Пример от който да се учим! Урок по архитектура от Италия: Как награждаван архитект от Драма вижда бъдещето на родния си град

Когато виждаш млади професионалисти от съседна Гърция да прославят региона си в чужбина, това винаги е повод за внимание. Такъв е случаят с Артемис Папакоста – архитект от град Драма, чието проучване за регенерация на италианската река Велино спечели трета награда в престижния национален конкурс на Италия за 2025 г. Съосновател на бюрото „Spazio Trasversale“, Папакоста разделя времето си между Италия и Гърция, пренасяйки европейския опит в областта на ландшафтния дизайн и социалната архитектура.

В обширно интервю за местното издание „П.Т.“, Папакоста прави интригуващо сравнение между италианския град Риети и Драма. Тя посочва, че двата града имат сходно население и морфология, което прави италианския модел на регенерация напълно приложим и у нас. Според нея емблематичният район на Агия Варвара в Драма в момента е „белият дроб“ на града, но остава силно пренебрегнат. Архитектката предлага той да спре да бъде просто зона за преминаване и да се превърне в активна дестинация с амфитеатри, тематични градини и пространства за семейства, които да работят целогодишно.

Специално внимание Папакоста обръща на старите водни мелници. В Италия тя работи по проект за възстановяване на шест мелници в долина, които се превръщат в основна туристическа атракция. Подобен потенциал тя вижда и в Драма, където тези исторически съоръжения биха могли да станат център на културен туризъм. Тя вече прилага идеите си на практика в близкото село Калампаки, където ръководи реставрацията на традиционна къща от 1938 г. Сградата е дарена от мецената Арис Теодоридис и ще се превърне в Културен и фолклорен център, адаптиран към нуждите на 2026 година чрез съвременни екологични технологии.

Философията на Папакоста е категорична: бъдещето не е в изливането на нов бетон, а в съхраняването на историята. Тя вярва, че е много по-голямо предизвикателство и морален дълг да се поддържат старите сгради, които тя нарича „бижута на града“, вместо да се строи на зелено. Това не само пази идентичността на мястото, но и намалява екологичния отпечатък на урбанизацията.

Запитана за мотивите, които биха върнали един успял млад учен обратно в родината, тя не крие, че изборът е труден. Повечето млади специалисти са били принудени да напуснат Гърция поради липса на възможности за развитие в новата архитектура. Решението според нея е в ръцете на местните власти – чрез повече открити архитектурни конкурси и регионални инициативи, които да дават шанс на младите колеги да предлагат смели идеи, вместо да се разчита на остарели практики и директни поръчки. Само по този начин градове като Драма могат да задържат своите таланти и да се превърнат в модерни европейски центрове.