Дисциплина, подготовка и доверие бяха трите фактора за успешното приемане на еврото

БГНЕС

Димитър Радев: За България това не е решение, прието в последния момент

Управителят на БНБ Димитър Радев посочи кои са трите основни фактора, които са изиграли важна роля в приемането на еврото в България. Според гуверньора това са дисциплина, подготовка и доверие.

Радев в момента е във Вашингтон във връзка със събитие на високо ниво, организирано от Атлантическия съвет в рамките на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка във Вашингтон.

Еврото е естествен край на дълъг процес

“За България приемането на еврото не беше решение, взето в последния момент. То беше естественият край на един дълъг процес. Говоря за десетилетия, а не за години. И основният урок от нашия опит е следният: не приемате еврото, за да спечелите доверие – приемате го, когато вече имате доверие. Или, казано по друг начин, еврото не създава доверие – то го затвърждава“, обобщи Радев.

Икономистът припомни, че валутният борд е действал в България почти 30 години и сам по себе си е създал дисциплина не само по отношение на паричната политика, но и по отношение на фискалната политика, което се отразява в едно от най-ниските съотношения на публичния дълг към БВП в Европа. “За подготовката на България за включване във валутния съюз силно допринесе времето, прекарано във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз на ЕС”, посочи Радев.

“Това ни помогна да съгласуваме политиките, да изградим капацитет и да укрепим доверието. И когато дойде моментът за преминаването, процесът проработи“, отбеляза гуверньорът на БНБ.

По думите му ключово значение има и доверието, тъй като без доверието на обществото процесът не може да функционира. Затова вниманието е насочено към прозрачността и предпазните мерки въпреки сложната политическа ситуация в страната, посочи той, откроявайки като обнадеждаващи сигнали ограниченото въздействие на процеса на приемане на еврото върху инфлацията и засилването на подкрепата за еврото.

Силна международна роля

Еврото от самото начало е замислено като валута за Европейския съюз, а не като световна валута. Напоследък обаче се чуват все повече призиви от други части на света еврото да поеме силна международна роля, каза Мартин Кохер, който през 2025 г. бе избран за гуверньор на Националната банка на Австрия.

По думите му разширяването винаги е имало важно значение за еврозоната и през следващите години ще има още страни членки на ЕС, които да станат кандидати за влизане във валутния съюз.
Този процес е свързан с нарастващия обем на международните плащания, но също така и с геополитически аспекти, както и с успехите на еврото.

Най-важното обаче е Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да изпълнява мандата си и да е пример за независимост, подчерта Кохер.

При създаването на еврозоната Швеция решава през 1999 г. да не се присъедини към нея, а през 2003 г. отхвърля еврото на референдум. Швеция следва сходен модел на макроикономически и фискални показатели като еврозоната и би могла да отговори на критериите за присъединяване.

По отношение на работата с общественото мнение и политическия дебат Димитър Радев открои още един ключов аспект от опита на България – тясната съвместна работа с бизнес асоциациите, университетите и неправителствените организации.
“Това помогна да се обяснят процесите и чрез платформите на тези организации да се стигне до много хора“, каза в заключение Радев. / БТА