ПЕТРИЧКИЯТ ПАРАДОКС: УНИФОРМЕНА ОМЕРТА ИЛИ ПРАВОСЪДИЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА НА ЗАМРЪЗВАНЕ

Как МВР само саботира собствените си разследвания, превръщайки гръмките арести в съдебен фарс и оставяйки обществото пред лицето на една организирана безнаказаност

През ноември 2024 г. МВР и Прокуратурата сервираха на българското общество поредния зрелищен спектакъл – акция срещу висши полицаи в РУ-Петрич, обвинени в превръщането на районното управление в централа на организирана престъпна група. Началникът Борислав Гецев и неговите подчинени Иван Янев и Георги Кимов бяха изведени с белезници под тежките обвинения за рекет, лихварство, наркоразпространение и брутално полицейско насилие. Тогава държавата обеща възмездие и край на местните феодали в униформи. Днес обаче, както разкриват фактите на Топ Преса, „кулата от карти“ на обвинението започна да се срива не заради липса на престъпления, а заради странната, граничеща със саботаж, некомпетентност на дисциплинарните органи в самото министерство. Случващото се в Петрич е потресаваща диагноза: докато обществото очаква справедливост, системата произвежда процедурни „вратички“, през които обвиняемите да се върнат на бял кон.

Анализът на съдебните решения на Административен съд – Благоевград показва нещо дълбоко смущаващо. Уволненията на Борислав Гецев и Иван Янев бяха отменени не защото съдът е убеден в тяхната невинност, а защото дисциплинарната комисия на МВР е допуснала „груби нарушения на принципа на безпристрастност“. Когато професионални разследващи в рамките на министерството напишат заповед за дисциплинарно производство по такъв начин, че в нея директно се твърди, че служителят вече е виновен преди края на проверката, това не е просто грешка. Това е юридическо „харакѝри“, което на практика задължава съда да отмени уволнението поради нарушена презумпция за невиновност. Тук идва и големият въпрос: дали тази некомпетентност е случайна, или е добре премерен ход, с който МВР „изпира“ своите кадри през съда, докато публично се хвали с борба срещу корупцията?

Фактите, изнесени от Топ Преса, рисуват картина на средновековно варварство, маскирано като полицейска дейност. В кориците на делата четем за деца, бити с кабели, заплашвани с удавяне и принуждавани да подписват самопризнания. Единствено при Георги Кимов уволнението остана в сила, тъй като там доказателствата – насинени очи, контузени гръдни кошове и медицински свидетелства – бяха твърде крещящи, за да бъдат игнорирани. Но при шефа му Гецев и колегата му Янев, процедурната мъгла се оказа по-силна от свидетелските показания. Реалността е, че когато държавната машина иска да защити своите, тя го прави не чрез отричане на фактите, а чрез опорочаване на процедурата. Това създава усещането за „мътност“, която идва директно от високите етажи на МВР – една институционална омерта, която гарантира, че дори и най-тежките престъпления могат да бъдат заличени с един грешно поставен подпис в административната преписка.

Още по-потресаващ е случаят със свидетеля И.Ш., който пред съда се отметна от показанията си срещу Янев. Неговият разказ за „непознати жени“, посещавали го в затвора, за да му обещават по-добри условия срещу лъжесвидетелстване, е върхът на айсберга. Това разкрива, че престъпната октоподска структура е пуснала пипала навсякъде – от килиите в затвора до следствените отдели. Ако прокуратурата и МВР не могат да опазят своите свидетели от външно влияние, или ако самите те участват в схеми за фабрикуване на показания, тогава правосъдието у нас е просто пазарна стока. Тази „мътна вода“, в която се удавиха обвиненията срещу петричките ченгета, не извира от Петрич – тя се влива в системата от центъра, където се вземат решенията кой да бъде „пожертван“ за медиите и кой да бъде „спасен“ от съда.

Разминаването в мащаба е фрапиращо. През 2024 г. ни беше представен лихварски картел, чадър над наркодилъри и такса „спокойствие“. Днес, в съдебните решения, се говори само за „шамари“ и „процесуални нарушения“. Къде изчезнаха доказателствата за ОПГ-то? Къде са парите от лихварството? Изглежда, че „слонът“ на обвинението се е превърнал в административен прах. Това потвърждава подозрението, че акцията е била по-скоро за пред камерите, отколкото за пред съда. В МВР отлично знаят как се правят дела, които да „паднат“ – достатъчно е да се „сбърка“ една дата, да се наруши правото на защита или да се прояви предубеденост. И точно това се е случило в Петрич.

В заключение, случаят с Гецев, Янев и Кимов не е провал на съда, а планирана немощ на разследващите органи. Когато Топ Преса публикува тези факти, тя показва на обществото механизма, по който се произвежда недосегаемост. Мътността в тази работа не е резултат от сложността на престъпленията, а от съзнателното оплитане на истината в мрежа от процедурни капани. Ако МВР наистина искаше да изчисти редиците си, щеше да проведе перфектни дисциплинарни производства. Вместо това, министерството предостави на обвиняемите идеалния повод да се представят за жертви на политически репресии и да се върнат в системата с ореола на „невинни“. Това не е борба с престъпността – това е нейното легитимиране през задния вход на правосъдието. И докато тази „мътност“ продължава да се спуска от София към провинцията, обществото ще остане самотен наблюдател на един безкраен и скъп спектакъл, в който главните герои винаги са над закона.