Най-силният мъж на Америка Димитър Саватинов пред „Топ Преса“: Ако има подходяща база за Strongestman в България,ще се върна и ще обучавам млади момчета!

Ерол ЕМИЛОВ

Димитър Саватинов е роден град Мичуринск, Русия. Майка му е руски­ня, а баща му – българин. Детството му преминава в родния град Гоце Делчев, където започва да тренира футбол още в първи клас. След това се насочва към борбата. През 2006 годи­на заминава за Америка, където играе в театрална трупа. От 2012 година се за­нимава със Strongestman. Два пъти е носител на приза „Най-силният мъж на Аме­рика“ (2014 и 2015 година. Той гостува в рубриката „Честно в очи“, за да ни разкаже повече за спорта, с който се занимава, за на­градите и за спорта у нас.

– Г-н Саватинов, преди ня­колко месеца спечелихте при­за „Най-силен мъж на Амери­ка“. Как се случи това и какво Ви донесе той?

– Радвам се много, че успях да спечеля “America Strongest Man” за втори път. Аз съм сред много малка група от 4 човека, които са печелили състезанието повече от вед­нъж. Има само двама човека, които са печелили два пъти и един, който е печелил три пъти. Доста трудно състеза­ние. През 2015 година имаше пет упражнения за един ден за разлика от 2014 година, ко­гато то продължи два дни с по три упражнения на ден. На­чинът, по който трябваше да тренирам за миналата година беше малко по-раз­личен именно поради при­чината, че бяха пет дисци­плини за ден, но успях да се подготвя и според мен се представих доста добре с изключение на една-две мал­ки грешки, които ми костваха няколко точки, но все пак ус­пях да застана на подиума.

За мен беше много важно да спечеля „America Strongest Man”, защото направих добри представяния през годината и през ноември спечелването на приза ми донесе покана за „Arnold Classic”, което ще се проведе след три седмици и за „World Strongest Man” също. Затова беше много важно за мен да спечеля това състеза­ние.

– Община Гоце Делчев Ви връчи за втори път приза „Спортист на годината“. Как се почувствахте като разбра­хте за това?

– Аз винаги съм уважавал хората в Гоце Делчев и се рад­вам, че решиха да ме изберат пак за спортист на годината. Това ме кара да се чувствам много горд, че хорат а в нашия град успяват да видят, че има някой с талант, който е изля­зъл от него.

– Но сякаш България при­знава успехите на големите си спортисти когато те са извън нея. Защо е така според Вас?

– Не бих се съгласил с така формулираната теза, защо­то доколкото знам Община Гоце Делчев помага на доста момчета, за да могат да се състезават. А сега и награди­те също поощряват. За Бъл­гария като цяло не знам и не мога да кажа. За гоцеделчев­ската община знам, че кметът Владимир Москов и замест­ник-кметът Богдан Боцев пра­вят доста неща за подпома­гането на млади спортисти. Да могат да се развиват и да правят нашия град още по-из­вестен.

– Спортувате от дете. С кой спорт сте започнали и кои са Ви любимите ми спортове?

– Започнах много малък, в 1-2 клас с футбол, а след това започнах да се занимавам с борба. В 8 клас започнах да се занимавам с нея. Така про­дължих до казармата. След това се случи така, че трябва да се работи и се отказах от професионалното спортува­не. Започнах да ходя по зали и да вдигам щан­ги просто за мене си. Но бих казал, че борбата е спортът, който ме на­прави това, което съм. Защото тя е спорт, който ти дава мно­го всестран­но развито тяло и сила. Това ми по­мага за спор­та, с който се занимавам в момента.

– Вие сте от Гоце Делчев. Липсва ли Ви той и успявате ли да се прибирате?

– Естествено! Много ми липсва родният град. Семей­ството ми, приятелите ми са там. За съжаление не мога да се прибирам често там. Прос­то сега по цяла година трябва да се подготвям за състеза­нията. Не съм се прибирал от три години. Преди три годи­ни си бях за последно в Гоце Делчев и в България въобще. Просто няма как. Дори и да се прибера няма къде да се под­готвя за състезанията, които ми предстоят. Ако има база в града или в България щях да се прибера, да се подготвям и да обучавам млади момчета на този спорт. Защото в Бъл­гария има много силни мла­дежи, но според мен няма кой да ги тренира и да им показва как стават нещата.

– Защо заминахте за Аме­рика и от колко време сте там?

– От 10 година съм в Аме­рика. Аз работих с циркова трупа, с която подписахме договор и дойдохме тук, за да го изпълним. Останах тук и продължих да си работя в цирка от 2006 до 2012 година. След това започнах да се за­нимавам със спорта, с който се занимавам в момента – Strongestman.

– Прави ли се достатъчно за спорта в България и трябва ли нещо да се промени?

– Както казах по-рано виж­дам, че кметството се старае да подпомогне града в тази насока със строежа на спорт­ната зала. Но за България не мога да говоря много. Има големи спортисти, които не тренират в страната. Може би държавата не отпуска доста­тъчно средства, за да може да се подготвят тези спортисти. Аз мисля, че никой не ми е длъжен, дори и държавата. Аз съм решил да се занимавам с този спорт и ще го правя. Ако иска някой да помогне, това е добре дошло и винаги ще съм благодарен. Но като не искат да ме подпомагат няма да се откажа, защото обичам да правя това. И няма никакво значение дали някой ще по­мага или не.

– Какво Ви предстои в про­фесионален план в най-близ­ко бъдеще?

– След три седмици е „Arnold Classic” – най-тежкото състезание в света през годи­ната. След това съм поканен на „Arnold Classic” в Австра­лия. Две седмици след това е “Arnold Classic” в Бразилия. Доколкото разбрах и там ще бъда поканен. И през април или май е “World Strongest Man” („Най-силният мъж на света“). Това е състезание за четиримата най-големи и най-силни състезатели от цял свят. Имам и още покани, но да видим какво ще стане. Да няма само някакви контузии. След това ще се види какво предстои.