МЪЛНИЯ В ТОП ПРЕСА! Илко Семерджиев „зашлеви“ Скопие: Когато държавата ти се казва Северна Македония, гражданите са северномакедонци – останалото е политическа шизофрения между етнос и паспорт.

Политическите страсти край Вардар отново достигнаха точка на кипене, след като външният министър Тимчо Муцунски и премиерът Християн Мицкоски реагираха остро на определението „северномакедонци“. Този езиков и идентичностен спор стана повод за остър коментар от страна на д-р Илко Семерджиев, който напомни на властите в Скопие, че международното право и държавните актове имат тежест, която не зависи от емоционалните интерпретации на един или друг политик. В своята позиция Семерджиев разглежда ситуацията не просто като дипломатически гаф, а като фундаментално неразбиране или съзнателно бягство от реалността, произтичаща от Преспанския договор.

Според Семерджиев е абсурдно политическото ръководство на една държава да се обижда от официалното име на своята страна и производните от него названия за гражданство. Когато една държава е прекръстена на Република Северна Македония, логичното и юридическо следствие е, че нейните жители в международен аспект се идентифицират като граждани на тази конкретна територия. Тук идва и тънката, но критично важна разлика между етническа принадлежност и гражданство, която македонските политици често изглеждат склонни да размиват в зависимост от вътрешнополитическата конюнктура. Етносът е въпрос на лично самоопределение и историческа памет, докато гражданството е правна категория, обвързана с името на държавата.

Семерджиев подчертава, че ако властите в Скопие смятат термина „северномакедонци“ за обиден, те де факто признават, че самото име на държавата им е проблем. Това създава парадоксална ситуация, в която държавните мъже на Северна Македония се борят срещу терминология, която самите те са легитимирали чрез подписването на международни споразумения. Подобно поведение изглежда като опит за „седене на два стола“ – ползване на предимствата от международното признание и пътя към евроинтеграцията, като същевременно се поддържа националистическа реторика за вътрешна консумация, която отрича географското уточнение в името.

В статията се прокрадва изводът, че напрежението, породено от една реплика на българския премиер или друг чуждестранен представител, е само симптом на по-дълбока криза на идентичността в Скопие. Вместо да се фокусират върху реформите и добросъседството, новите лидери в Македония избират пътя на конфронтацията заради думи, които самите те са приели в официалния си речник. Семерджиев е категоричен, че историята не се пише с обиди и отричане на факти, а с признаване на реалностите, колкото и болезнени да са те за нечие национално его. В крайна сметка, ако Скопие иска да бъде част от европейското семейство, ще трябва да се научи да прави разлика между емоционалния заряд на етноса и официалния статут на гражданството в една държава, която вече официално носи името Северна Македония. Изместването на фокуса към дребни езикови спорове само доказва липсата на стратегическа визия и потапя региона в нов цикъл на безсмислено напрежение.