Коментар на проф. Андрей Пантев за „Топ Преса“ Горчивият хляб на избора

В навечерието на поредното съдбоносно кръстопътно решение, пред което е изправено българското общество, ние се намираме в онова странно състояние на притаено очакване, което историците често наричат „тишина преди буря“, но което в нашите географски ширини по-скоро наподобява уморена пауза в един безкраен и донякъде безсмислен сериал. В разговор по телефона с Веселин Стаменов, докато прехвърляхме бремето на днешния ден, се обединихме около мисълта, че денят за размисъл, тази законова фикция на съвременната демокрация, всъщност е последното убежище на индивидуалния дух пред агресивната вълна на политическото шарлатанство. В този ден ние сме длъжни да свалим очилата на партийната пристрастност и да погледнем към голите факти на нашето битие, лишени от патоса на предизборните обещания, които по правило изветряват още преди мастилото върху бюлетините да е засъхнало. Историческият опит ни учи, че големите катастрофи и големите възходи винаги започват от състоянието на духа, а не от статистическите таблици, и точно тук се крие голямата драма на нашето съвремие – в ерозията на вярата, че от нас зависи нещо повече от простото попълване на един формуляр.

Ние често обичаме да се крием зад величието на миналото, зад сенките на възрожденските идеали, докато в настоящето проявяваме една плашеща готовност да търгуваме със свободата си срещу илюзорна стабилности или дребни материални облаги. Проблемът не е в това кой ще спечели утрешния ден, а в това какво ще остане от нас като народ в понеделник сутрин, когато еуфорията е отминала и сме изправени пред огледалото на собствените си избори. Демокрацията, за която толкова копнеехме, се оказа не просто право на глас, а тежко бреме на отговорността, което мнозина предпочитат да захвърлят край пътя. Не бива да забравяме, че в историята няма празни пространства; ако ние откажем да изпълним пространството на свободата със смисъл и морал, то неизбежно ще бъде запълнено от тиранията на посредствеността и арогантността на невежеството. В деня преди изборите ние не просто избираме нови управители на държавната машина, ние всъщност заявяваме своето присъствие или своето отсъствие от голямата сцена на историята.

Мъдростта изисква да разберем, че гласуването не е магическо действие, което ще реши всичките ни проблеми с едно движение, а е дълъг и труден процес на самовъзпитание. Често се питаме защо светът ни изглежда несправедлив, забравяйки, че държавата е само отражение на нашата колективна култура и нашите лични компромиси. Когато отидем до секциите, ние носим със себе си не само личните си неволи, но и наследството на онези, които преди нас са мечтали за една „чиста и свята република“, без да подозират, че най-големият враг на тази мечта ще бъде нашето собствено равнодушие. Нека в тези часове на задължително мълчание се вслушаме не в аргументите на политолозите, а в гласа на здравия разум, който ни подсказва, че достойнството не се купува и не се продава. Истинският избор се прави в сърцето, много преди да е докосната хартията, и той е свързан с въпроса дали искаме да бъдем граждани на света или просто поданици на обстоятелствата. Бъдещето не е нещо, което ни се случва по прищявка на съдбата, то е плод на нашите днешни съмнения, страхове и най-вече на нашата смелост да бъдем честни пред себе си, преди да поискаме честност от другите. Тъкмо затова от „Топ Преса“ вярваме, че този прочит е задължителен точно сега – в мига, в който тишината на размисъла тежи повече от всеки политически вик.