Сянката на Камбитов: Политическият мит като последно убежище на посредствеността
-
- март 18, 2026
С наближаването на решителната битка за Благоевград политическият терен отново заприлича на задимена кафене-интрига, в която „ваденето на кирливи ризи“ е единствената позната валута. В този контекст името на Атанас Камбитов бива размахвано от различните лобита с настойчивост, която граничи с политическа нелепост. За читателите на „Топ Преса“ е важно да се направи дисекция на този процес, защото зад кулисите на уж голямата война се крие една прозаична истина. Камбитов, когото мнозина все още се опитват да представят като вездесъщ кукловод, отдавна е престанал да бъде политически фактор. Днес той е просто бизнесмен, чието бъдеще в голямата власт е лишено от видими хоризонти, а опитите му да бъде фактор са по-скоро акт на оцеляване, отколкото на експанзия. Парадоксът е в това, че неговите опоненти и „жертви“ го величаят чрез самия си страх или чрез евтините си компромати – този бил негов човек, онзи обядвал с него, трети се снимал. Това е класическа политическа димка, която цели да скрие липсата на реални идеи у новите кандидати, като ги пакетира в старата опаковка на „зависимостите от Камбитов“.
Истината, която често остава недоизказана, е точно обратната на масово тиражираната митология. Не Камбитов раздава карти и не той определя бъдещите управленци на Благоевград; по-скоро той самият трескаво търси допирна точка с всеки, който притежава или би притежавал власт, за да спаси затихващите си бизнес проекти. Когато един доскорошен политически колос започне да се „лепи“ за актуалните фигури на деня, това не е демонстрация на сила, а признание за слабост. Фактът, че проектите му буксуват, а влиянието му се ограничава до спомени от минали мандати, е най-категоричното доказателство, че митът за „фактора Камбитов“ е изпразнен от съдържание. „Топ Преса“ наблюдава как местните интриганти използват неговия образ като универсално оправдание за собствената си неспособност да предложат нова визия. Благоевград не се нуждае от призраци, нито от претоплени компромати за обяди и снимки от миналото. Градът има нужда от реална политика, която не се диктува от страха кой с кого е пил кафе, а от капацитета да се излезе от затворения кръг на лобистките зависимости, в които Камбитов е вече само удобен параван за чужди амбиции. Приемането на факта, че той е затворена страница, е първата крачка към оздравяването на политическия климат в общината.
Be the first to leave a review.
