Тайната мисия на Борис III

С дипломатически совалки царят отложи Втората световна война

Адолф Хитлер бил “злонравна крава” от рядка немска порода

Девети май е денят на победата над злото. Втората световна война е най-страшният конфликт в човешката история. Гълта около 60 милиона убити, отделно са безследно изчезналите и осакатените. Ако не беше цар Борис III, жертвите щяха да са повече.
Българският владетел е главен герой на тайна мисия в навечерието на войната. През 1938 г. Адолф Хитлер вече е сложил ръка на Австрия. Готви се да прилапа и Судетската област в Чехословакия.

Към Австрия Великите сили нямат ангажименти, но за чехите ще се застъпи Франция. Това ще повлече крак – Съветският съюз и Англия също ще се намесят. Великите обаче се ослушват. Те хем искат да озаптят ефрейтора Адолф, хем не им стиска.
В тази напечена ситуация Борис става совалка между европейските столици. Царят използва връзките си в Лондон, Париж, Берлин и Рим да уреди съдбоносна дипломатическа среща.

Тайната мисия дълго остава в сянка. За нея най-много знае дворцовият хронист д-р Георги Ханджиев. Той придружава Борис при всичките му пътувания като си води записки в специален бележник. Пред така наречения Народния съд Ханджиев сочи, че Борис потегля от София на 7 август 1838 г.
“На 9 август пристигнахме в двореца “Санта Ана ди Валдиери”, гдето летуваше италианското кралско семейство и гдето по-рано бе отишла царицата – четем в дознанието. – На 14 август царят и царицата заминаха за Швейцария и прекараха на почивка в Кандерщен и Цюрих. На 27 август напуснахме Швейцария и на другия ден бяхме в Пиза – двореца “Сан Росоре”. Почивката в Италия царят използва като на 31 август с автомобил замина за Рим, за да се срещне с Мусолини.”

На 5 септември августейшите туристи пристигат в Лондон, продължава Ханджиев. Тук Борис има куп срещи с висши държавници. Докторът е щедър на факти, но не смее да пристъпи в задкулисието. “По съдържанието на разговорите нищо не се разбра”, мънка той пред трибунала.
А тъкмо на мъгливия Остров започва дипломатическото театро. Едва през 60-те години на миналия век царица Йоана повдигна завесата на тази историческа драма. По онова време изгнаничката живееше в Мадрид на улица “Вайе” 3. Тук написа спомените си, които се появиха в италианското списание “Оджи”. После бяха събрани в книга.

“Когато Чембърлейн разбра, че сме в Лондон, покани Борис на разговор, който му се струваше от всяка гледна точка полезен и навременен”, разказва Йоана. Според нея британският министър-председателя бил разстроен, заради провален дипломатически сондаж с Райха.
Хитлер третирал Чембърлейн “почти като досаден просяк”. Освен това крайните консерватори, начело с Чърчил, се подигравали с неговия чадър и палто на фона на блестящите нацистки униформи.

Унизеният Чембърлейн намеква, че иска помощ от Борис. “Британският премиер знаеше за традиционните добри отношения между България и Германия и вероятно разчиташе също и на възможното влияние на роднинството с кралската династия в Италия”, пише Йоана.
Борис усеща накъде дърпа англичанинът, но си казва: “Мина ми през ума българската пословица, че когато атовете се ритат, разумно е магаретата да стоят настрана, за да не си изпатят.”

Този проблясък е документиран от парламентарния шеф Стойчо Мошанов. Стойчо твърди, че Борис му доверил Тайната мисия от игла до конец. След Девети септември обаче Мошанов също е репресиран и мемоарите му потъват в архива на БАН. Излязоха наяве чак през 1991 г.
От Мошановия ръкопис става ясно, че царят е бил люшкан от колебания. Дали да си направи оглушки, или да се мушне между “атовете”, чудел се Борис. Сантименти към чехите разнежели владетеля. Той си спомнил за своя учител Иван Брожка, за Ярослав Вешин, който го е рисувал, за президента Томаш

Масарик, комуто е гостувал в републиката. Това наклонява везните в полза на мисията:
“Реших при уговорената втора среща с Чембърлейн да му подам пръста си, като загатна за евентуално пътуване в Германия, за да посетя престарелия си баща. Чембърлейн веднага използва тая възможност и ме помоли в името на запазване политическия и социален мир в Централна и Източна Европа да се срещна с Хитлер и му потвърдя съобщеното му по дипломатически път английско становище.”

Борис III слага в куфара си най-важния коз – шантажа с червената опасност – и на 15 септември заминава за Париж. Тук се среща с премиера Едуар Даладие и външния министър Жорж Боне. “На 18 септември напуснахме Париж за Цюрих и оттам за Кобург, гдето бяхме на 20 септември на гости на бившия цар Фердинанд”, хроникира следващите стъпки д-р Ханджиев.
От фамилния замък Йоана тръгва за Италия, а Борис и доктора отиват в Берлин. Царят и фюрерът си стискат десниците. Пратеникът докладва за какво го търси. Адолф Хитлер поема дълбоко въздух и започва да говори.

“Не ми беше възможно да пресека половинчасовия му монолог – оплаква се Борис. – Като завърши, запитах го дали има предвид възможността за намеса на Съветския съюз, съюзник на Чехословакия, при развитието на събитията и последствията, ако вследствие на съветската намеса Германия бъде принудена да се съгласи на компромисно мирно разрешение на конфликта.”
“Хитлер отговори, че шантажът с болшевишката опасност бил вече изтъркана грамофонна плоча – предава реакцията му емисарят. – Той също, с по-голямо основание, би могъл да си служи с нея, но бил уверен, че естествената западна солидарност ще надделее над страстите и съветската намеса ще бъде избягната.”

Царят остава с впечатлението, че фюрерът е “злонравна крава” от рядка немска порода. Все пак той съумява да сложи временен намордник на добичето. “Изпратих Ханджиев обратно в Лондон с писмо до Чембърлейн, в което изложих заключенията ми от разговора с Хитлер: Судетската област трябва да се пожертва, за да се спаси Чехословашката държава и мира в Европа”, разказва Борис и добавя: “В отговор получих от Чембърлейн топло благодарствено писмо.”
Плод на тези усилия е Мюнхенското споразумение. На 30 септември 1938 г. в баварската столица под него слагат парафите си Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини.

Четиристранното съглашение обаче е твърде крехко. “Само след шест месеца – 15 март – Хитлер вдигна във въздуха цялата постройка, изградена със спогодбите в Мюнхен”, пише Стойчо Мошанов. Той има предвид нахлуването на германски войски в Чехословакия през 1939 г.

По същото време Мошанов се готви за визита в Берлин. Царят го инструктира: “Знаете за “сватосването” ми по Судетския въпрос. Мюнхен бе връхната точка на хитлеристкия актив в германската история. Шефовете на три сили победителки на Германия дойдоха в партийния дом на Хитлер да приемат ултиматума му. Но той като злонравна крава ритна менчето с млякото.”
След още шест месеца избухва Втората световна война.