ВДИГНЕТЕ РЪКА, БЛАГОЕВГРАД ГУБИ

Представете си търговски договор, по който насрещната страна ви дължи пари от години. Вие не налагате санкции, не индексирате вноските с инфлацията, не изисквате банкова гаранция, а когато тя ви заведе дело, го печелите — но така и не събирате присъденото. Накрая внасяте отчет за тази дейност в надзорен орган от 41 души и всички присъстващи 39 гласуват „за“. Това не е сценарий за фарс. Това е Годишният отчет за концесионните договори на Община Благоевград за 2024 г., приет с Решение № 185 от 30 април 2026 г.

Цифрите говорят сами, стига някой да ги прочете преди гласуването. Общината има два действащи концесионни договора. Единият — с „Ларго Мол“ ООД за сградата на ул. „Тодор Александров“ №2 — е с договорени инвестиции в размер на близо 7,5 млн. евро без ДДС за целия срок от 33 години. Другият — с „Кристо 2008″ ЕООД за Хигиенна баня №1 — е с първоначални инвестиции от 1,5 млн. лв., изцяло изпълнени още през 2015 г. Разликата в мащабите е огромна, но проблемите са общи, а равнодушието на съветниците — още по-общо.

Нека започнем с „Ларго Мол“. След 13 години от подписването на договора инвестиционната програма е изпълнена едва на 70 на сто. Останалите 30 процента — над 2,2 млн. евро без ДДС — все още не са реализирани. И това не е единственият проблем. Инвестициите са концентрирани само в три отчетни периода: първата година и половина, шестата година и тринайсетата. За останалите десет години отчет не е представян или изобщо не са извършвани дейности. Това не е инвестиционен график — това е инвестиционна импровизация.

Ако някой си мисли, че поне концесионното възнаграждение се плаща редовно, дълбоко се лъже. Годишното плащане по договора е 274 000 лв. без ДДС — или 328 800 лв. с ДДС. Към 31 декември 2024 г. „Ларго Мол“ дължи на общината общо 91 132 лв., от които 89 835 лв. главница и 1 296 лв. непогасени лихви. Концесионерът дори е завел дело срещу Община Благоевград, опитвайки се да оспори 72 609 лв. от задълженията си. Окръжен съд Благоевград обаче го отхвърля с Решение № 150 от ноември 2024 г., потвърждавайки, че парите се дължат. И въпреки това — към днешна дата сумата все още не е събрана.

Вторият договор — „Кристо 2008″ ЕООД — на пръв поглед изглежда по-безпроблемен. Инвестициите са изпълнени, концесионерът е погасил 136 853 лв. стари задължения и почти всички лихви. Но и тук има съществен проблем, който вече пета година остава без последици: „Кристо 2008″ системно не представя ежегодния план за развитие на обекта, изискуем по чл. 26 от договора. Проверките на място през 2024 г. констатират течове, счупени панели, липсващи ключове от шкафчета, отлепени лайсни в минералния басейн. Общината изпраща писмо до концесионера. Край на санкциите. Нито лев неустойка.

Най-фрапантният детайл обаче идва не от концесионерите, а от Агенцията за публичните предприятия и контрол, която през 2024 г. извършва външен контрол върху договора с „Ларго Мол“. АППК формулира пет препоръки: да се разшири обхватът на контрола, да се прилагат стриктно санкциите при забавени плащания, да се индексира концесионното възнаграждение с инфлацията, да се осъществява ефективен контрол върху инвестициите с проверки на място, и да се следят всички задължения — от банковите гаранции до застраховките. С други думи, държавният регулатор казва на Община Благоевград онова, което всеки грамотен стопанин би направил по подразбиране: гледайте си имота и си събирайте парите.

Какво се случва с тези препоръки? Общинската администрация уверява в отчета, че през 2025 г. е започнала да ги изпълнява. Но отчетът, който се гласува, е за 2024 г. — там тези мерки ги няма. Съветниците гласуват одобрение на документ, който сам констатира, че контролът е бил неефективен, санкциите неприложени, а обезпеченията липсват. И го правят с 39 гласа „за“ от 39 присъстващи.

Загубите за общинския бюджет от това управление са трудни за изчисляване с точност до стотинка, но порядъкът е видим. Ако годишното концесионно плащане от 274 000 лв. по договора с „Ларго Мол“ не е индексирано с инфлацията в продължение на повече от десетилетие, при средногодишна инфлация от дори 3% пропуснатата полза надхвърля стотици хиляди левове. Ако се добавят неначислените неустойки за системно забавените плащания, сметката става още по-тежка. Ако се отчете, че близо 30% от инвестициите по договора изобщо не са изпълнени — при това неравномерно и с концентрация в единични години — става ясно, че общината не просто търпи загуби, а активно субсидира неизпълнението на свой собствен контрагент чрез собственото си бездействие.

И тук идва неудобният въпрос: къде са били 39-те общински съветници, когато са вдигали ръка? В докладната записка, внесена от кмета, всички тези факти са описани. В протокола от заседанието е видно, че гласуването е поименно и никой не се е въздържал. Не става дума за липса на информация — става дума за липса на политическа воля да се зададат въпросите, които всеки данъкоплатец в Благоевград би задал: защо концесионер, който не си плаща редовно, не е санкциониран? Защо инвестициите не се контролират ежегодно, а на кампанийни вълни, включително след намесата на държавен орган? Защо общинското ръководство не е натиснало спусъка на индексацията, която договорът позволява? И защо вторият концесионер, на когото са указани технически неизправности в публичен обект като градската баня, не е глобен с нито един лев?

ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ КАТО НОТАРИУС НА СОБСТВЕНОТО СИ БЕЗСИЛИЕ

Има нещо по-стряскащо от сухите цифри в годишния отчет — това е механизмът на институционалното равнодушие, който цифрите разкриват, а съветниците отказват да видят. Отчетът, който 39 души одобряват без колебание, съдържа не просто констатации, а цял каталог от пропуснати възможности, които могат да се обобщят в четири финансови черни дупки, незабелязани от местния парламент.

Първата е времевата стойност на парите. Годишното концесионно плащане от 274 000 лв. без ДДС по договора с „Ларго Мол“ не е променяно от подписването му през 2011 г. За четиринайсет години — колкото е изминалият срок до 2024 г. — натрупаната инфлация по данни на НСИ надхвърля 40 процента. Това означава, че в реално изражение Община Благоевград днес получава под 200 000 лв. в левове от 2011 г. Разликата от над 70 000 лв. годишно, натрупана за повече от десетилетие, е чиста пропусната полза, която никой не е поискал да бъде изчислена, преди да се гласува.

Втората черна дупка е двойният стандарт в контрола. Агенцията за публичните предприятия и контрол извършва проверка само на единия концесионен договор — с „Ларго Мол“. Причините за този избор не са посочени, но последиците са ясни: вторият концесионер, „Кристо 2008″, остава извън обсега на независимия държавен надзор. А това е дружество, което стопанисва публична общинска собственост — градската баня — и спрямо което през същата година са констатирани неизправности. Никой от съветниците не е попитал защо външен контрол не е поискан и за този договор.

Третата черна дупка е отсъствието на обезпечителни механизми, които да защитят общинския интерес при неизпълнение. И при двата договора липсва специална банкова сметка, от която да се гарантира редовното плащане на концесионните възнаграждения. За „Ларго Мол“ няма и банкова гаранция за неизпълнената част от инвестиционната програма, оценявана на над 2,2 млн. евро без ДДС. Ако утре концесионерът спре да плаща, Общината остава с главница от 91 132 лв., съдебно решение, което не се изпълнява, и нула обезпечения в касата.

Четвъртата черна дупка е тази на пропуснатите санкции. В отчета изрично се казва за „Ларго Мол“: „други санкции или неустойки по договора не са прилагани, тъй като не са констатирани предпоставки за приложението им“. Това твърдение е в пряко противоречие с всичко останало в документа — забава в инвестициите, забава в плащанията, загубено дело. Самата Агенция за публичните предприятия и контрол препоръчва точно обратното: да се прилагат договорните санкции незабавно при забава. Въпросът, който никой общински съветник не е поставил, е дали изобщо някой в администрацията е прегледал договорните клаузи за неустойки, или предпочита да не ги вижда. И накрая — една трънлива подробност, която дори не влезе в предишния анализ. В отчета се споменава, че за обекта на „Ларго Мол“ — сграда за търговия от 871 кв.м. в идеалния център на Благоевград — през 2024 г. не са издавани разрешения за строеж. Тринайсет години концесия, а строеж няма. Инвестициите са приети счетоводно, но дали зад тях стоят реални строителни дейности, или хартиени КСС-та, остава въпрос, който никой не е задал на глас. Фактът, че първоначалният отчет за 13-тата година е отхвърлен именно заради липса на безспорни технически документи, подсказва, че основанието за съмнение не е хипотетично.

Когато 39 съветници гласуват като един и не задават нито един въпрос по отчет, който сам описва системни пропуски, те не упражняват контрол — те осигуряват политическо прикритие. Общинският съвет по закон одобрява отчета. На практика обаче той одобрява едно status quo, в което частният концесионер трупа неплатени задължения без страх от санкции, администрацията не прилага собствените си договорни права, а публичният актив тихо губи стойност. Без нито един глас „против“. Това не е управление. Това е тихо съгласие за загуба.

Отговорът на всички тези въпроси е болезнено прост: защото никой не търси отговорност. Кметът предлага — общинските съветници утвърждават. А общинският бюджет плаща сметката. Единодушно.