Фармацевтът Муса Молла огласи защо и кои лекарства могат да ви изкарат „дрогирани“ на пътя

Водач на моторно превозно средство приема лекарство по лекарско предписание или е пил обикновено хапче за настинка. Полицаи го спират на пътя и при проверката с дрегер излиза, че е приел наркотични вещества.

Това за България отдавна не е нещо извънредно. Кои медикаменти е възможно да доведат до фалшиво положителни резултати при полеви тестове за наркотици и защо темата изисква научна прецизност, а не спекулации – на тези и други въпроси, свързани с лекарствата, отговаря Муса Молла, магистър-фармацевт.

– Г-н Молла, какво представляват полевите тестове за наркотици и доколко надеждни са в реални условия?

– Полевите тестове за наркотици са имунохимични скринингови тестове. Те използват антитела, които разпознават специфични молекулни фрагменти, наречени епитопи. Антитялото не „идентифицира“ цялата молекула, а реагира на определена химична структура.

Проблемът е, че редица лекарствени молекули имат структурни сходства с наркотични вещества или техни метаболити. При достатъчно сходство може да възникне т.нар. кръстосана реактивност – ситуация, при която тестът реагира на сходна по структура молекула, а не на самото наркотично вещество.

Стандартните полеви тестове обикновено изследват едновременно няколко основни групи наркотични вещества. Най-често това са амфетамин и метамфетамин, канабиноиди, опиати като морфин и хероин, кокаин, бензодиазепини, метадон и фенциклидин. В някои панели се включват и барбитурати или други синтетични вещества.

Важно е да подчертая, че това са скринингови тестове, предназначени за бърза ориентация, а не за окончателно доказване на употреба. Те са чувствителни, но невинаги достатъчно специфични. Поради това при положителен резултат се преминава към потвърждаващо лабораторно изследване.

Използват се методи като газова хроматография и масспектрометрия. Тези методи анализират молекулната маса и фрагментационния профил на веществото и практически елиминират риска от кръстосана реактивност.

Слюнчените тестове, използвани на пътя, отчитат наличие на вещества в оралната течност, докато лабораторните изследвания обикновено анализират кръв или урина. Това означава различна фармакокинетика, различни концентрации и различни диагностични прагове.

– В сезона на настинките ибупрофен е често употребявано лекарство, възможно ли е да даде фалшиво положителен тест за наркотици?

– Да, описани са такива случаи. Най-често става дума за тестове за канабиноиди, като това е било по-характерно за по-стари поколения имуноанализи, а в отделни публикации се споменава и фенциклидин.

Ибупрофен е производно на пропионовата киселина и няма фармакологична връзка с наркотичните вещества. Но при някои имуноанализи негови метаболити могат частично да взаимодействат с използваните антитела.

Това не е правило, а по-скоро ограничение на конкретни тестови системи. Важно е да се направи разграничение между „описан в литературата потенциал“ и „честа клинична реалност“. Не всеки прием на ибупрофен води до положителен тест.

Става дума за редки случаи, зависещи от дозата, времето на прием и характеристиките на конкретния тест. От фармацевтична гледна точка това е класически пример за аналитична интерференция, а не за фармакологичен ефект.

Муса Молла

– Разкажете ни повече за ибупрофена.  

– Това е лекарство от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, т.нар. НСПВС. Химичното му наименование е (2RS)-2-[4-(2-метилпропил) фенил] пропанова киселина.

Използва се за краткосрочно симптоматично лечение на болка като главоболие, зъбобол, менструални болки и други. В по-високи дози намира приложение и при възпалителни и ставни заболявания. Има и температуропонижаващ ефект.

Благодарение на доказаната си ефикасност и сравнително добър профил на безопасност при правилна употреба ибупрофен е сред най-широко използваните аналгетици.

Предлага се под различни търговски наименования, в различни дозировки и лекарствени форми. Ниските дози се отпускат без рецепта, докато високодозираният ибупрофен е по лекарско предписание.

– Как точно действа ибупрофенът, за да има такъв ефект в организма, овладявайки болката и температурата?

– Ибупрофен е неселективен инхибитор на ензима циклооксигеназа, като блокира и двете му изоформи. Това води до намалена продукция на простагландини – вещества, които участват в процесите на възпаление, болка и повишена температура.

Обичайните дози при самолечение варират от 200 до 1200 mg дневно при краткосрочна употреба. При продължителен или неправилен прием обаче съществуват рискове, включително поява на стомашно-чревни язви, кървене и бъбречни усложнения.

– Кои други лекарства могат да дадат фалшиво положителен резултат?

– Списъкът е дълъг и включва широко използвани медикаменти от различни терапевтични групи. Най-проблемни остават тестовете за амфетамини, защото много лекарства съдържат или метаболизират до структури, близки до фенилетиламиновото ядро, което имуноанализите разпознават.

Освен добре познатите симпатикомиметици като псевдоефедрин и ефедрин, в литературата са описани кръстосани реакции при бупропион, тразодон, както и при някои бета-блокери като лабеталол и метопролол.

При определени тестови системи флуорохинолонови антибиотици също могат да дадат положителен резултат за амфетамини.

При тестовете за канабиноиди са публикувани случаи на кръстосана реактивност с НСПВС, включително ибупрофен, макар това да зависи от конкретния тестов комплект и използваните антитела.

При бензодиазепиновите панели са описани фалшиво положителни резултати при сертралин, а при опиоидните – при декстрометорфан, хинолонови антибиотици и рифампицин. Подчертавам, че посочените примери далеч не изчерпват всички лекарства, които могат да предизвикат кръстосана реактивност.

От професионална гледна точка е важно да споделя, че различните тестови производители имат различни прагове на чувствителност и различни профили на кръстосана реактивност. Затова не можем да говорим за универсално правило, а за потенциален риск при определени условия.

Важно е да се знае и че това са скринингови тестове. Положителният полеви резултат не е окончателна диагноза и подлежи на потвърждение със специфично лабораторно изследване. Процедурите след положителен резултат са регламентирани нормативно.

– В какъв интервал от време след приема на ибупрофен или симпатикомиметици, за които споменахте – псевдоефедрин, ефедрин и фенилефрин, има риск за фалшиво положителен резултат на полевия тест?

– Най-висок е рискът в периода, в който концентрацията на съответното лекарство или негов метаболит в биологичната проба надвишава праговата стойност на теста.

При симпатикомиметици като псевдоефедрин и ефедрин това обикновено означава първите 24 до 48 часа след прием, в зависимост от дозата и индивидуалния метаболизъм.

При ибупрофен, когато е описана кръстосана реактивност, тя също се наблюдава в ранния постдозов период, обикновено в рамките на първото денонощие.

– Трябва ли предварително да информираме контролните органи за медикаментите, които приемаме? Какъв практически съвет може да дадете на читателите ни?

– При провеждане на тест е важно да уведомите органите на реда за всички лекарства и добавки, които приемате. Положителният скринингов резултат не означава автоматично употреба на наркотично вещество. При съмнение следва да се изиска потвърждаващо лабораторно изследване със специфичен аналитичен метод, като газова хроматография, съчетана с масспектрометрия.