ЧУДЕСА И ВЯРА: Йеромонах Павел даде своята дан за спиране на войната по пътищата! 300-кг мраморна Богородица ще бъде поставена на пътя към Рилския манастир
-
- август 22, 2024
Йеромонах Павел, служещ сега в метоха Рила, даде своята дан за спиране на войната по пътищата, като зографиса даром икона срещу катастрофи.
300-килограмовата мраморна Богородица ще бъде поставена на пътя към Рилския манастир току на разклона за Стобските пирамиди. Разговаряме с калугера за чудотворната икона, за състоянието на нравите в обществото ни, за тайните на зографския занаят, както и за срещите му с дядо Даниил много преди да стане патриарх.
Йеромонах Павел
– Отче Павел, защо решихте да зографисате икона, която после да поставите на шосето, водещо към Рилския манастир?
– Защото открай време тука стават много катастрофи. На пътя след отбивката от Е79 има една отсечка, на която й викаме Тополите убийци. Уж е права, но подвежда и много хора загиват. Има предание, че по времето на турското робство някакво турче измекярче било заклано в тия ниви. Близките му хвърлили някакво проклятие, което местните вярват, че действа оттогава. Преди около 15 години за първи път реших да нарисувам икона на Богородица, която поставихме в района. И слава на Бога катастрофите секнаха. Последно малко преди това един монах от Рилския манастир, отец Виталий, направи катастрофа, за щастие остана жив, но шофьорът почина. Оттогава нямаме тежък случай. Наскоро имаше две катастрофи и пак нямаше жертви.
– Какво се случи със старата икона – пазителка на отсечката?
– Иконата се намираше в близост до Кочериново, но тъй като там има полски канал, фундаментът й тръгна да се руши. Наскоро я свалихме, преди да е рухнала сама. Говорих с кмета, че не може вече да е там. Междувременно собственик на земя на разклона за село Стоб се съгласи в негов имот да поставим новата икона.
– Какво представлява тя?
– Вместо да реставрирам старата, реших да направя нова икона. Тръгнах да търся каква Богородица да изобразя. Спрях се на чудотворната икона от Атон „Богородица Спасителка“ (наричана и „Избавителка“), тъй като се вярва, че тя пази и от катастрофи. Слава на Бога считам, че стана. Изобразих я на едно голямо парче мрамор (1,40 м на 82 см), което сигурно тежи към 300 килограма. Използвам акрилна боя, която навлиза в порите. Преди това минах със специален грунд.
– Кой финансира направата на иконата или това не е толкоз важно?
– По принцип дарявам подобни икони (за обществени места-б.р.) като пари не търся от никого – всичко гледам сам да осигуря. В случая мраморната плоскост за иконата е лично дарение от кмета на Община Кочериново. Малко преди да започна работа така се случи, че с мен се свърза едно семейство от Австрия. Жената поиска да поеме поне разноските по боите. Така, че може да се каже, че тази икона си има и дарители, но те не са го направили с цел да се афишират.
– Каква е историята на чудотворния първоообраз?
– Идва от Атон. През 1841 година е имало нашествие от скакалци в една гръцка провинция. Иконата е донесена и прави първото голямо чудо – напастта изчезва. Старецът, който е носил иконата, обаче е бил голям аскет, търсещ уединения, а не показност. Той се е уплашил от славата, тъй като много хора тръгнали в ония дни да се молят пред Богородицата. Така през 1889 г. монахът решил да я дари на светогорския манастир „Св. Пантелеймон“. Игуменът от своя страна я дарил на новостроящ се манастир в Кавказ. Така се случило, че реликвата е трябвало да пътува дотам с влака на руския импeратор Александър III. Тогава станала катастрофата, като е известно, че императорското семейство оцелява живо и здраво наистина по чудо. Всички свързват това спасение именно с покровителството и застъпничеството на Пресвета Богородица.
– Преди дни България оглави черната статистика на ЕС за най-много жертви от катастрофи. Имате ли свое обяснение?
– Едно време през комунизма църквите уж не бяха свободни. Сега, когато вече няма ограничения, обаче стоят празни. На метоха Рила, където служа, онзи ден влизам – три-четири баби само. На фона на това младите са по заведенията, пият, дрогират се и карат бързо колите си. Да ни е жив и здрав новият патриарх дядо Даниил, дано той успее да върне младите хора в храмовете, откъдето всичко ще се нареди. Ето поне два пъти българите да се причастяват годишно пак ще е от полза. Има хора, които си умират без причастие нито веднъж през живота, което е душепагубно.
Аз съм отдолу от района на Влахи, Кресненско, и много добре помня като дете, че църквите ни бяха пълни. Народът сякаш имаше вяра. Младежите сега първата им работа е да си купят някаква кола – това ли трябва да е целта на живота. Така всеки има автомобил, стана голям трафик, никой обаче не спазва правилата, натиска се бясно газта, да не говоря, че сядат зад волана (не само младите) дрогирани или употребили алкохол. Така на година отлитат стотици животи. А тия коли да не мислите, че не вредят на въздуха. Значи нарушихме баланса в природата. Ами тия пожари и суша, които ни застигнаха, ясно показват, че не отиваме на добре. По това време през лятото аз съм излизал да кося ливада, а сега това е невъзможно – тревата хем е изгоряла, хем човек не може да издържи на тая адска жега. Ето тука, на пчелина, направиха наблюдателен пост да предизвестява за пожари. Моля се на Бог дано да няма, защото пламнат ли Рила и Пирин, животът в Западна България ще приключи.
– Ами изсякохме горите, водите на реките замърсяваме, хвърляме отпадъци къде ли не, природата в един момент започва да си връща злините, които й причиняваме системно?
– Всичко е свързано-човек и природа. Да не говоря за монашеството на какво дередже е. Ние в България сме общо 150 монаси, което е 2-3 вагона хора. В съседна Румъния са хиляди. В съседна Македония, където имам много приятели, храмовете са пълни. Новият ни патриарх го зная, че е прекрасен, дано ситуацията да се обърне към добро.
-От къде познавате Негово Светейшество Даниил?
-Известно време служех в Хаджидимовския манастир, където беше и той. Някои казват сега, че бил все намръщен – ами той си е монах, аскет. Какъв трябва да е -да се смее непрекъснато ли. Той си е сериозен човек, смирен и много вярващ. И той не яде месо като мене.
– Значи е вегетарианец?
– О, да.
– А как вие се озовавате в Неврокопско, нали сте били в Рилския манастир монах?
– Имах големи патила с предишния игумен епископ Йоан.
– Какви проблеми?
– Ами истина е и, ще ви споделя. Бях намерил дърводелски майстор и бяхме произвели 3000 иконки за нуждите на обителта. Дадох ги в склада. А днеска да ми платят по изработката, а утре – нищо. Накрая дойде при мен игуменът и поиска да му покажа как правя иконите. Аз се подчиних. Накрая на мене ми биха шута и с друг дърводелец продължиха работата. Дядо Натанаил тогава вика: „Ела при мене в Хаджидимовския манастир, за да няма разправии“. Така отидох там и служих около 5-6 години. Ето обаче как няма нищо случайно, защото именно там срещнах бъдещия патриарх Даниил и други архиереи. С него бяха още дядо Серафим и дядо Григорий. Аз вече служех, а те бяха тогава още послушници. После вече ги направиха монаси, след което израснаха до епископи и митрополити, слава на Бога.
– Какви са ви впечатленията от тях?
– Най-общо и кратко казано – тримата са върхът, а такива ги направи покойният вече неврокопски митрополит дядо Натанаил, който бе духовник за пример. Сега българите много обичаме да мрънкаме и да си хулим духовниците – нямаме равни в това. Напоследък и Пловдивският митрополит дядо Николай си изпати от тази наша черта. А той си е ревностен духовник и монах. Тъй като говорим за храната – той също не близва месо. Възпитаник е на стареца дядо Геласий (бившия Нюйоркски митрополит – б.р.), който и мен ме напътстваше и ме ръкоположи в Рилския манастир навремето.
– А защо сега няма монаси, както споменахте?
– Злото за мен тръгва от липсата на религиозно възпитание в семейството и у школото, от една страна, и от друга, от липсата на дисциплина у младите. Казармата навремето правеше момчетата да възмъжават. Сега са едни изнежени и трудно издържат на несгодите на монашеския живот. И не са само парите, както казват някои. Ето, аз като станах послушник, нищо не даваха. Чак после дядо Максим въведе калугерската заплата.
Монахът зограф има ателие и в град Рила. Над входа му има табела: Ателие за икони без търговска цел.
– От кога се занимавате със зография и как започнахте?
– Още като бях много млад, все ме теглеше да рисувам. Отидох в Софийско при известния зограф Ангел Радушев. Той вика: „Ще ти дам един лист да видя можеш ли да ми нарисуваш един образ. Ако не можеш, то няма смисъл, защото все пак за тая работа човек трябва да има и нещо отвътре.
Така че ако човек има желание и, разбира се, някакъв художествен дар, може да рисува икони. Има два стила в иконографията: Български възрожденски – с по-светли тонове на боите и византийски – с по-тъмни. Има и трети стил – руски, който е по-специфичен – без напластяване , но доста живописен като възрожденския. Аз рисувам и по трите. Не се величая, защото ние само рисуваме иконите вече Бог решава къде да се прояви и коя да направи чудотворна.
Човек цял живот може да се учи за зограф. В Рилския манастир продължих да се уча, като идваха различни специалисти да ми показват. Днес обичам да изкусурявам иконите до последно, не си падам по модерната сега бърза търговска работа.
– Днес има много студия и художествени работилници, които предлагат икони. Какво мислите за тях?
– Имам много приятели талантливи зографи, които издържат семействата с труда си. Не виждам нищо нередно в това. Монаси обаче, които рисуват икони с цел някаква голяма търговия – за мен това не е много редно.
– Необходима ли е предварителна подготовка преди започване на някоя икона?
– Сега тази икона я рисувах през постите срещу Успението на Пресвета Богородица. Иначе е хубаво да се пости, преди да се започне поне 3-4 дни. Но хайде и да не го направи човек – Бог прощава. Не искам да съдя никого, ама гледам някои зографи захапали цигарата и рисуват иконата. Не съм далече от мисълта, че кадят тамян на дявола, дето викат и свети отци, ама не е и красиво, ако се погледне отстрани. Освен че не е полезно за здравето им.
– Имате ли други икони в района?
– Имах една метална икона на св. Иван Рилски пред общината на град Рила, но я свалиха, без да ме питат, при предишния кмет. Откраднаха ли я, продадоха ли я някъде, за скрап ли я дадоха – така и не се разбра. Не съм конфликтна личност, гледам да не ровя там. Сега са сложили една друга икона – изгоряла е от слънцето. Болката ми е, че сега не искат да я реставрират. Аз ще го направя, пари не искам за работата, ама не е редно в такъв вид да е светията.
Любомир Старидолски/Телеграф
Be the first to leave a review.
