От тук дойдоха прадедите на много от нас… Белотинци (дн. Левкогия) – земята на отец Димитър, спомена и изгубеното българско село край Неврокоп

В историческата памет на Белотинци (днес Левкогия) живее една тиха, но изключително силна човешка история – историята на родове, напуснали завинаги родния край, но запазили го в сърцето си.

Тук, в селото, разположено близо до Като Неврокопи, в подножието на Белотинската котловина, корените на хиляди българи започват своя път. Земя, която днес е в границите на Гърция, но в паметта на хората от Гоце Делчевско и Неврокопско остава дълбоко българска.

Отец Димитър –  символ на едно  изгубено време

В историческата памет на Белотинци особено място заема църквата „Свети Йоан Предтеча“, част от духовната традиция на района, свързана с почитта към християнските светци. Не е случайно, че в този край имената, църквите и празниците са били център на българската идентичност. В селото, където през XIX век се чете на български език, вярата е била не само духовност, а и опора на народното съзнание

църквата „Свети Йоан Предтеча“

В центъра на тази история стои отец Димитър – свещеник, служил в църквите на Белотинци, Възем и околните села. Неговото семейство е запечатано на една ценна снимка от 1943 година – направена малко преди окончателното им напускане на родния край.

Бебето на снимката е бащата на читателя Янко Влахов – жива връзка между поколенията, между Белотинци и днешна България.

Тази фотография, споделена чрез фейсбук групата „Илюстрация БѢло море Illustration Belo more“, е не просто семеен спомен. Тя е свидетелство за съдбата на цели общности, преминали през изселване, завръщане и повторно изгнаничество.

Белотинци – село с две имена и една съдба

Исторически познато като Белотинци, селището днес носи гръцкото име Левкогия. И двете имена обаче означават едно и също място – „бяла земя“, както свидетелства и старото езиково тълкуване.

Разположено на около 654 метра надморска височина, селото е било част от една плодородна и стратегическа област между планините Стъргач и Бесленски рид. През вековете тук са се преплитали активен духовен и училищен живот,  земеделие, животновъдство и рудодобив, а местности като Самоков и Мадема пазят спомена за миньорско минало.

Голямото изселване – когато селото остава без хора

Най-драматичният момент в историята на Белотинци идва между 1924 и 1926 година, когато почти цялото българско население напуска селото и се преселва в пределите на България – основно в Неврокопско, Сливенско, Плевенско и Ломско.

Това е един от най-драматичните моменти в историята на района. Малко по-късно на тяхно място са заселени понтийски гърци – бежанци от Мала Азия. Селото сменя облика си, но не и паметта, която остава в българските родове.

По време на Втората световна война част от изселените семейства се завръщат с надежда да видят отново родните си къщи. Но краят на войната ги превръща отново в бежанци – втори път в рамките на едно поколение.

От Белотинци до България – живата линия на паметта

Историята на Белотинци е историята на много български села от Беломорска Македония – села, чиито жители са се разпръснали, но не са изчезнали.

Днес потомците им живеят в Гоце Делчев, Пловдив, Сливен, Плевен и десетки други градове. Но в семейните разкази, в имената и в старите снимки продължава да живее едно място, което вече го няма в същия вид. Белотинци (Левкогия) остава символ на онази тиха, човешка история, която не влиза в учебниците, но и до днес живее в домовете.

И може би затова това не е просто разказ за миналото. Това е разказ за това откъде идваме.