СЕИРЪТ СВЪРШИ, ЗАПОЧВА СТРАШНОТО: НОРМАЛНОСТТА СЕ ЗАВРЪЩА КАТО ПРИЗРАК В ПАРЛАМЕНТА

Вижте какво, уважаеми… Гледам и не вярвам на ушите си, дето се вика. От десет години насам в оная сграда с надписа „Съединението прави силата“ – дето напоследък само разединението ни беше сила – за първи път видяхме нещо, дето прилича на ред. И на старт. Нормален старт.

Аз по принцип съм професионален песимист, знаете го това. Но днес, за първи път от десетилетие, ми се прииска да бъда оптимист. И това ме плаши повече от кризата.

Защото видяхме как нормалността се опитва да си пробие път през тинята. Въпреки отчаяните напъни на едни хора от „Да, България“, които приличат на застаряващи примадони в провинциален театър. Жалка картина. Старите им сцени, патетичните намеци, подхвърлените обиди… И тоя вечен, неутешим плач към Украйна. Абе, хора, вие тук ли живеете или в някой киевски бункер в представите си? Народът ви иска хляб и закони тук, на жълтите павета, а вие му сервирате сълзи за износ.

Смешно е. И е тъжно.

Но въпреки тяхната истерия, мисля, че нормалността се върна. Влезе тихо, седна на задната банка и започна да подрежда документите. Сякаш парламентът най-после спря да бъде циркова арена и се сети, че е работно място.

Дано не е само илюзия. Дано тоя ред не е просто тишина пред буря. Но днес, за първи път, замириса на държавност, а не на евтин грим и скъпи предателства.

Оптимист съм. Да ме застреляте, оптимист съм! Пък да видим докога ще ни държи лепилото на тоя нов ред.