ИНФРАСТРУКТУРЕН ФАЛИТ В ПИРИНСКО: БЛАГОЕВГРАД И ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СТАВАТ ЗАЛОЖНИЦИ НА РЕКОРДНИЯ БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ

Настоящата финансова конюнктура, белязана от рекордния дефицит от 4,1 милиарда евро за 2025 г., поставя Благоевград и Гоце Делчев в центъра на безпрецедентна икономическа криза, която заплашва да парализира регионалното развитие за години напред. Експертният преглед на Топ Преса сочи, че ситуацията в Благоевград е достигнала точка на замръзване, след като от договорените 58 обекта едва 14 са получили частично финансиране, оставяйки ключови обекти като ВиК мрежата на ул. „Хр. Чернопеев“ с едва 228 199 евро от договорени 1 444 348 евро, ул. „Хр. Смирненски“ с 244 867 евро от 1 271 071 евро и ул. „Антим I“ със 129 851 евро от общо 697 964 евро. Прогнозите на водещи макроикономисти са категорични, че при текущото набъбване на дефицита през първите четири месеца на 2026 г., държавата ще бъде принудена да прибегне до драстично орязване на капиталовите разходи, което директно рефлектира върху способността на МРРБ да разплати заявените на национално ниво 1 198 119 560 евро, от които до края на 2025 г. са преведени едва 639 284 265 евро. В Гоце Делчев картината е не по-малко тревожна с неговите 22 проекта, където макар да има частично плащане за пътя от Добринище и площади в Мосомище и Корница, ключови съоръжения като моста над Градска река остават без одобрение, а за улиците в Господинци и Лъжница парите все още са в режим на очакване.

Икономическият анализ на Топ Преса показва, че ликвидният вакуум изсмуква оборотен капитал от местния бизнес, тъй като в Благоевград 25 проекта чакат финансиране, включително ул. „Катина и Никола Хайдукови“ за 2 472 000 евро, „Гьорче Петров“ за 1 120 291 евро, „Преспа“ за 751 905 евро и „Сотир Атанасов“ за 484 551 евро. В Сандански ситуацията е критична, тъй като министерството не е започнало плащане по 6 от 9 проекта, сред които Южната дъга за 744 000 евро, ВиК Катунци за 6 305 000 евро и пазар с паркинг за 1 789 000 евро, докато в Разлог от общо 16 млн. евро са постъпили едва 10 млн. евро, оставяйки спортната зала наполовина платена при договорени 6,544 млн. евро и нулево изпълнение за площада за 1,115 млн. евро. Най-тежкият системен риск се наблюдава в Кресна, където за довеждащ водопровод за 13,9 млн. евро са платени едва 76 000 евро, а в Петрич, въпреки доброто изпълнение за ул. „Пирин“ и „Свобода“, не е пристигнал нито цент за ул. „Тома Митов“ от договорените 427 000 евро. Прогнозата за втората половина на 2026 г. предвижда засилване на икономическата депресия, тъй като при липсата на 9,7 млн. евро за нови 13 проекта в Якоруда, 2,123 млн. евро за пътя Струмяни-Илинденци или 1,85 млн. евро за Копривлен-Тешово в Хаджидимово, Пиринският край се превръща в паметник на бюджетната несъстоятелност, обричайки Благоевград и Гоце Делчев на инфраструктурен разпад.

Експертните прогнози на водещи макроикономисти сочат, че при настоящия бюджетен дефицит от 4,1 милиарда евро и липсата на приет държавен план за 2026 г., Югозападна България навлиза в период на „инфраструктурна стагнация“. Според анализаторите на Топ Преса, огромната ножица между заявените 1 198 119 560 евро и реално изплатените 639 284 265 евро на национално ниво ще наложи принудително приоритизиране, което ще остави стотици обекти в Благоевград и Гоце Делчев „замразени“ на етап груб строеж. Рискът от верижна задлъжнялост е реален, тъй като частичното финансиране – като предоставените едва 228 199 евро от нужните 1,44 милиона за ул. „Хр. Чернопеев“ или критичните 76 000 евро от договорените 13,9 милиона за водопровода в Кресна – не позволява разплащане към строителния бизнес, което неминуемо ще доведе до фалити на местни фирми и загуба на работни места.

В средносрочен план икономистите предвиждат, че очакваното орязване на капиталовите разходи ще превърне Благоевградска област в регион на „несбъднатите проекти“, където социалното напрежение ще расте успоредно с разрушената улична инфраструктура. Липсата на финансиране за жизненоважни обекти като Южната дъга в Сандански (744 000 евро) или моста в Гоце Делчев ще спре привличането на преки чуждестранни инвестиции, тъй като логистичната несигурност е основен възпиращ фактор. Прогнозата е категорична: ако не се намери механизъм за ликвидно обезпечаване на подписаните споразумения за над 16 млн. евро в Разлог и очакваните 9,7 млн. евро в Якоруда, общините ще бъдат принудени да обявят финансова несъстоятелност по отношение на инвестиционните си програми, оставяйки Пиринския край в десетилетен икономически застой.