ПЕПЕЛТА НА СТРУМЯНИ: КОГАТО ПРИРОДАТА ГОВОРИ, А ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА СЛУША

Миналото лято Струмяни не просто горя – Струмяни се бореше за оцеляването на своята идентичност. Днес, месеци след като димът се разсея, черните скелети на дърветата над село Илинденци стоят като нямо обвинение. В сърцето на това изпитание стои един човек, чийто професионален път е минал през хладнокръвния свят на цифрите и банковия мениджмънт, за да го доведе до най-трудния баланс – този между опустошената природа и административната немощ. Роден в началото на 70-те, възпитаник на специалност „Икономика и организация на труда“, Емил Илиев е изградил своята експертиза в институции като Банка ДСК, SG Експресбанк и ТБ „Алианц“, където е заемал ръководни позиции. Владеещ английски и руски език, семеен, с две деца, той внася в кметския стол не просто политическа амбиция, а прагматизма на финансовия анализатор. Но днес Илиев не говори за лихви и активи, а за вятъра, който сменя посоката си със същата непредсказуемост, с която държавата понякога забравя за своите погранични общини.

Г-н Илиев, след като се включихте лично в залесяването на опожарените площи край Илинденци заедно с доброволци и военни, каква е реалната картина на щетите и защо възстановяването на този специфичен район се превръща в такова огромно предизвикателство за община Струмяни?

Ситуацията остава критична и аз не използвам тази дума лекомислено, защото като икономист съм свикнал да боравя с факти, а фактите тук са безпощадни. Когато гледате към изгорелите склонове, вие виждате въглени, но аз виждам нарушена екосистема, която е трупала своята сила десетилетия наред и сега е превърната в прах за броени часове. Спецификата на Струмяни е такава, че ние се намираме в уникален географски възел, където студеният алпийски въздух от Пирин се сблъсква с горещия средиземноморски полъх от долината на Струма. Това не е просто метеорологична бележка под линия, а рецепта за бедствие, когато се появи искра, защото тези въздушни течения създават хаотични, мощни ветрове, които правят всяка пожарна стратегия почти невъзможна за изпълнение. Ние, заедно с пожарникарите и доброволците, направихме невъзможното миналото лято, но залесяването, в което участваме сега, е само първата и може би най-лесната стъпка от един болезнено дълъг процес. Трябва да разберем, че превенцията не е просто почистване на сухи треви, а мащабна държавна стратегия, която да отчита тези микроклиматични особености, защото в противен случай ние просто хвърляме труд и средства в една бездънна яма, чакайки следващия вятър. Общината не разполага с ресурса да се бори сама срещу стихиите на природата и тромавостта на държавната машина, която често реагира „постфактум“, вместо да инвестира в модерна техника, ранно известяване и постоянна логистична подкрепа за тези рискови зони. Необходимо е държавата да осъзнае, че Струмяни е щитът на Пирин и ако този щит бъде пробит поради липса на финансиране за горски пътища или специализирана техника, щетите ще бъдат невъзможни за калкулиране в нито един бюджет.

Как преценявате координацията между институциите в моменти на криза и какво е нужно да се промени в националната политика, за да не се превръщат кметовете в „самотни воини“ пред лицето на природните бедствия?

Координацията на терен между хората – пожарникари, гранична полиция, армия и доброволци – беше безупречна, защото в огъня няма място за его и бюрокрация, там всички са равни пред стихията. Големият проблем обаче идва от системното ниво, където решенията се вземат в кабинети, далеч от прашните пътища на Илинденци и специфичните въздушни течения на нашата община. Като човек с опит в банковия сектор, аз знам стойността на ефективното управление и правилната алокация на ресурси, а в момента виждаме как местната власт е натоварена с огромни отговорности по превенция и реакция, без да има съответния финансов и технически инструментариум. Ние не можем да разчитаме само на ентусиазма на доброволците и на старата техника, с която разполагат местните служби; нужни са целеви средства за райони като нашия, които са доказано уязвими поради своята география и климат. Рискът от нови огнища остава сериозен, особено с наближаването на летните месеци и очакваните екстремни температури, и аз се опасявам, че ако не се предприемат спешни мерки за изграждане на устойчива инфраструктура за борба с пожарите, ще продължим да лекуваме симптомите, вместо причината. Държавата трябва да припознае общините като партньори в един общ фронт, а не просто като административни единици, които трябва да се справят сами с последствията, защото природата не познава границите на общинската собственост и когато гори Струмяни, гори България. Моят апел е за професионален подход, за инвестиции в кадри и техника, които да са разположени стратегически в такива критични точки, за да не се губи ценно време в транспорт и организация, когато всяка минута е въпрос на оцеляване на вековни гори.

Емил Илиев не е кмет, който се крие зад протокола – той е човекът, който знае, че зад всяка изгорена декар гора стои по една прекършена надежда за по-чист и зелен регион. Битката му днес не е за политически дивиденти, а за правото на Струмяни да диша свободно под сянката на Пирин, без страх от следващия полъх на вятъра. Ексклузивно за „Топ Преса“, той доказа, че прагматизмът на икономиста и сърцето на планинеца могат да бият в един ритъм, когато става въпрос за защита на родната земя. Защото, в крайна сметка, ако държавата не подаде ръка на Струмяни сега, утре пепелта ще бъде единственото, което ще ни напомня за това, което сме имали. Струмяни няма да се предаде, но е време София да чуе гласа на хората, които всяко лято застават на първа линия срещу ада.