Клиничният психолог Александра Петкова: Поколението Gen Z никога не прави безсмислени неща

Настъпва време за регулация на изкуствения интелект

Днешната комуникационна разлика между поколенията се характеризира предимно с различно потребление на медии, ценности и стилове на комуникация.

Докато по-възрастните поколения често предпочитат срещи лице в лице и телефонни разговори, по-младите поколения (поколение Z, милениали) разчитат на дигитални канали, скорост и неформална комуникация.

Стереотипите и липсата на взаимно разбирателство изострят тази разлика. С клиничния психолог Александра Петкова продължаваме разговора на тази тема.

– Едва ли има човек, който да не е наясно, че устройствата действат зле на подрастващите. А дигиталният детокс ще даде ли някакъв резултат?

– Все повече млади хора от поколението Z говорят за дигитален детокс. И го правят, в интерес на истината. Сещам се за едно момиче, което ми каза, че е започнало да усеща много по-добре нещата, да вижда по-добре цветовете.

Чувства се по-спокойна, няма я тревожността и тази топка в стомаха. Когато я попитах какво е станало, тя се похвали, че вече две седмици е без социални мрежи. Ползва канала, по който си общува с приятелите, но е махнала всички приложения.

И се чувства толкова спокойно, толкова хубаво, толкова интересни неща й се случват. Затова, да, може би нямат необходимата емоционалност, но най-големите от поколението Alpha много добре знаят какво искат.

– И затова поколението X ужасно се гневи, когато дойде младият човек да търси работа и казва – искам да работя от 9 до 5, заплатата ми е да е толкова и да имам такава отпуска. А не казва какво може да даде.

– По-скоро поколението Alpha още не са стигнали до работа, но те също знаят какво искат. Gen Z много добре знае какво иска, защото това поколение е израснало с идеята, че нещата му принадлежат. То е притежател и на информацията.

Много добре се информира това поколение. Както казах, и създава информация. И въз основа на това, понеже са граждани на света, те отрано пътуват, голям процент от тях са учили в чужбина, знаят как се живее, могат да направят паралел.

Имайки толкова информация, която не е непременно знание, много от тях действително отиват при работодателите и заявяват какво искат, но още нямат опит.

И идеята тук е как се извървява този път от точка А до точка Б, този алгоритъм, в който ти да изтърпиш някакъв дискомфорт, да си на по-ниско йерархично ниво, да правиш общите задачи, да учиш… Защото те хакват образованието.

Много от тях казват „Аз не искам да ходя в университет, има един куп курсове, които мога да ги мина от дивана вкъщи и ще науча всичко“. Та поколението X или Y, които са направили вече големите бизнеси, те са иноваторите, те са първите израснали с дигиталното, наистина са много възмутени, обаче има немалък процент от поколението Z, които не само имат знание, те имат и умение, защото искат да се развиват.

Това е първото поколение, при което започва да се появява тази реплика, все по-често чувана в последните 5-6 години „На 30 искам да съм милионер и затова уча систематизирано. Ще уча систематизирано технологии, ще уча сега систематизирано AI и ще направя това и това“.

Това са вече хора, които правят сами свой бизнес и въз основа на това учат таргетирано. Това, което ми трябва, го уча. Предходните поколения Y и X трябва да вземат от тях точно това полезно КПД. Те не се разпиляват.

И ако някой каже на Gen Z –  „Свърши тук някаква работа, просто за да вършиш работа“, той ще откаже. Ако обаче ти имаш корпорация или фирма, която се бори за някаква кауза, Gen Z може да работи дори без пари.

Но само ако е кауза или пък му изглежда елитарно, защото е модерно. Ако го караш да прави нещо напълно безмислeно, нямаш авторитет и не си свободомислещ човек, той ще те отреже. Те са цинични в това отношение и с право, защото не искат да си губят времето.

Александра Петкова

– Тези пропасти, които пречат на общуването, как могат да се преодолеят и създадат отново връзки между поколенията, има ли надежда това да стане?

– Много хубав въпрос, защото това е огромната тема за нас, които сме в момента в този свят. Как да създадем връзката между поколенията? Първо, трябва да се замислим всички вътре в самото си поколение колко алиенирани станахме – заради преследването на сигурност сме отчуждени, изолирани и отделени от обществото, от другите хора.

Вярно е, че живеем в един свят, в който има войни, в който има политическа и икономическа, преди това здравна несигурност, и всичко се крепи на много тънки устои. Във връзка с това, ако трябва да мислим практично, обединението води до справянето с външните врагове.

Това ни показа и поколението GEN Z около протестите преди празниците през декември. Така че много трябва да навлезем именно в техния пример – как една цел може да ни обедини.

Но ако вече трябва да мислим конкретно за всяко едно поколение, то поколението Х може би трябва да стане по-толерантно и да не е толкова критично към младите. Защото тази критичност спира пътя до GEN Z , спира пътя до Alpha, до децата, до тийнейджърите в момента.

И тази критичност, колкото и да е работеща за поколението Х, тя ги омаловажава самите тях, защото през тази критичност още се държи някакво ниво – „Аз, докато критикувам, съм компетентен“. Но младите вече са много по-компетентни. Ние трябва да им го признаем и да им се доверим.

– Кой може да бъде връзката между всички тези поколения? 

– Поколението Y е между най-младите и между тези, които сме най-зрели (защото и аз съм от поколението Х). Всъщност поколението Y е мостът. То създава още много възможности, има опитност и пак то може да черпи от традициите и да дава на поколение Z и на поколение Alpha примера за това как се прави бизнес, как се свързваш в света.

Докато поколението Y е с бавно формиране на идентичност, много от тях бяха отгледани от баби и дядовци, родителите им ги нямаше след 90-те години. Но точно заради това те се научиха да остават дълго време млади и да се борят за новостите.

И те са мостът. Докато Gen Z трябва да си запазят енергията, тази непоклатимост и да могат по някакъв начин да прощават критичността на възрастните, като знаят, че тя не е непременно негативна.

Просто на всяко поколение му трябва време да приеме новостите. За щастие, не сме както едно време при индустриалната революция от началото на 20-и век с машините.

По-гъвкави сме вече в исторически план, осъзнаваме, че всичко това ни е необходимо. В момента пред нас стои огромният въпрос за регулациите с изкуствения интелект и как той да се използва от най-младите, защото това е много сериозна тема, която касае как ще се развият мозъците им.

По тази причина цялото човечество трябва да влага повече разум и да се обединява.

Магдалена ГИГОВА

zdrave.to