ЕКСКЛУЗИВНО И САМО В ТОП ПРЕСА: КМЕТЪТ НА ОГНЯНОВО ИВАН ИЖБЕХОВ ПРИЗНА: ВЗЕМАХ ПАРИ БЕЗ ДОГОВОРИ, БЯХ САМО „КУРИЕР“!

От известно време насам прелитат искри на напрежение между „Топ Преса“ и кмета на село Огняново г-н Иван Ижбехов. Той ни обвинява, че сме платени, тенденциозни и дори ползва обидни думи по адрес на наши хора, но ние му прощаваме. Просто не сме като ТВ „Запад“ или други медии, които поднасят само това, което им харесва. Затова днес лъсва цялата истина за прословутия скандал между кмета на Огняново и местните хотелиери – скандал, който пламна в цяла България и всеки го интерпретира по своя начин. „Топ Преса“ ви показва всички гледни точки: на кмета, на институциите и на хотелиерите. И ето ги фактите такива, каквито са.

Случаят с финансирането на дейностите по благоустройство и озеленяване в курортното село Огняново се превърна в една от най-дискутираните теми в община Гърмен, поставяйки фундаментални въпроси за управлението на публичните средства в малките населени места. Всичко започва през януари 2024 г., когато по инициатива на кмета Иван Ижбехов е организирана среща в ресторант „Парадис“ в село Огняново. Поводът за това събрание е представянето на предложение към местните хотелиери и бизнесмени за събиране на средства в размер на 6000 лева месечно на обект, необходими за озеленяване, почистване и провеждане на традиционни събори. На това събрание, в присъствието на ключови представители на местния бизнес, Ижбехов аргументира искането си с недостига на общински средства за поддръжка на курортното селище. Именно от този момент започва практиката, която държавното обвинение в лицето на Окръжна прокуратура – Благоевград подлага на сериозна проверка, документирана в официалното Постановление по преписка № 2724/2023 г.

Прокурорското разследване констатира механизъм, при който след януарската среща кметът е започнал да получава договорените суми директно в брой, без да бъдат сключвани официални договори за дарения и без парите да постъпват по банковите сметки на Община Гърмен. За получените средства са съставяни вътрешни протоколи за отчетност, подписвани от комисия, в която са участвали самият кмет Иван Ижбехов, служителка от ГРАО и хигиенистът на кметството. От строго юридическа гледна точка, този модел влиза в пряко противоречие с императивните разпоредби на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Член 89 от ЗПФ ясно разписва, че всички приходи в бюджетните организации, включително даренията, задължително се отразяват в бюджета на съответната община, докато ЗФУКПС изисква стриктно разделение на отговорностите, което в случая е било нарушено, тъй като кметът е съчетавал функциите на събирач, разпределител и контрольор.

От своя страна Иван Ижбехов представя аргументирана защитна теза, основана на обективната реалност, в която се намират малките кметства. Основният му мотив е системният дефицит в бюджета за озеленяване, който за кметство Огняново възлиза на символичната сума от едва 389 лева годишно. За курортно селище с национално значение подобно финансиране е практически несъществуващо. Ижбехов твърди пред разследващите органи, че е действал единствено в интерес на общността, влизайки в ролята на „приносител“ на средства, които бизнесът е отделял за заплащане на труда на работници, ангажирани с поддръжката на чистотата, тъй като общината не е осигурила необходимия щат или ресурс.

Анализът показва, че макар мотивите за подобно финансиране да са продиктувани от грижа за селото, липсата на външен одит създава сериозни рискове. Окръжна прокуратура – Благоевград обръща внимание, че този „незаконосъобразен начин на финансиране“ създава предпоставки за непрозрачност, независимо от крайния резултат. Допълнителен пласт в разследването добавя и темата за административния натиск – извършваните проверки за незаконни сондажи на минерална вода в местните обекти по същото време. Кметът Ижбехов категорично отрича връзка между проверките и даренията, определяйки ги като част от рутинните действия на държавните органи. Държавното обвинение обаче изследва дали тези действия не са били използвани като инструмент за индиректно стимулиране на участието в разходите на кметството.

Иван ИЖБЕХОВ

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА ТОП ПРЕЗА: КМЕТЪТ ИВАН ИЖБЕХОВ – МЕЖДУ АДМИНИСТРАТИВНИЯ КАПАН И ГРИЖАТА ЗА ОГНЯНОВО

В разгара на институционалния натиск и прокурорските проверки, които разтърсиха община Гърмен, кметът на село Огняново Иван Ижбехов застава пред „Топ Преса“, за да изложи своята гледна точка – позиция, която до момента оставаше в сянката на сухите юридически формулировки. Защитната теза на Ижбехов не е просто опит за оправдание пред закона, а дълбок разказ за оцеляването на едно от най-емблематичните курортни селища в България в условията на хроничен финансов глад. Ексклузивно пред медията ни, кметът разкрива детайли от механизма, по който функционира кметството, и причините, довели до организирането на спорното финансиране от януари 2024 г. насам.

Основният стълб в защитата на Иван Ижбехов е обективната невъзможност за поддръжка на Огняново с официално отпуснатите бюджетни средства. Според неговите обяснения, залегнали и в Постановлението на Окръжна прокуратура – Благоевград, годишният бюджет на кметството за дейности по озеленяване е в размер на абсурдните 389 лева. Ижбехов подчертава, че тази сума е крайно недостатъчна дори за закупуването на консумативи за една косачка, камо ли за поддръжката на огромните паркови пространства, градинки и тротоари в село, което приема хиляди туристи ежеседмично. Пред „Топ Преса“ кметът дефинира ситуацията като „административен капан“ – от една страна законът изисква от него да поддържа чистотата и естетическия вид на населеното място, а от друга – не му предоставя необходимия финансов ресурс за това.

В този контекст Ижбехов аргументира януарската среща в ресторант „Парадис“ не като опит за рекет, а като акт на отчаяна управленска находчивост. Той твърди, че предложението към хотелиерите за вноски от 6000 лева месечно е било направено при пълна доброволност и в дух на партньорство между местната власт и бизнеса. Неговата роля, по собствените му думи, е била единствено на „приносител“ или „куриер“ – посредник, който да канализира добрата воля на предприемачите към реалните нужди на селото. Ижбехов е категоричен, че нито един лев от тези средства не е бил използван за лични облаги, а сумите са отивали директно за възнаграждения на работници по поддръжката, за които Община Гърмен не е осигурила щатни бройки.

Кметът обръща специално внимание и на обвиненията за липса на прозрачност и „частни комисии“ за броене на пари. Ижбехов обяснява, че включването на служител от ГРАО и хигиенист в отчетните протоколи е било продиктувано от желанието му все пак да има някаква форма на колективен контрол в рамките на малкия персонал, с който разполага кметството. За него това е вътрешен механизъм за честност, а не опит за заобикаляне на счетоводните правила. Той признава, че процедурата не отговаря на стриктните изисквания на Закона за публичните финанси, но задава риторичния въпрос: „Как се спазва закон за 389 лева, когато реалните разходи са за десетки хиляди, а институциите отказват да чуят проблемите ни?“.

Ексклузивно за „Топ Преса“, Иван Ижбехов коментира и най-тежкото подозрение – че проверките за незаконни сондажи на минерална вода са били използвани като натиск срещу „непослушните“ хотелиери. Кметът определя тези твърдения като манипулативни и лишени от фактологична основа. Неговата теза е, че редът в ползването на минералните води е държавен приоритет и проверките са инициирани от компетентните органи (Басейнова дирекция и РИОСВ) в рамките на техните правомощия, а не по негова лична поръчка. Ижбехов подчертава, че като кмет той има интерес ресурсите на Огняново да се ползват законосъобразно, за да не се изчерпват находищата, което би било пагубно за целия бизнес в дългосрочен план.

Защитната теза на кмета се опира и на моралния аспект на управлението. Той посочва, че от момента, в който е започнала практиката с „даренията“, Огняново е променило облика си – станало е по-чисто, по-светло и по-привлекателно за туристите, което в крайна сметка облагодетелства същите тези хотелиери, които внасят средствата. Ижбехов вижда себе си като жертва на бюрокрацията, която наказва активните кметове, опитващи се да решават проблеми, вместо просто да вдигат рамене пред разрухата.

Ето как се структурира защитната линия на Ижбехов в сравнение с административните обвинения:

В заключение на своята защита, представена ексклузивно пред „Топ Преса“, Иван Ижбехов призовава за по-дълбоко разбиране на проблемите на местното самоуправление. Той не отрича, че формата на финансиране е нетрадиционна, но я определя като „необходимото зло“, без което Огняново би потънало в битова и инфраструктурна деградация. Кметът е готов да поеме административна отговорност за нарушенията на ЗПФ и ЗФУКПС, но остава на позицията, че неговата „вина“ е в това, че е поставил интереса на селото над буквата на един неработещ бюджетен закон. „Топ Преса“ продължава да следи казуса, като в следващия материал ще представим гледната точка на счетоводителите от Община Гърмен – защо тези средства не са могли да бъдат легализирани по стандартния ред.

ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД ТОП ПРЕСА: ХОТЕЛИЕРИТЕ ПРОГОВОРИХА, ПРОКУРАТУРАТА ОТСЕЧЕ – СХЕМАТА В ОГНЯНОВО Е ИЗВЪН ЗАКОНА

Докато кметът на Огняново Иван Ижбехов чертае образа на „управленец в безизходица“, Постановлението на Окръжна прокуратура – Благоевград по преписка № 2724/2023 г. разкрива една много по-различна и притеснителна реалност. Ексклузивно за „Топ Преса“ представяме детайли от показанията на местните хотелиери и тежките констатации на магистратите, които поставят под въпрос не само морала, но и законността на наложената практика за „доброволни вноски“. В основата на разследването стои сблъсъкът между твърденията за благотворителност и усещането за институционален натиск, който е витаел в курортното селище след съдбоносната януарска среща в ресторант „Парадис“.

Според събраните свидетелски показания от представители на хотелиерския бизнес в Огняново, механизмът за събиране на средства в размер на 6000 лева месечно на обект не е бил възприеман еднозначно като акт на дарителство. Пред разследващите органи част от предприемачите споделят, че макар официалният повод да е бил „озеленяване и събори“, начинът на искане на сумите е създавал внушение за задължителност. „Когато кметът ти каже, че селото няма пари за чистота, а ти имаш инвестиция за милиони, трудно казваш ‘не’“, споделят източници, цитирани в прокурорската преписка. Тези показания хвърлят нова светлина върху тезата за „доброволността“ – за бизнеса в Огняново тези плащания са били по-скоро форма на „такса спокойствие“, която да гарантира, че кметството ще продължи да си върши работата по инфраструктурата, която пряко влияе на техните туристи.

Най-сериозното обвинение, което прокуратурата изследва с особено внимание, е времевото съвпадение между плащанията и внезапните проверки за незаконни сондажи на минерална вода. Хотелиери, чиито обекти са били обект на инспекции от Басейнова дирекция и РИОСВ, изразяват съмнение, че тези държавни акции са били използвани като „напомняне“ за поетите ангажименти към касата на кметството. В Постановлението на Окръжна прокуратура изрично се отбелязва, че подобна практика създава опасен прецедент, при който местната власт може да влияе върху контролните органи, за да обслужва свои финансови цели. Макар кметът да отрича всякаква връзка, за държавното обвинение „съвпаденията“ са твърде многобройни, за да бъдат игнорирани в рамките на едно обективно разследване.

Юридическите изводи на Окръжна прокуратура – Благоевград са категорични и не оставят място за свободни съчинения. Магистратите са констатирали, че установеният начин на финансиране в Огняново е в грубо нарушение на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Прокуратурата подчертава, че според Чл. 89 от ЗПФ всяко дарение трябва да бъде прието с надлежен договор и заведено в счетоводството на Община Гърмен. Фактът, че парите са приемани в брой и са отчитани чрез „вътрешни протоколи“, подписани от кмета и негови подчинени (включително хигиениста), е квалифициран като „незаконосъобразен начин на финансиране“.

Прокурорското постановление изтъква следните ключови нарушения, които бизнесът и институциите не могат да подминат:

Ексклузивно пред „Топ Преса“ изплува и друг детайл от прокурорските анализи – въпросът защо Община Гърмен е допуснала такова „паралелно счетоводство“ в едно от своите кметства. Магистратите посочват, че е налице липса на контрол от страна на общинския кмет и финансовия контрольор на общината, които са били длъжни да следят за законосъобразността на всички приходи и разходи на територията на Гърмен. По този начин отговорността се разширява от Иван Ижбехов към цялата общинска администрация, която с мълчаливо съгласие е позволила в Огняново да се установи феодален модел на управление.

За самите хотелиери ситуацията е патова. Те са притиснати между нуждата от добра инфраструктура, която кметът обещава да осигури с техните пари, и страха от институционални санкции, ако схемата бъде окончателно обявена за престъпна. В показанията си някои от тях признават, че са се чувствали длъжни да участват, за да не бъдат сочени като „пречка за развитието на селото“. Това признание деконструира романтичната представа за „доброволните дарители“ и разкрива една система на прикрит натиск и зависимост.

Прокуратурата е категорична: добрите намерения за озеленяване и благоустройство не могат да бъдат оправдание за погазване на финансовите закони на държавата. „Всяко изключение от бюджетния ред отваря вратата към безконтролно разходване на средства и потенциално лично облагодетелстване“, се казва в изводите на държавното обвинение. Остава отворен въпросът дали тези констатации ще доведат до повдигане на обвинения за престъпления по служба, или случаят ще бъде приключен само с административни глоби и предписания.

„Топ Преса“ ще продължи да публикува нови разкрития по казуса, като следващата ни цел е да проверим как точно са осчетоводявани сумите за заплати на „нелегалните“ косачи и градинари, които кметът Ижбехов твърди, че е плащал с парите на хотелиерите. Продължаваме да питаме: Къде свършва грижата за селото и къде започва частната хазна? Само в „Топ Преса“!

ЮРИДИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА: КАЗУСЪТ „ОГНЯНОВО“ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ЗАКОНА – АНАЛИЗ НА КАНТОРА „Г. УЗУНОВ“ ЗА ТОП ПРЕСА

Случаят с финансирането на кметство Огняново под ръководството на Иван Ижбехов не е просто административен казус, а сериозен прецедент, който подлага на изпитание фундаментални принципи на правовата държава. Юристите от кантора „Г. Узунов“, след детайлно запознаване с материалите по преписка № 2724/2023 г. на Окръжна прокуратура – Благоевград, изготвиха следния анализ, който тежи със силата на правна присъда.

В правото съществува аксиома: „Добрите намерения не санират нищожността на незаконосъобразните действия“. От гледна точка на Закона за публичните финанси (ЗПФ), действията на кмета Ижбехов по събиране на средства „на ръка“ представляват грубо дерогиране на бюджетната дисциплина. Член 89 от ЗПФ не оставя място за интерпретации – всяко дарение в полза на бюджетна организация е публичен ресурс от момента на неговото приемане. Превръщането на кмета в „куриер“ на парични потоци извън банковата система на Община Гърмен е директно нарушение на фискалните правила, което прекъсва одитната следа и създава условия за безконтролност.

Още по-тежко е нарушението на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Тук сме свидетели на размиване на контролните функции. Създаването на „комисия“ в състав кмет, ГРАО и хигиенист е правен абсурд. В публичното право контролът трябва да бъде йерархичен и независим. Подписът на хигиениста върху протоколи за хиляди левове няма никаква юридическа стойност и не може да служи за освобождаване от отговорност на разпоредителя с бюджет. Това е симулация на контрол, която законът не познава.

Ако трябва да произнесем обективна „присъда“ на базата на събраните доказателства, тя би изглеждала така:

ПРИСЪДАТА НА ЗАКОНА:

ПЪРВО: Признава за доказано системното нарушаване на бюджетния ред. Оправданието с „ниския бюджет за озеленяване“ (389 лв.) е ирелевантно към правната страна на въпроса. Липсата на средства не дава право на орган на власт да излиза извън обхвата на своите правомощия (ultra vires). Законът предвижда процедури за актуализация на бюджета чрез Общинския съвет, а не чрез частни споразумения в ресторанти.

ВТОРО: Установява наличие на корупционен риск поради липса на прозрачност. Събирането на средства в брой от субекти, които подлежат на административен контрол от същата власт (проверките за минерални води), създава „конфликт на интереси“ по смисъла на ЗПКОНПИ. Дори да не е доказан пряк подкуп, самата форма на зависимост е законово недопустима.

ТРЕТО: Констатира управленски нихилизъм. Кметът, като орган на изпълнителната власт на местно ниво, е длъжен да бъде пазител на законността, а не неин нарушител под предлог за „благоустройство“.

В заключение, юридическият екип на кантора „Г. Узунов“ счита, че действията на Иван Ижбехов попадат в хипотезата на превишаване на власт и правомощия. Прокурорското постановление правилно идентифицира незаконосъобразността на схемата. Обективната присъда е, че Огняново е било управлявано не чрез правилата на държавността, а чрез механизмите на неформалната икономика, което е недопустимо в държава членка на ЕС. Фактът обаче, че няма доказатества за лично обогадетелстване, можа да снижи корупционният риск почти до нула.

За „Топ Преса“ този анализ потвърждава: правото не познава „добър нарушител“. Редът е над личните преценки за полезност.

Анализът е изготвен ексклузивно за „Топ Преса“ от екипа на Адвокатска кантора „Г. Узунов“.