Топ Преса: Неврокопското светило в психиатрията д-р Георги Джупанов: Шопинг-манията може да стане диагноза! Внимавайте!

Човек няма как да определи лимита си от време на Земята. Но понеже това е най-важното, което притежава, може поне да се опита да го използва смислено.
Повечето от нас прахосват хиляди часове от живота си в търсене – на ключа от входната врата, на чорапите за ски, на великденските декоративни яйца, на подправката за скара, на червения пуловер, дето отива на графитеносивия панталон, на…
Вещите, с които се затрупваме, са причината непрекъснато да ровим в чанти, шкафове, гардероби, килери, вместо да си живеем живота. Хората в развития свят по-често притежават много повече неща, отколкото използват. Като списъкът е толкова различен, колкото и ние самите се отличаваме един от друг. Затова и според популярната максима съкровищата на един са боклуци за друг.
Но помислете какво означава нещо да е наистина толкова ценно, че да стои с години в шкафа и заради блокираното място да блъскате вещите така, че да не знаете кое къде е, или заради трудното изваждане да не ги ползвате? Няма чак такива съкровища, нали.
Експертите по бюджета на времето са категорични, че най-много лично време губим заради нещотърсене и причината не е толкова в забравянето, колкото в липсата на ред и затрупването ни с ненужни вещи, стари квитанции, спонтанно пазаруване на храна и дреболии. Модата, естествено, помага да ни отесняват домовете, но има и социални и културни традиции. Например наложените от няколко години големи дамски чанти изобщо не са временно явление за омъжената българка. Открай време стремежът й е бил освен общоприетите неща да може да натъпче вътре хляб, мляко и играчката на детето.
На много езици обаче има мъжка поговорка, че в торбите на нежните половинки има всичко освен ред. Но откакто и те носят чанти – също едрички заради тренда, положението е почти същото. За това допринасят динамичният живот и бързането. Но всъщност хаосът в чантата губи много повече време, категорични са бюджетарите на времето. Поне два пъти на ден – на излизане и на прибиране, ровим за ключа. При всяко пазаруване – за портфейла. В транспорта опипваме за карти и билети, в офиса за дъвка, на улицата за мобилния телефон. Вероятно се събира поне половин час. Отделно на няколко дни се стига до поне 10-минутна основна ревизия на изпомачкани касови бележки, билети, рецепти и всевъзможни хартийки. Най-просто е изобщо да не прибираме листчета, които вече са си изиграли ролята, съветва във „Вашингтон поуст“ Мери Карломагно.
Правим го най-често с касовите бележки – за да не бавим опашката, ги пъхаме заедно с рестото в портмонето или ги пускаме в чантата. Грешка. Във всички магазини има кошчета до изхода, веднага се освободете от хартийката, освен ако това не е свързано с гаранции или проблемни покупки, за които може да се наложи да доказвате откъде сте ги взели. В този момент ви става излишен и вече изпълненият списък за пазаруване. Ясно, че и използваните вече билети няма да ви потрябват отново – хвърлете ги веднага.
Ако сте от хората, които си правят подсещаща бележка, вечерта се примирете с неизпълненото и запратете листа в боклука – ако пропуснатите ангажименти са важни, те така или иначе ще влязат в плановете ви за следващия ден. Това, че ще фигурират на няколко бележки, няма да помогне за реализацията, само ще ви отнема време много пъти да прехвърляте и сверявате задачите. Ако по изключение вашата чанта няма специален джоб за ключове и телефон, ползвайте калъфчета. Най-удобно е да са снабдени с „карабинка“ – можете да я закачите от вътрешната страна на дръжките или ципа, и с едно движение ще се добирате до съдържанието.
Останалите важни вещи като портфейл, несесер, кърпички, лекарства слагайте
винаги в едни и същи прегради, за да можете да ги намерите и със затворени очи.
Не тъпчете чантата до краен предел, защото това винаги предполага трудно достигане, а като правило най-нужното е винаги отдолу.
А може би превръщате джобовете си в чанти, както твърди популярната легенда за шлифера на писателя Хемингуей? Тогава ползвайте винаги един и същ за конкретните предмети и не прибирайте нищо, което вече си е „изпяло песента“.
Грубо пресмятане показва, че за около 50 г. активен живот губим над една година в безсмислено ровене за неща, които сме „скрили“ от себе си. Дебри – колкото ни душа иска. Според експерта по рационално използване на времето Питър Уолш най-много часове прекарваме в прехвърляне на дрехите в гардероби и скринове, докато комплектуваме тоалета си.
Кухненските шкафове са типичен женски капан, а мъжете се размотават по-дълго в издирване на вещи, в мазето и гаража.
Ако нещо не е използвано 1 г., значи наистина е непотребно, съветва Уолш. Аргументира се, че за това време сте прибегнали дори до сезонните дрехи и приспособления и щом някои не са влезли в употреба, само заемат място. За особено нерешителните той удвоява времето – за да се избегнат случайности, но смята, че в 80 на сто от случаите това не променя списъка за изхвърляне. Най-много за 12-те месеца да се добавят още излишни придобивки.
Тайната времето вкъщи да ни стига за почивка е всички вещи и уреди да са достъпни без разместване. Това изключва набутването, при което отварянето на вратичката на шкафа или гардероба да води до изсипване на съдържанието. Според международни проучвания хората в развитите държави редовно носят около 20 на сто от дрехите си.
Останалите заемат място, мачкат и „крият“ любимите тоалети и аксесоари. Най-често причините да висят по закачалките са оправданията „почти нови са“, „като поотслабна и пак ще ми станат“ и “ платих цяло състояние, как да ги изхвърля!“. Зарежете. Модата се променя генерално през няколко години, а телата ни не са същите, дори и да свалим тлъстинките от някое място. Оставете само дрехите, които действително ви стоят добре и са ви удобни. Не е задължително другото да отиде в кофата за боклук – дайте на химическо чистене и ги предложете на някой социален дом.
Д-р Георги Джупанов от Гоце Делчев:
Успехът в бизнеса води до печалба, а най-често тя се засвидетелства чрез притежаване на предмети на лукса. Но стремежът да притежаваш може да се превърне в алчност или прахосничество, привързаността към определен предмет се трансформира във фетишизъм, а съхраняването – в трупане множество ненужни неща. Все по-често да придобиеш и да притежаваш определана вещ се превръща в потребност, произтичаща не от непосредствена житейска необходимост, а от това какво символизира – за другите хора и за нас самите. Освен стремежа за притежание това обуславя и нашата привързаност към нея, и склонността да я съхраняваме. Така асистентът в Първа психиатрична клиника на МБАЛНП „Св. Наум“ д-р Георги Джупанов обяснява зависимостта ни от вещите. (Още от експерта – в карето долу.) Според него на основата на нормалните потребности нерядко се пораждат странни форми на поведение. Притежанието и складирането може да са резултат както на преживян в миналото период на нищета, така и последица от детство, в което близките са изразявали своята грижа изключително чрез подаряване на предмети на фона на лишаване от топлина и обикновена привързаност. Купуването и презадоволяването се оказава един от малкото начини да се почувстват удовлетворени, сигурни, уважавани.
Един от основните човешки проблеми, формулирани от Ерих Фром, е „Да имаш
или да бъдеш“. През последните десетилетия обаче е изключително застъпена тенденцията да се поощрява непрекъснато увеличаващо се потребление, насърчава се купуването, размяната на стоки и услуги, икономическият растеж е по-важен от всичко.
През XIX и XX век в обществата в Европа и Северна Америка се е насърчавало спестяването и натрупването на пари и продукти, и това е било предписание за поведението на членовете на тези общества. Днес се култивира потребност от придобиване на все повече, все по-нови и нови неща. Вещите се превръщат във фетиш.
В примитивните религии фетиши са били свещени предмети с дълбоко символно значение, на които са приписвани свръхестествени способности. Днес животът се центрира върху множеството нови фетиши, новите символи на благополучие, успех, място в обществото, които имат почти магическо въздействие. Човек лесно може се загуби, попаднал сред тяхното множество и непрекъсната промяна, очевидно надхвърлящи разумната достатъчност.