Бившият директор на фестивала „Пирин Фолк“ – композиторът Валентин Пензов: Тази година „Пирин фолк“ имаше чалгаджийско, а не македонско звучене!

 Фестивалът „Пирин фолк 2016” е вече история, но си струва да го коментираме. Новите организатори получиха множество похвали от изпълнители, пуб­лика и жури. Очакванията не бяха такива, че един чалга продуцент като Ненчо Касъмов ще иска да за­пази традицията на македонската песен, но ето че според мнозина съумя да го направи. Извън похва­лите обаче фестивалът остави много въпросителни за размисъл.

Големият побе­дител на вечерта – Светлин Миланов, който грабна първа награда на журито с песента „Очакване”, наградата на телеви­зионния зрител и на публиката в Летния театър на Сандан­ски, както Запад-ЮГ пръв писа, не е про­фесионален изпъл­нител, а работи като съдебен архивар във Врачанския съд. За него се говореше с интерес още преди самия конкурс, но той не отчете това като нещо положително за себе си и показа неуважение към журналистите, като отказа да разговаря с тях: „Нямам вре­ме, говорете с Иван Йосифов ( б. а. композиторът на пе­сента”, отвръщаше Миланов на въпросите на журналисти, а когато излезе да си получи наградите, си спести благо­дарностите и към публиката. Вместо него отново говореше композиторът, което обърка телевизионните зрители кой всъщност е изпълнител на пе­сента и кого награждават?!? В публиката започнаха да се чуват подмятания,

ЧЕ ПЕСЕНТА Е ЗАИМСТВАНА ОТ ДРУГИ НАРОДНИ ПЕСНИ

а се представя като нова?!? На такова мнение, разбира се, имат право само специа­листите. За разлика от Мила­нов изпълнителката Ива Да­видова бе толкова трогната от наградата, че се разплака на сцената. Певицата грабна наградата на журналистите, както и специална статуетка от община Сандански. Про­чувственото си изпълнение на песента „Не изтривай, майко, сълзите ми” Давидова посвети на покойния си баща – Валентин Давидов. Ивайло Герасимов и песента му „Ба­щин дом”, която взе втора на­града на журито, породи мно­жество спекулации. Оказа се, че по схемата за гласуване песента е класирана главно заради високата оценка на текста. Самото изпълнение не бе впечатляващо, но пък темата за родния дом винаги успява да трогне!.. Получи се конфузна ситуация и с трето­то място, което си поделиха Душко Георгиевски и нашене­цът Благо Борисов, а

СТАТУЕТКАТА СЕ ОКАЗА САМО ЕДНА

Така Благо де факто си тръгна без награда, като му бе обещано, че в най-скоро време ще бъде изработена статуетка и за него. Безпре­кословно – и за журитата, и за публиката, в конкурса за изпълнителско изкуство пър­вото място единодушно спе­чели младата звезда Мария Гогушева с песента „Катери­но моме”. Големият гвоздей на вечерта беше появата на Ненчо Касъмов на сцената, който връчи специална награда на досегашния организатор – Валентин Пензов.

Това бе един бла­городен ре­веранс към усилията на предишните организато­ри да запа­зят най-дъл­го просъществувалия песенен конкурс у нас – „Пирин фолк” – Сандански. На пресконфе­ренцията след края на фес­тивала Ненчо Касъмов при­ветства всички участници и гости – дори и онези, които не скриха критичните си комен­тари и препоръки, и отбеля­за че съзнава отговорността за развитието на фестивала и още отсега започва да се готви за следващото му изда­ние догодина, когато и малки таланти ще се състезават на сцената на „Пирин фолк”.

НОВАТА КОНЦЕПЦИЯ ОЩЕТИ ЛЮБИМКАТА НА САНДАНЧА­НИ ВИЛИ РАЙ

Шармантната звезда, по-из­вестна в Сърбия, отколкото в България – Вили Рай, за поре­ден път представи своя ори­гинална композиция, кръс­тена „Златно време”. Може да се каже, че певицата по традиция бе отново най-то­пло приета от публиката на Сандански.

Танцувалната й песен бе очевидно извън концепция­та на новите организатори, но затова пък напълно съ­ответстваше на усилията на предишните, които години наред се бореха да привле­кат на сцената в Сандански повече балкански звезди и да превърнат „Пирин фолк” в международен фестивал – с по-широко участие на творци и по-голяма свобода на жа­нровото разнообразие.

Сътрудничеството на Вили Рай с композитора Раде Ра­дивоевич е добре познато на санданчани и те бурно апло­дираха песента „Златно вре­ме”, но и изпълнителката и композиторът се разминаха с наградите. С типичната си то­лерантност певицата обяви, че не се чувства ощетена, но няма как да скрие огорчение­то си, че е била „прецакана заради регламента на конкур­са”. Логото на фес­тивала „Магията на традициите” не „пасвало” на мело­диката на „Златно­то време”.

КРИТИКАРИ ОПРИ­ЛИЧИХА СЦЕНАТА НА „ПОГРЕБАЛЕН ОФИС”

Средновековната църква на сцената на „Пирин фолк” 2016 не пасна на художестве­ните виждания на мнозина. Декорът – копие на църквата „Свети Никола” в Мелник бе окачествен като „нелеп”. Раз­бира се, всичко това е въпрос на виждане, което обаче стиг­на до подигравателни подмя­тания от рода на: „На мен ми приличаше на погребален офис!..”

БИВШИЯТ ДИРЕКТОР НА ФЕС­ТИВАЛА – КОМПОЗИТОРЪТ ВАЛЕНТИН ПЕНЗОВ: ЗАБО­ЛЯХА МЕ ОЧИТЕ ОТ СУЕТА И ЛЪСКАВИНА!

„Говори се постоянно как трябва да се връщаме към традициите, пък стана точно обратното – бягаме от тях!, каза бившият директор на фестивала Валентин Пензов и откровено добави: Не мога да приема това. Както и факта, че лъскавите „Чинари” в пър­вата част на фестивала се развяваха с някакви копри­нени сукманчета в стил ретро соц и казашки рубашки – дос­ущ като в предишни години, с анцузи с кант.

Бях 25 години начело на този фестивал и сега отговор­но казвам, че македонско­то излъчване на сцената се губеше. Докато бях директор на „Пирин фолк, винаги ме е било страх да не залитнем към чалгата. Досега опазва­хме максимално македонско­то звучене, което, съгласен съм – категорично трябва да преобладава на този фести­вал, но ние, пре­дишните, много сериозно подби­рахме журито и то беше на високо професионално ниво, за разлика от сегашното.

Имахме за пред­седател на журито хабилитиран про­фесор – Дора Хрис­това, ръководител на „Мистерията на българските гла­сове”. Жена, която в никакъв случай не би си плюла на ре­номето, правейки грешен под­бор! Сега на нейно място стои една музикална редакторка в радио София, която аз поне познавам като майката на Мария Илиева и ръководител на ансамбъл „Космическите гласове”, но тя е наследила този ансамбъл, а не го е съз­дала!..

Нали разбирате разликата между това да създадеш и да развиеш нещо, от това да го наследиш!.. Друг важен чо­век в предишното жури беше любим­ката на слушате­лите на „Неделен мегдан” по програ­ма „Хоризонт” на БНР – Юлия Цан­кова. В старото жури присъстваше един бетонен есте­тически и морален колос – Димитър Гетов. Срещу този човек сега има­хме един „тракий­ско-сватбарски-джазменски” капацитет. А в македонската стилистика няма такъв тип сватбарски иширети. Така че, достатъчно е на цяла каца с мед да сложиш едно л…нце, и се разваля всичко!

СРАВНЕНИЕТО Е ОТ ЗЕМЯТА ДО ЛУНАТА!

В журито през изминалите години имаше и задължител­но условие, дебело подчерта­вам това – да не работи нито с „Ара мюзик”, нито с „Пайнер”, за да не стане фестивал от типа „Дай ми – на ти”! И на­края ще ви кажа, че „Пирин фолк” беше огромен, мощен трамплин, който боравеше с близо 2 милиона телевизион­на публика, а сега не е така. Емоцията присъства винаги, но виждам как и творците, които привлякохме през годи­ните, един по един почват да се отказват. Големият Раде Радивоевич се отказва вече да участва – обажда ми се обиден, учуден от безумния договор, който са му дали!..

Ако трябва да обобщя, за фестивала сега мога да упо­требя една подходяща съби­рателна думичка – „лъскаво”! Толкова лъскаво, че чак ме заболяха очите от лъскавите казашки униформи с претен­цията за „магия на традици­ите”. Заболяха ме очите и от лъскавите, напудрени, типич­ни за фолкпевиците атрибу­ти…Тая „лъскавина” направо крещеше: „Развиваме и ува­жаваме македон­ската традиция!..”

СВЕТЛИН МИЛА­НОВ: ПЯХ С ДУША И СЪРЦЕ, КАКТО ВИНАГИ!

Не е вярно, че съм се държал ви­сокомерно. Пуб­ликата винаги е била най-ценна за мен, аз съм много емоционален. Като миналата година с „Бащин грях”, и сега – с „Очакване” държах песента ми да носи силно послание. Пях с душа и сърце, както винаги. Обичам музиката, но съзнавам, че ко­мерсиализацията опорочава таланта. Затова предпочитам да съчетавам професията си в съда във Враца с пеенето. Харесвам си професията и се развивам успешно в нея.