии, за да вържат месечния бюджет, докато държавата се хвали с реформи, които на практика само преразпределят недоимъка. Изводът е ясен: в България на 2026 година достойното остаряване все още зависи от това в кой град живееш и в коя система си служил, а не колко труд си положил през живота си.