Най-силният мъж на Америка Димитър Саватинов пред „Топ Преса“: Ако има подходяща база за Strongestman в България,ще се върна и ще обучавам млади момчета!
Ерол ЕМИЛОВ
Димитър Саватинов е роден град Мичуринск, Русия. Майка му е рускиня, а баща му – българин. Детството му преминава в родния град Гоце Делчев, където започва да тренира футбол още в първи клас. След това се насочва към борбата. През 2006 година заминава за Америка, където играе в театрална трупа. От 2012 година се занимава със Strongestman. Два пъти е носител на приза „Най-силният мъж на Америка“ (2014 и 2015 година. Той гостува в рубриката „Честно в очи“, за да ни разкаже повече за спорта, с който се занимава, за наградите и за спорта у нас.
– Г-н Саватинов, преди няколко месеца спечелихте приза „Най-силен мъж на Америка“. Как се случи това и какво Ви донесе той?
– Радвам се много, че успях да спечеля “America Strongest Man” за втори път. Аз съм сред много малка група от 4 човека, които са печелили състезанието повече от веднъж. Има само двама човека, които са печелили два пъти и един, който е печелил три пъти. Доста трудно състезание. През 2015 година имаше пет упражнения за един ден за разлика от 2014 година, когато то продължи два дни с по три упражнения на ден. Начинът, по който трябваше да тренирам за миналата година беше малко по-различен именно поради причината, че бяха пет дисциплини за ден, но успях да се подготвя и според мен се представих доста добре с изключение на една-две малки грешки, които ми костваха няколко точки, но все пак успях да застана на подиума.
За мен беше много важно да спечеля „America Strongest Man”, защото направих добри представяния през годината и през ноември спечелването на приза ми донесе покана за „Arnold Classic”, което ще се проведе след три седмици и за „World Strongest Man” също. Затова беше много важно за мен да спечеля това състезание.
– Община Гоце Делчев Ви връчи за втори път приза „Спортист на годината“. Как се почувствахте като разбрахте за това?
– Аз винаги съм уважавал хората в Гоце Делчев и се радвам, че решиха да ме изберат пак за спортист на годината. Това ме кара да се чувствам много горд, че хорат а в нашия град успяват да видят, че има някой с талант, който е излязъл от него.
– Но сякаш България признава успехите на големите си спортисти когато те са извън нея. Защо е така според Вас?
– Не бих се съгласил с така формулираната теза, защото доколкото знам Община Гоце Делчев помага на доста момчета, за да могат да се състезават. А сега и наградите също поощряват. За България като цяло не знам и не мога да кажа. За гоцеделчевската община знам, че кметът Владимир Москов и заместник-кметът Богдан Боцев правят доста неща за подпомагането на млади спортисти. Да могат да се развиват и да правят нашия град още по-известен.
– Спортувате от дете. С кой спорт сте започнали и кои са Ви любимите ми спортове?
– Започнах много малък, в 1-2 клас с футбол, а след това започнах да се занимавам с борба. В 8 клас започнах да се занимавам с нея. Така продължих до казармата. След това се случи така, че трябва да се работи и се отказах от професионалното спортуване. Започнах да ходя по зали и да вдигам щанги просто за мене си. Но бих казал, че борбата е спортът, който ме направи това, което съм. Защото тя е спорт, който ти дава много всестранно развито тяло и сила. Това ми помага за спорта, с който се занимавам в момента.
– Вие сте от Гоце Делчев. Липсва ли Ви той и успявате ли да се прибирате?
– Естествено! Много ми липсва родният град. Семейството ми, приятелите ми са там. За съжаление не мога да се прибирам често там. Просто сега по цяла година трябва да се подготвям за състезанията. Не съм се прибирал от три години. Преди три години си бях за последно в Гоце Делчев и в България въобще. Просто няма как. Дори и да се прибера няма къде да се подготвя за състезанията, които ми предстоят. Ако има база в града или в България щях да се прибера, да се подготвям и да обучавам млади момчета на този спорт. Защото в България има много силни младежи, но според мен няма кой да ги тренира и да им показва как стават нещата.
– Защо заминахте за Америка и от колко време сте там?
– От 10 година съм в Америка. Аз работих с циркова трупа, с която подписахме договор и дойдохме тук, за да го изпълним. Останах тук и продължих да си работя в цирка от 2006 до 2012 година. След това започнах да се занимавам със спорта, с който се занимавам в момента – Strongestman.
– Прави ли се достатъчно за спорта в България и трябва ли нещо да се промени?
– Както казах по-рано виждам, че кметството се старае да подпомогне града в тази насока със строежа на спортната зала. Но за България не мога да говоря много. Има големи спортисти, които не тренират в страната. Може би държавата не отпуска достатъчно средства, за да може да се подготвят тези спортисти. Аз мисля, че никой не ми е длъжен, дори и държавата. Аз съм решил да се занимавам с този спорт и ще го правя. Ако иска някой да помогне, това е добре дошло и винаги ще съм благодарен. Но като не искат да ме подпомагат няма да се откажа, защото обичам да правя това. И няма никакво значение дали някой ще помага или не.
– Какво Ви предстои в професионален план в най-близко бъдеще?
– След три седмици е „Arnold Classic” – най-тежкото състезание в света през годината. След това съм поканен на „Arnold Classic” в Австралия. Две седмици след това е “Arnold Classic” в Бразилия. Доколкото разбрах и там ще бъда поканен. И през април или май е “World Strongest Man” („Най-силният мъж на света“). Това е състезание за четиримата най-големи и най-силни състезатели от цял свят. Имам и още покани, но да видим какво ще стане. Да няма само някакви контузии. След това ще се види какво предстои.
Be the first to leave a review.