Гледайте телевизия. Гледайте внимателно. Там всичко е наред. Има нискокалорични рецепти, има прогноза за времето (винаги е лошо, за да се плашите), има и политически анализатори, които обясняват как точно трябва да се надупим, за да изглеждаме европейски.
Но вчера беше 4-ти май. И ако не бяхте влезли във Фейсбук или не живеехте в градовете Гоце Делчев и Благоевград, нямаше да разберете.
Гоце Делчев. Убит преди 123 години.
За националните ни медии това е „регионална новина“. Разбирате ли? Човекът, който казваше, че разбира света единствено като поле за културно съревнование, днес е забит в ъгъла на новинарската емисия, някъде между катастрофата на „Тракия“ и цената на марулите.
Мразя термина „Вторият апостол“. Гнусен е. Сякаш правим класация в „Евровизия“. Гоце не е втори. Гоце е единствен. Той е онзи луд даскал, който тръгна да прави държава в държавата, когато всички други вдигаха наздравици по софийските кръчми. Той е онзи, който не дочака свободата, за да не му се налага да гледа как внуците на неговите четници ще се продават за жълти стотинки на чужди посолства.
Защо е този игнор ли? Защото Гоце е неудобен. Гоце е опасен. Той не се вписва в неолибералния модел на „гражданина на света“. Той е имал кауза, която изисква гръбнак. А днес гръбнакът е дефицитна стока. Днес е по-лесно да говорим за Априлското въстание като за „художествено събитие“, защото е далечно и романтично. Но Гоце? Гоце ни напомня за едни земи, за едни хора и за една болка, която още кърви и която нашите политици искат да зашият с бели конци, за да не дразнят „партньорите“.
Срамно е. Срамно е, че половин час праймтайм е запазен за готварски предавания, а за човека, който е гръбнакът на македонските българи, има само мълчание. Това мълчание е диагноза. То ни казва: „Забравете кои сте, за да ви кажем кои трябва да бъдете“.
Вчера Гоце умря за втори път. Първия път го убиха турците при Баница. Вчера го убихме ние – с дистанционното в ръка и с пълното си безразличие.
Светлина в тунела няма. Има само един забравен гроб и една нация, която си сменя идолите по-често от тапетите на телефона.
Честита ви амнезия, българи. Гоце вече не ви пречи. Можете да продължите да гледате рекламите.
