Фатален сблъсък със системата: дървета и мантинели убиват всяка трета жертва у нас

Една трета от жертвите по българските пътища през 2025 г. не са загинали от сблъсък с друг автомобил, а в „прегръдката“ на необезопасени дървета, стълбове и дефектни мантинели. Нов доклад на Института за пътна безопасност разкрива тревожна статистика, която говори не просто за грешки, а за национална трагедия. В основата ѝ обаче стои и ключов фактор – високата скорост, която често превръща всяка грешка във фатална.

Новият доклад на Института за пътна безопасност разкрива смразяваща реалност, която не можем повече да пренебрегваме. Българските пътища са смъртоносни капани. През 2025 г. от общо 458 изгубени живота, цели 140 души (30.6%) са намерили смъртта си не заради самата катастрофа, а в резултат на удар в крайпътни обекти след напускане на пътното платно. Това е равносметката на един фатален съюз: човешката грешка, най-често изразена в прекомерна скорост, среща инфраструктура, която я наказва със смърт.

Когато километражът убива преди удара
Скоростта е тази, която превръща волана в неконтролируемо оръжие и най-често стои в основата на загубата на контрол. Но когато водачът сгреши и автомобилът излети от асфалта, всичко зависи от това, което го чака отстрани. В България го чакат смъртоносни капани. Докладът чертае карта на този „крайпътен ужас“:

Най-жестокият убиец: Дърветата
Те са отнели живота на 47 души. Всеки един от тези случаи е бил момент, в който високата скорост е лишила водача от време за реакция, а дървото е било „там“, превръщайки удара във фатален.

31 загинали при преобръщане на автомобила извън пътя – полет, който в повечето случаи се дължи на загуба на контрол именно заради несъобразена или висока скорост.

13 души са загубили живота си при удар в мантинела. Тези съоръжения, чиято единствена роля е да спасяват, да поемат енергията и да върнат автомобила на пътя, са се превърнали в екзекутор. Дори при висока скорост на удара, мантинелата не трябва да убива – тя трябва да омекотява сблъсъка.

Останалите жертви на „крайпътните капани“:
15 загинали при удар в крайпътно съоръжение.
12 жертви при удар в скат.
9 души при удар в стълб.
6 загинали при сблъсък с паркирано превозно средство.
3 жертви при удар в подпорна колона.
4 души при преобръщане на пътното платно или удар в препятствие.

Пътят не прощава грешки. Кой носи отговорност?
„Пътят не прощава грешки – той убива“, се посочва в анализа. Но всяка грешка има причина и много често тя е в превишената или несъобразена скорост. Когато водачът настъпи газта, той поема риск. Но системата трябва да бъде проектирана така, че този риск да не бъде автоматично фатален. Когато мантинелата убива, вместо да спасява, отговорността се разпределя както върху водача, така и върху институциите.

Докладът на Института за пътна безопасност е категоричен: това е „системен провал“. България инвестира значителни публични средства в инфраструктура, но резултатът остава кървав. Опасните дървета и стълбове стоят необезопасени, а предпазните системи просто не функционират ефективно. В същото време контролът върху скоростта остава недостатъчен, което допълнително увеличава риска. Рисковете не са приоритизирани, а смъртта дебне на всеки завой.

Диагнозата: Липсва управление на риска, а не пари
Изводът е болезнено точен: „Не липсват пари. Липсва управление на риска.“

Държавата харчи милиони, но не там, където опасността е най-голяма. Вместо инфраструктурата да бъде проектирана като „прощаваща“ и да намалява последствията от човешката грешка – най-често свързана със скоростта – тя ги усилва и ги превръща във фатални. Пътят, който трябваше да ни води към дома, се превръща в път без милост. Докато приоритетите не се променят и безопасността не стане по-важна от усвояването на средства, дърветата и стълбовете ще продължават да бъдат неми свидетели на една национална трагедия, която можеше да бъде избегната. Истинският въпрос не е само колко е бърз автомобилът, а защо грешката на пътя толкова често се наказва със смърт.