Атанас Камбитов, кмет на Благоевград, пред Топ ПРЕСА: Благоевград има младежки дух!
-
- март 13, 2015
Силвия СТОЯНОВА
Базари, Баня, Орта, Джума, Джумая, Горна Джумая… Това е почти географският център на Балканите район, в който от най-дълбока древност има присъствие на цивилизован живот. На 100 км южно от София по пътя за Солун и Атина се намира най-големият град в Югозападна България и областен център – Благоевград. Разположен е от двете страни на р. Бистрица, почти при вливането й в р. Струма, където реката и извисяващите се от двете й страни Рила и Влахина планина оформят Благоевградската котловина. През Античността са регистрирани селища, крепости и некрополи в града и околните села Бистрица, Падеж, Лешко, Покровник, Дренково, Селище, Церово. В местността Градище край с. Дренково след археологически проучвания бе открита късноантична сграда от IV-VI в. с уникален за нашите земи архитектурен план. Най-популярната легенда за възникването на града разказва, че селянин от с. Марулево загубил болния си кон, но не след дълго го намерил оздравял край минералните извори в равнината. Там положил основите на селището.
Пътуващите по международния път Кулата-София срещат на входа на Благоевград като паметен знак „Летящият кон“. Той се извисява на метална траверса под остър ъгъл, разположена на нисък хълм край самия път. Благоевград е университетски град. В него се намират Югозападният университет „Неофит Рилски“ и Американският университет в България, които все повече се налагат в културния и обществения живот на града и носят славата му на най-младия университетски център. В града има още три висши училища: Колеж по туризъм, Колеж по икономика и мениджмънт и Медицински колеж.
Д-р Атанас Камбитов е роден на 30 април 1967 г. в Благоевград. Завършил е медицина, а след това и магистратура „Стопанско управление“. От 2007 г. е общински съветник от ГЕРБ в Благоевград. Става депутат в 41- вото НС и е член на комисията по земеделие и гори. Избран е за председател на Сдружението на югозападните общини в края на 2014 г. От 2012 г. е кмет на Благоевград, след като печели на балотажа срещу кандидата на БСП Емил Костадинов.
– Господин Камбитов, Благоевград е сред най-бързо развиващите се областни центрове. Въпреки икономическите и политическите сътресения в държавата през последните години градът остана привлекателно място за бизнеса. Вашият коментар?
– Ролята на местната власт е да създава добри условия за всеки един инвеститор. За съжаление все още общината е най-големият работодател, което означава, че икономиката не се развива с такива темпове, каквито всички искаме. Но нашата задача е да създаваме необходимата бизнес среда като инфраструктура, комуникации, осигуряване на експресни услуги и намаляване на бюрокрацията. Общината трябва да бъде партньор на бизнеса и посредник при разкриването на нови работни места. До дни ще инициираме среща с Търговско-промишлената палата и местни предприемачи за това как да усвояват европейски средства, предназначени за стимулиране на дребния и средния бизнес по програма „Хоризонт 2020“ с директно финансиране от Европейската комисия. Програмата има три приоритетни оси, като в разяснителната кампания ще наблегнем на втората ос – конкурентни индустрии или укрепване на индустриалното лидерство чрез иновации, целящи да върнат Европа по пътя на растежа и създаването на работни места. Факт е, че поради икономическата несигурност в последните години доста стратегически инвеститори напуснаха страната. Но на местно ниво продължаваме да отчитаме сериозен интерес от страна на гръцки инвеститори и фирми.
Нашият стремеж е да привличаме и да помагаме на всеки инвеститор.
– Наложихте нов подход в управлението – данъците в Благоевград остават сред най-ниските в цялата страна, като в същото време приходите в хазната растат. Явно тази политика се оказа успешна?
– С гордост заявявам, че Благоевград е сред областните градове с най-ниски данъци. Това е правилната политика, защото по този начин стимулираме бизнеса. Що се отнася до събираемостта, не съм привърженик на рестриктивната политика. Даваме възможност на всеки длъжник сам да представи погасителен план, отнасяме се към него с разбиране. Встъпвайки в мандата, заварих около 9 милиона лева просрочия, в момента са под 2 милиона лева. Това означава, че сме намерили правилния подход към всеки жител на областния център. Без натиск хората се издължават. Разбира се, важна е и обратната връзка – всеки да знае, че с тези пари в общината се случват хубави неща. Това е една от основните задачи на всяка администрация – да бъде прозрачна и да показва на хората къде отиват техните пари.
– През този мандат ви се наложи да работите с четири правителства. Това е изпитание за всеки един кмет. Вие как се справихте?
– Пет, за да бъда точен. За всеки един кмет е трудно да работи в такива условия. Дори и само да стиковаш администрацията с новата власт, води до забавяне. Общината решава дотам, докъдето са правомощията й, но са нужни синхронът и връзката с централната власт. А когато това е проблем, то рефлектира върху всички. Най-големият проблем беше спирането на еврофондовете. Важното е, че сега евросредствата са размразени и се подписват рамките на оперативните програми. Разбира се, ние не сме спирали да работим. Изготвили сме редица проекти и щом бъдат отворени програмите, можем веднага да реагираме и да кандидатстваме.
– Кои са най-важните проекти за Благоевград?
– Имаме намерение да изградим Експоцентър в Благоевград. Моделът за проекта е взет от Дармщат в Германия. Това е успешен бизнес модел с логистични центрове, конферентни зали, зали за изложения. Нашият град се намира на две граници и подобен бизнес център ще генерира приходи. Плановете са да превърнем бившите казарми в модерен бизнес парк. По времето на ГЕРБ подписахме споразумение за прехвърляне на собствеността на поделението на общината. За съжаление по чисто политически причини процедурата бе стопирана. Сега проектът отново е на ход и съм оптимист, че ще го реализираме.
Предвиждаме там да изградим и музей на Македоно-Одринското движение и втори православен храм в Благоевград, нещо, за което жителите на областния център отдавна мечтаят. Един от проблемите на града е уличното осветление, което е в недобро състояние заради стар дългосрочен договор, който не се изпълняваше както трябва. В момента се справяме сами, но идеята е да разработим проект за модерно енергоспестяващо улично лед осветление. Тъй като инвестицията ще бъде много голяма и общината сама няма да може да се справи, предвиждаме да ползваме банков заем, който ще се изплати от реализираните икономии.
– Благоевград се превръща във фестивален център. Как се прави култура в години на икономическа криза?
– Благоевград има младежки дух. Имаме два големи университета, частни колежи и висши училища. Длъжни сме да се впишем в стремежите на младите хора. За култура отделяме над 3 милиона от собствените си приходи, което е над 13% от бюджета на общината. Няма друг такъв град в България. 2015 година сме я нарекли фестивална, като идеята е да предложим пъстра палитра от културни прояви за всички вкусове, за млади и не толкова млади. От януари до декември имаме предвидени фестивали. В момента работим за възстановяването на фестивала на франкофоните, който е организиран за кратко през 90-те години на миналия век. Вече имаме подкрепата на френския посланик и на Министерството на културата. Предвиждаме той да се направи през септември. През октомври подготвяме Балкански фестивал, който ще събере на една сцена най-популярните съвременни балкански изпълнители, за да покажем, че на Балканите нещата, които ни обединяват, са много повече от нещата, които ни разделят. Две години Благоевград бе домакин на най-голямото музикално събитие у нас – раздаването на годишните награди на БГ радио. Надявам се, че партньорите ни отново ще изберат нашия красив град и за трета година музикалното събитие ще се проведе тук.
– А спортът?
– Спортът също е приоритет. Възстановихме със собствени средства спортния интернат. Там събираме талантливи деца от областта и те тренират с финансовата издръжка на общината. Построихме доста закрити зали, непрекъснато изграждаме нови спортни площадки. В момента по общински проект се строят плувен басейн с олимпийски размери, два тенис корта, две футболни игрища.
Общински е и футболният отбор, защото имаме традиции в това отношение и амбиция да влезем в „А“ група. Имаме и проект за изграждане на тренировъчни игрища, средствата за които ще дойдат от програма „Региони в растеж“, знаем как ще се кандидатства. Спортният център ще има модерна база за релакс и хотелски комплекс. Имаме идеи и за развитие на ски зоната над областния център. Целта е да бъде посещавана и от хората от съседните държави.
– Общината е много активна по отношение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради? Министър Лиляна Павлова нарече областния център отличник в това отношение.
– Активни сме, защото програмата е от полза за хората – жилищата им след санирането ще струват по-скъпо, ще бъдат енергийно ефективни, ще бъде по-комфортно да се живее в тях.
Най-важното е жителите на блоковете, които отговарят на изискванията, да побързат и да регистрират необходимите сдружения. Защото ресурсът, колкото и да е голям, е ограничен, програмата има състезателен характер и колкото по-бързо бъдем готови с регистрацията на сдруженията, толкова по-бързо те ще бъдат одобрени и ще започне усвояване на средства. Първи подписахме тристранно споразумение с Българска банка за развитие за 10 договора. Сега предстои стартиране на процедура за обществена поръчка. В близките дни това ще стане с още 50 договора, а до месец – още 30. Нашата цел е да осигурим саниране за 100 блока с по 70-80 апартамента. Всичко това показва, че сме се справили. Опровергахме внушенията, че програмата няма да бъде ефективна. Напротив, хората повярваха в ползите от нея и предвиждаме между 30 000 и 40 000 души да се възползват от нея в Благоевград.
– Задават се местните избори. Вие вече получихте подкрепата на централното ръководство на ГЕРБ, което ви определи като един от най-успешните градоначалници. Настроихте ли се вече на състезателна вълна?
– Аз ще оставя на хората с гласа си да дадат своята оценка за моята работа и на моя екип. Един кмет трябва да решава краткосрочни задачи и ежедневни проблеми. Но всеки управник има и дългосрочни цели. С оглед на факта, че все още не са реализирани най-големите ми приоритети, ще ми трябва поне още един мандат. Ако бъда избран отново за кмет, ще е знак, че съм работил правилно. В сравнение с останалите кандидати за кметския пост мен ще ме оценяват не по обещанията, а по делата. Моята мечта е в края на следващия мандат да видя Благоевград като модерен европейски регионален център. Затова ще работя с всички сили, ако получа доверието на благоевградчани.
– Извоювахте си име на диалогичен управник, който търси общ език с всички политически партии.
– Тук е мястото да благодаря на всички общински съветници за добрата работа. Кметската администрация няма върнато решение, което означава, че добре си върши работата и предлага на обсъждане добре обмислени и мотивирани предложения.
Be the first to leave a review.
