Колко защитени са българите при криза: страната разполага с 292 бомбоубежища, в Пиринско – едва три
-
- март 11, 2026
Ескалацията на конфликта в Близкия изток и растящото напрежение около сигурността в различни части на света отново върнаха на дневен ред една тема, която десетилетия наред изглеждаше почти забравена – готовността на държавите да защитят цивилното население при военни или извънредни ситуации. Последните дни конфликтът в региона се задълбочава с нови удари и международни реакции, а анализаторите предупреждават, че подобни кризи неизбежно поставят въпроса за системите за гражданска защита и укритията за населението.
В редица европейски държави вече се обсъждат програми за модернизация или изграждане на нови бомбоубежища и гражданска защита, след като години наред тези системи бяха подценявани. Германия например обсъжда мащабен план за разширяване на мрежата от укрития, като се предвижда използването на подземни гаражи, тунели и други обществени пространства за защита на населението при кризи.
На този фон неизбежно възниква и въпросът каква е реалната готовност на България.
292 укрития в цялата страна
Общо 292 са скривалищата и противорадиационните укрития на територията на страната, показва неофициална информация от институциите. Тези съоръжения са част от т.нар. колективни средства за защита и са предназначени да осигурят укритие на населението при извънредни ситуации, включително при радиационна опасност.
Данните показват, че мрежата от подобни съоръжения е изграждана основно през периода на Студената война, когато защитата на населението е била важен елемент от държавната политика по гражданска отбрана. В много случаи бомбоубежищата са били разполагани под обществени сгради, индустриални предприятия и жилищни комплекси.
Пиринско – едва три по-големи укрития
В Благоевградска област по-големите бомбоубежища са само три – едно се намира под парк „Ловен дом“ в Благоевград, а останалите две са в Сандански и Петрич.
Според информация от Областния съвет по сигурност обаче тези съоръжения не са проверявани от години и към момента се намират в занемарено състояние. Липсата на редовна поддръжка поставя под въпрос реалната им готовност за използване при евентуална криза.
По данни от участници в заседания на областните структури по сигурността преди 1989 г. бомбоубежища е имало и под много от големите заводи в региона. След приватизацията на индустриалните предприятия обаче голяма част от тези помещения са получили нов статут и вече не могат да се използват като укрития.
Затова се обсъжда възможността да бъде извършена проверка и на подземните помещения в училища, университети и други обществени сгради, за да се установи дали те могат да бъдат използвани като временни защитни съоръжения при необходимост.
Разград – най-добре защитеният град в Североизточна България
В Разград ситуацията е значително по-различна. Данните показват, че именно там се намира най-голям брой противорадиационни укрития в Североизточна България.
Общо 21 противорадиационни укрития и три скривалища са разположени в различни обществени и административни сгради. Сред тях са детски градини, училища, ученически общежития, сградата на общината, болницата, топлофикацията и промишлено предприятие.
Подобна инфраструктура е резултат от политики, провеждани през десетилетията на Студената война, когато много обществени сгради са били проектирани с подземни пространства, предназначени за защита на населението.
Каква е ситуацията в София
В София броят на подобните съоръжения е 52. От тях три са противорадиационни укрития, а останалите са скривалища.
Съоръженията са разделени в първа и втора категория в зависимост от техническото им състояние и готовността за използване. Част от обектите са в добро състояние и могат да бъдат приведени в готовност почти веднага, ако въздухоснабдителните им системи функционират в режим на чиста вентилация.
Други обаче са в задоволително състояние и биха могли да бъдат подготвени за използване в рамките на до една седмица при минимални финансови средства.
Скривалища има в почти всички райони на столицата. Някои от тях са собственост на Министерството на вътрешните работи, а други се намират в детски градини, училища и различни обществени институции.
Сред сградите със защитни съоръжения са Българската телеграфна агенция, ЦУМ, Топлофикация София, София Мед, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Софийска опера и балет, Софарма, както и някои министерства и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Противорадиационно укритие има и в Банкя, разположено в 78 СУ „Христо Смирненски“.
Укрития в големите градове
Подобни съоръжения съществуват и в други големи градове на страната.
В Бургас бомбоубежища са изградени в пристанището, в Български пощи, в EVN, в корабостроителницата, в БМФ Порт Бургас, в структури на МВР и в редица училища.
Четири укрития има и на територията на Лукойл Нефтохим край Камено.
В Варна скривалища има на летището в Аксаково, на пристанище „Варна-Изток“ и в големите индустриални предприятия в Девня.
В Перник функционират осем скривалища на МВР, три на общината и по едно на гара Разпределителна и на топлофикацията.
В Плевен укритията на МВР са девет.
В Пловдив има пет противорадиационни укрития и пет скривалища на МВР. Съоръжения за защита съществуват и в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, както и в предприятия като Авионамс, EVN и топлофикацията.
Скривалища са изградени и в големи индустриални комплекси като ВМЗ Сопот и Асарел‑Медет край Панагюрище.
Ограничен капацитет
В Бургас например има 14 по-големи бомбоубежища, разположени основно под училища, жилищни и обществени сгради. Според местните власти състоянието им е задоволително и при необходимост те могат да бъдат използвани.
Проблемът е, че капацитетът им е за около 2500 души, което представлява малка част от населението на града.
Малки укрития има и в подземията на много панелни блокове. В повечето случаи обаче те са превърнати в складове и са затрупани с вещи на живеещите в сградите.
Само няколко действащи във Варненско
В Варна и областта след десетилетия на разрушаване и липса на поддръжка са останали едва осем скривалища, които могат да се използват.
Пет от тях се намират в самия град – в КРЗ „Одесос“, СУ „Пейо Яворов“, ОУ „Патриарх Евтимий“ и детска градина „Приказка“.
Останалите са разположени в Девня‑цимент, Солвей соди и на Летище Варна.
Кой носи отговорност за поддръжката
Според действащата наредба колективните средства за защита се поддържат от институциите, на които са предоставени или от собствениците на сградите.
Те носят отговорност за техническото състояние, готовността за използване и разходите по поддръжката.
В същото време информацията за състоянието на укритията в много области не е публична. Затова се очаква институциите да извършат по-пълна проверка и да изготвят актуална справка за реалните възможности за защита на населението.
Въпросът за готовността
Темата за бомбоубежищата дълго време изглеждаше като наследство от Студената война. Но новите конфликти и геополитически кризи все по-често връщат разговора към гражданската защита.
За България данните показват, че инфраструктурата съществува, но реалната ѝ готовност остава неясна. А при всяка извънредна ситуация именно това може да се окаже решаващо.
Be the first to leave a review.
