АЛМА МАТЕР ИЛИ ЕПЗОД ОТ „M4“ МАНИПУЛАЦИЯ: КАК СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ НАГЛАСИ ПОРЪЧКА ЗА ИЗБРАНИ ПОД НОСА НА РЕКТОРА
Когато професор д-р Георги Вълчев пое управлението на Софийския университет, академичната общност очакваше ера на прозрачност и европейски стандарти. Вместо това, последната обществена поръчка на университета за доставка на компютърна техника, обявена с предмет „Доставка на компютърна техника за нуждите на СУ по две обособени позиции“, оставя горчив привкус за лобизъм и брутално потъпкване на конкуренцията. Разследване на „Топ Преса“ в документите по процедурата, включително Проекта на договор за ОП1 и Техническата спецификация към проект КП-06-КОСТ/28 и НИС №3434, разкрива, че подписите под документацията за участие може да струват скъпо на Алма Матер. Основният въпрос, който днес поставяме пред Ректора, е дали той е наясно, че неговата администрация е разписала спецификации, които на практика изключват 99% от потенциалните участници на пазара, насочвайки публичния ресурс към точно определени доставчици на конкретна марка.
Юридическият абсурд започва още в първата обособена позиция за преносими компютри, където прогнозната стойност е фиксирана на 7 240 евро. В Техническата спецификация, утвърдена от университета, четем черно на бяло изискване за „10-ядрен M4 процесор“ за нуждите на проект КП-06-КОСТ/28. За всеки средно информиран технологичен потребител е ясно, че M4 не е просто параметър, а собствена архитектура на технологичния гигант Apple. Посочването на конкретна марка или уникален за една марка компонент е в директно и флагрантно нарушение на чл. 48, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Законът е категоричен: техническите спецификации не могат да съдържат конкретен модел, източник, търговска марка или патент, освен ако това не е оправдано от предмета на поръчката и е придружено от думите „или еквивалент“. Тук обаче „еквивалент“ е само правна фикция – архитектурата на Apple е затворена и никой друг производител в света не може да предложи M4 процесор. По този начин администрацията на проф. Вълчев де факто е обявила: „Искаме да купим Apple от конкретен дистрибутор“, но е облякла това желание в маската на открита процедура по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Това не е просто административен гаф, а потенциално документно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, ако се докаже, че спецификацията е изготвена така, че да облагодетелства конкретна фирма.
Скандалът се задълбочава при анализа на втората обособена позиция, описана в „Проект на договор SUMMIT ОП2.docx“, финансирана по европейския проект BG-RRP-2.004-0008-C01 по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Тук университетът търси 3D принтер с максимална стойност до 3 000 евро, но не какъв да е, а такъв, който задължително притежава „двойни дюзи, обем 350x320x325 mm и лазер за гравиране“. Комбинирането на две коренно различни технологии в едно устройство е класически прийом за ограничаване на избора до един или два конкретни хибридни модела на пазара. Журналистическото разследване на „Топ Преса“ установи, че подобни изисквания често се преписват директно от продуктовия каталог на предварително избран доставчик. Тук рискът вече не е само за имиджа на Ректора, но и за националния бюджет, тъй като Европейската прокуратура (ЕППО) под ръководството на Лаура Кьовеши е изключително чувствителна към измами с фондове по Плана за възстановяване. Всяко „нагласяне“ на параметрите в полза на конкретен изпълнител при усвояване на европейски средства е директна покана за финансови корекции и наказателно преследване.
Още по-смущаващ е техническият непукизъм в документацията, датирана според проектите към 2024 и 2025 година (напр. проект Д01-95/25.06.2025). В текстовете се споменават конфигурации с „6-ядрен AMD Ryzen 9“ и „6-ядрен Intel Core i7“. Юридически това създава огромна неяснота, тъй като съвременните версии на тези процесори отдавна са с 12, 16 или повече ядра. Ако един участник предложи съвременна машина, той формално не отговаря на „шестте ядра“ в спецификацията. Ако предложи остаряла техника, той ощетява университета. Тази аматьорщина в изготвянето на заданието е или признак за тотална некомпетентност на екипа на проф. Вълчев, или съзнателно заложена „мина“, чрез която всеки неудобен участник може да бъде отстранен на формално основание. Ректорът, в качеството си на орган, утвърждаващ тези документи, носи пълната отговорност за това дали Алма Матер ще се превърне в заложник на съдебни дела в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Ако подобна процедура, съдържаща изискване за конкретен Apple M4 процесор и хибридни устройства с вградени лазери, се беше случила в университет в Германия, Франция или Скандинавия, политическите и административните последствия щяха да бъдат моментални и съкрушителни. В западноевропейската правна практика залагането на търговска марка в техническо задание без необорима научна нужда се счита за акт на корупция „на входа“ на процедурата. Ректорът на такъв университет не само щеше да бъде принуден да подаде незабавна оставка под натиска на академичния съвет, но и щеше да бъде обект на разследване за конфликт на интереси от ОЛАФ, ако са замесени европейски средства. В Европа прозрачността не е пожелателна, а императивна – там институциите знаят, че всяко отклонение от принципа на технологична неутралност води до „черни списъци“ за финансиране. В България обаче, администрацията на СУ изглежда вярва, че е над закона и над европейските правила за лоялна конкуренция.
Ценовата политика на поръчката също буди сериозни съмнения за ефективността на разходване на публичните средства. Прогнозната стойност от общо 10 240 евро изглежда щедра на фона на занижените изисквания за ядра в някои от позициите, но същевременно твърде рестриктивна за други. В „Топ Преса“ се питаме: кой направи пазарното проучване и защо резултатите от него изглеждат като преписани от ценова листа на конкретен търговец? Когато една държавна институция плаща с парите на данъкоплатците, тя е длъжна да търси най-доброто съотношение качество-цена, а не да обслужва корпоративни интереси под прикритието на научни нужди. Ректорът Вълчев трябва да отговори публично: кой е авторът на тези спецификации и защо те изглеждат като писани в офис на частна фирма, а не в кабинет на водещ университет?














