„Докосване до реалността“-пловдивчанин представи книгата си в Благоевград
Един млад и талантлив българин плени със слово, знание и интересни мисли любители на четенето в зала „Изкуство“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ в Благоевград. Пловдивчанинът Стоян Вълков – Choko проведе вчера /17 април 2026 година/ вълнуваща среща с жители и гости на града, за да сподели с тях своя литературен дебют – книгата „Докосване до реалността“. Той поведе всички из лабиринта на своите мисли и провокативни въпроси, факти и случки от своя живот. За да покаже, че човек е без начало и край, че често се крие от най-голямата си сила – да си спомни кой е.
„Силата на всеки от нас идва отвътре. Моята цел не е да съм тук, да ви подпиша книгата и да си тръгна. В това няма смисъл. Смисълът е в това да разберете какво от тази книга да използвате за себе си. Тя не е наръчник, не ви учи как да живеете. Ако някой от вас вземе дори само една дума от написаното, а друг – поне едно изречение, това за мен е достатъчно. Защото искам книгата ми да предизвика ума на хората“, сподели Вълков, който е автор на емблематичните поредици „Скритата реалност“ и „Изследователи на реалността“, има над 10 години опит в създаването на съдържание и е познат на стотици хиляди от екрана. Той подчерта, че в днешното динамично време информацията ни залива отвсякъде, а заедно с нея идва и манипулацията – от телевизията, от другите медии, от реклами, управници, политици, световни елити, тайни общества. Човек може да разшири своите познания, когато допуска до себе си повече гледни точки, а не само своята. Светът предоставя океан от възможности около хората, всички хора за Вълков са еднакво добри, с еднакъв потенциал, но някои го потискат.
Не бива да се страхуваме никога какво ще си помислят другите за нас. Да бъдем такива, каквито сме. Не можем да избягаме от себе си, трябва да разширим вибрацията – да скочим, когато сме най-притеснени. Имах всичко, което светът казваше, че е важно, но вътрешно знаех, че това не е всичко. Зад светлините стоеше един тих въпрос: „Кои сме ние отвъд ролите, които играем?“, каза още Стоян Вълков. И творбата му е неговият отговор на този и още много други важни въпроси. На страниците й той пише за свободата да мислиш, за отговорността да избираш и за реалността, която създаваш. Той говори и за илюзиите, в които вярваме, за обществото, което ни дава роля, слага ни в рамка и ни учи кое е „правилно“ и кое е „грешно“. Докато се съобразяваме с хората, обществото и света около нас, забравяме най-важното – Вселената се случва не на нас, а чрез нас, а светът около нас е просто огледало на това, което носим отвътре. Вселената е огледало, каквото излъчиш – това ще получиш.
„Книгата ще докосне тези, които иска да свалят маската, които усещат, че не се побират в рамката, които търсят баланса. Тя е карта към онази част от теб, която знае, че реалността не е нещо, което ти се случва, а е нещо, което създаваш. Време е да свалиш маските, време е да си спомниш. Има реалност отвъд програмирания живот. Изборът да я видиш е твой“, разкри пред аудиторията Защото това е пътят към свободата да бъдеш себе си. Той споделя този опит, защото вярва, че когато получим дадено знание, наша отговорност е да го предадем нататък, за да свети и по пътя на другите.
Писателят бе атакуван след края на представянето от десетки читатели, които се сдобиха с книгата му, с личен автограф и със специално послание от автора. Той пък получи от в.и.д. директор на РБ „Д. Талев“ – Емилия Малешевска, благодарствено писмо с пожеланието винаги край него да има океан от възможности и да не спира да предава знанието на останалите.
Не бива да се страхуваме никога какво ще си помислят другите за нас. Да бъдем такива, каквито сме. Не можем да избягаме от себе си, трябва да разширим вибрацията – да скочим, когато сме най-притеснени. Имах всичко, което светът казваше, че е важно, но вътрешно знаех, че това не е всичко. Зад светлините стоеше един тих въпрос: „Кои сме ние отвъд ролите, които играем?“, каза още Стоян Вълков. И творбата му е неговият отговор на този и още много други важни въпроси. На страниците й той пише за свободата да мислиш, за отговорността да избираш и за реалността, която създаваш. Той говори и за илюзиите, в които вярваме, за обществото, което ни дава роля, слага ни в рамка и ни учи кое е „правилно“ и кое е „грешно“. Докато се съобразяваме с хората, обществото и света около нас, забравяме най-важното – Вселената се случва не на нас, а чрез нас, а светът около нас е просто огледало на това, което носим отвътре. Вселената е огледало, каквото излъчиш – това ще получиш.
„Книгата ще докосне тези, които иска да свалят маската, които усещат, че не се побират в рамката, които търсят баланса. Тя е карта към онази част от теб, която знае, че реалността не е нещо, което ти се случва, а е нещо, което създаваш. Време е да свалиш маските, време е да си спомниш. Има реалност отвъд програмирания живот. Изборът да я видиш е твой“, разкри пред аудиторията Защото това е пътят към свободата да бъдеш себе си. Той споделя този опит, защото вярва, че когато получим дадено знание, наша отговорност е да го предадем нататък, за да свети и по пътя на другите.
Писателят бе атакуван след края на представянето от десетки читатели, които се сдобиха с книгата му, с личен автограф и със специално послание от автора. Той пък получи от в.и.д. директор на РБ „Д. Талев“ – Емилия Малешевска, благодарствено писмо с пожеланието винаги край него да има океан от възможности и да не спира да предава знанието на останалите.













