Connect with us

Култура

Днес е Свето Благовещение на Пресвета Богородица и приснодева Мария

Published

on

Blagoveshtenie_12v_Sinai

Св. Благовещение от неизвестен автор от XVI в., от църквата “Св. Йоан Морски” в Несебър. Днес в Градската художествена галерия в гр. Пловдив.

Из Акатист на св. Богородица, Икос 8

Радвай се ти, която събра в едно противоположното;
радвай се ти, която съчета девството и раждането!
Радвай се ти, чрез която се прости престъплението;
радвай се ти, чрез която се отвори раят!
Радвай се, ключе, на Христовото царство;
радвай се надеждо на вечните блага!
Радвай се, Невесто неневестна!

В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Нека си припомним какво благовествува св. Лука, който по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествувалирождението на Иисуса Христа.

“А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.”
Лука 1:26-28

В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода нацар Давид.

Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: “Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!” Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: “Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край.” Пресвета Дева казала на ангела: “Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?” — Ангелът й отговорил: “Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.”

След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. “Ето рабинята Господня — казала Мария, — нека ми бъде по думата ти?” Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.

 

Пресвета Дева била, както е известно, дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от рождението й я били посветили Богу. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание.

Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг.

Но пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. А в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова, за да не се наруши общоприетият обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

Пресвета Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф.

Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги.

Като изучила пророчествата, тя знаела, че е близко дохождането на Месия – Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителят на света.

И ето, тя сама трябвало да бъде Майка на Сина Божий!

Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: “Душата ми величае Господа – отговорила тя на Елисаветиното приветствие – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят.”

“Днес е началото на нашето спасение – възпява св. Църква – и разкриване на вечната тайна:
Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува
Затова нека и ние с него да пеем на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!”

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

www.pravoslavieto.com

Според старите български вярвания и традиции

На Благовец се яде риба, обредна благовешка пита и мед.
Добре е човек да стане и да закуси рано, за да е добре през годината, да става рано и да си свършва работата.
Всеки трябва да има парà в джоба – ако не златна, то поне сребърна. Ако те закука кукувица, трябва да си сит и с пълни джобове.
Каквото правиш през този ден и както премине той, такава ще е цялата година – спокойна или притеснена, весела и празнична или навъсена и сърдита.
Първото пролазване на змиите е лековито и болните ги чакат, оставят дрехите си да ги пролази змия и се надяват да оздравеят. В този ден змиите не хапят. Казват дори, че изваждат големи богатства от земята от радост, че се е затоплила. Затова мнозина ходят рано на Благовец по поля и планини – дано срещнат царицата на змиите да остави на халището пред себе си от безценните камъни, които носи под езика си. Трябва само човек да не се уплаши, да познае царицата с множеството змийчета след нея, да постеле халището и да се надява, че ще го дари с богатство.
Извършва се ритуално пъдене на змии с викове и заклинания “Бягайте змии и гущери, днеска е Благовец!”, съпроводено с дрънчене и удряне на желязо, от което те се страхуват, палене на говежди тор по ъглите на двора.
На Благовец жените чистят и подреждат къщата, премитат двора, изнасят изработените през зимата дрехи – да ги огледа слънцето и да види колко са работни. Слънцето винаги има награда за най-работните.
Събраната смет се изгарят, за да изгорят всичко лошо.
Момичетата месят за първи път пита с мед и я раздават на съседи и роднини.
Рано сутринта из селището тръгват девойки и пеят специални благовешки песни.
Благовец се смята за благ ден, в който дори и раните не болят. Затова на малките момичта им дупчат ушите точно на този ден.
Бележат се животните, за да не ги боли.
Празнува се като ден на майката. Оказва се особена състрадателност към сирачета, към бедни и нещастни. Възрастни жени учат момиченцата сирачета как да омесят питата за празника, предават им традицията.
С появата на лястовицата се свалят мартеничките. Според легендата тя бърза да се завърне точно за Благовец и да започне подготовката за Великден.
Жените копаят лехи и садят цветя.
Присаждат се плодните дървета, “за да са благи”. Ако на Благовец се посадят тикви, също дини и краставици, те ще са много сладки.
Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
Вечерта всички се събират в дома и очакват, че змията стопанин ще излезе от огнището и ще ги преброи. Когото не намери да преброи, нищо добро не го очаква през годината.
ВярваВ този ден жените не бива да шият, да плетат или да решат на път косите си. Направят ли го, ще срещат змии и гущери през лятото.
Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.  се, че когато архангел Гавраил слязъл при Мария, небето се отворило. Затова много хора очакват да видят чудото отново в нощта преди Благовец и да си пожелаят богатство и късмет.
Други чакат богатство от земята. В нощта срещу Благовец там, където има заровено имане, се появява син пламък или огънче просветва три пъти. Смята се, че това са духовете на умрелите собственици, които приживе са заровили имането на тайно място. Затова и иманярите през тази нощ са в особено напрежение.
В този ден знахарите ловят змии, убиват ги и засаждат в главите им семена от босилек. Когато босилекът порасне, от малките му бледорозови цветове се прави магия за омайна любов.
Против лоши очи на забрадка или на коланче се прави възел, който остава завързан през цялата година.

ЗАБРАНИ

В този ден жените не бива да шият, да плетат или да решат на път косите си. Направят ли го, ще срещат змии и гущери през лятото.
Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.

yambolnews.net

Култура

Българската православна църква почита паметта на българския просветител Свети Климент Охридски

Published

on

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

 Архиепископът е сред учениците на светите братя Кирил и Методий, които разгърнали своята проповедническа и книжовна дейност из пределите на България.

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за “пръв епископ на българския език”. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука “кирилица”. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир “Св. Пантелеймон”, св. Климент починал на 27 юли 916 година.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети СедмочисленициКирилМетодийКлиментНаум, Сава, Горазд и Ангеларий.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Патронът на Софийския университет Свети Климент основал просветна школа в Охрид, посещавана от над 3500 ученици. Десетилетия наред книжовникът работил за утвърждаването на християнската вяра сред своя народ. Превеждал книги от гръцки на български език; построил църкви и манастири, а с молитвата си извършвал множество чудеса. Мащабите на делото му са толкова колосални, че трудно могат да бъдат изброени. Неслучайно най-старото висше училище у нас достойно носи светото му име.

Освен на 25-ти ноември, Българската православна църква чества паметта на свети Климент Охридски и в деня на успението му – 27 юли, когато православните християни отдават почит към всичките свети Седмочисленици.

Continue Reading

Култура

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма – Ден на християнското семейство

Published

on

Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос,
Съборната черква “Протата” в Карея, Света Гора Атон. Източник: macedonian-heritage.gr

С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Според преданието, на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си.

Днес деца и родители ходят заедно на църква | Радио Веселина

 

На този ден малката Мария е била въведена в храма

Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

“Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: “Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар”.

Св. Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. “Дух Светий” – говори свещената песен – осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна”.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Иконата “Въведение на Божията майка” представя тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

Жития на светиите, Синодално издателство, София 1991 година.

Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично.

Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

 

Този ден става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата, и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът й – праведният Йосиф.

На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и за библейските събития, и така да ги възпитават в християнски дух.

Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.

Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи”, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни”, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.

 

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 

ПОПУЛЯРНИ

Office Lizenz Kaufen Windows 10 pro lizenz kaufen Office 2019 Lizenz Office 365 lizenz kaufen Windows 10 Home lizenz kaufen Office 2016 lizenz kaufen