ЗЛАТНАТА МАГИСТРАЛА НА ИНДЖОВ: КАК ДЪРЖАВАТА НАЛЯ МИЛИОНИ В „КУХИ“ АНЕКСИ И СЛЕПИЯ КОНТРОЛ НА АПИ

Разследване на Топ Преса разплита схемата за източване на публичен ресурс чрез нагласени поръчки, липса на конкуренция и фалшиво планиране по трасето Пловдив – Асеновград, докато милионите изтичат към „ИСА 2000“ под благосклонния поглед на чиновниците.

Има документи, които не просто описват административни процедури, а служат за негласна конституция на корупционния модел в България. Един такъв секретен доклад, с който Топ Преса разполага, се превръща в най-тежката присъда за начина, по който се строят пътищата у нас. В него не става дума просто за асфалт, а за финансова алхимия, при която първоначалните договори са само входен билет за голямото усвояване. Основното действащо лице тук е фирмата „ИСА 2000“ ЕООД, собственост на строителния магнат Юлиян Инджов – човек, чието име често се произнася в контекста на големите държавни поръчки и партньорствата с фигури като Гриша Ганчев. Макар в документа Ганчев да не е страна по договора, сянката на едрия бизнес и политическия комфорт тегне над всеки ред от констатациите за работата по инфраструктурните обекти на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Всичко започва с процедура по Закона за обществените поръчки, която на хартия изглежда легитимна, но на практика е лишена от конкуренция. Офертите не са били реално съпоставяни по начин, който да защити държавния интерес. Това е първият критичен сигнал – победителят е бил предвидим още преди отваряне на пликовете. Държавата, в лицето на АПИ, доброволно е влязла в ролята на заложник на един изпълнител. Това не е просто чиновническа некомпетентност, а съзнателно изградена архитектура на разхищението, при която „правилните хора“ получават достъп до неограничен публичен ресурс.

След подписването на договора за обекта Пловдив – Асеновград „магията“ започва. Моделът е класически: поръчката се печели с една сума, която впоследствие започва да расте главоломно чрез анекси и „допълнителни дейности“. Разследването на Топ Преса установи, че обхватът на проекта се разширява в движение – появяват се локални платна, ново осветление и инженерни мрежи, които изискват нови десетки милиони. Тези дейности не са били обосновани в първоначалния проект, което означава, че документацията е била умишлено „сурова“, за да остави отворени врати за последващо оскъпяване. Печелившият е Юлиян Инджов, а губещият е българският данъкоплатец, тъй като реалната цена в края е двойна спрямо първоначалната конкуренция.

Особено скандална е частта с плащанията, която Топ Преса изважда на светлина. Докладът разкрива преводи за дейности, които не са доказани като реално извършени. Установени са случаи на разходи без количествено-стойностна обосновка – директен индикатор за надплащане. Тук лъсва пълната капитулация на държавния контрол. АПИ не просто е била слаб контрольор, тя е действала като съучастник. Приемани са протоколи и са разплащани фактури без проверка на терен. Инвеститорският контрол е бил фиктивен, оставяйки милиони да потънат в джобовете на строителя за дейности, съществуващи само на хартия.

СКАНАЛНИТЕ „ДУПКИ“ В ПЛАЩАНИЯТА: КАК СЕ ФАКТУРИРА ВЪЗДУХ ЗА МИЛИОНИ

Най-дълбоко пазената тайна в документите е физическото несъответствие между платеното и изграденото. Разследването на Топ Преса разкрива, че в протоколите са описвани количества асфалтобетон и земни маси, които логистично е било невъзможно да бъдат положени в посочените срокове. Това е виртуално строителство – държавата плаща за хиляди тонове материали, които са „положени“ само в счетоводните книжа на „ИСА 2000“. Когато АПИ подписва тези документи, тя легитимира кражба, при която цената на километър скача двойно спрямо европейските стандарти, без качеството да се подобри.

Другият зловещ детайл е схемата с „експресните“ анекси в края на бюджетната година. Това е трик за източване на излишъци, при който АПИ светкавично одобрява нови дейности на „ИСА 2000“ за десетки милиони, без техническо време за проверка. Тези пари се превеждат авансово или чрез ускорени процедури, превръщайки фирмата на Инджов в „черна каса“, където публичният ресурс се паркира далеч от очите на обществеността. Най-циничното е отсъствието на банкови гаранции за добро изпълнение. Вместо реално обезпечение, чиновниците са приемали формални уверения. Ако пътят се разпадне на втория месец, данъкоплатецът ще плати отново за „ремонт на ремонта“.

Техническата подготовка на проекта е била пълен хаос. Промените в процеса на работа водят до нови разходи и огромни забавяния. Сроковете са нарушавани системно, но вместо санкции, фирмата на Инджов е получавала нови траншове. Финансовият риск е потресаващ – държавата е плащала за стойност, която не е получила. Юридическият анализ на Топ Преса показва нарушения на Закона за обществените поръчки и Закона за публичните финанси. Това е престъпление срещу бюджета, при което нарушенията са документирани, но виновните лица остават анонимни. Липсата на персонална отговорност размива проблема и превръща доклада в доказателство за модел, но не и в инструмент за правосъдие.

Връзките на Юлиян Инджов с Юлиян Инджов и Гриша Ганчев само допълват картинката на „недосегаемите“. Като съдружник на Ганчев в ЦСКА, Инджов е част от влиятелен кръг. Макар Ганчев да няма пряко участие в договора, политическият комфорт над „ИСА 2000“ е очевиден. Там, където има слаб контрол и големи пари, винаги стоят хора с дълбоки връзки в държавната машина. Най-силният извод е, че Пловдив – Асеновград не е единичен случай. Това е модел, който се повтаря: съмнително възлагане, разширяване на обхвата, оскъпяване и слаб контрол. Държавата винаги плаща повече от договореното. Топ Преса ще продължи да следи следата на парите, защото зад всеки некачествен път стои конкретен подпис на чиновник, предал обществения интерес.

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА: ПЪТЯТ НА ПАРИТЕ И НАРУШЕНИЯТА ПО СЛЕДАТА