ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ЦИНИЗЪМ! Магистрати пожалиха изверга, убил и натикал жена си в куфар! Орлин Владимиров излиза на свобода, баща му – оправдан!

Днес, 16 февруари 2026 г., българското правосъдие официално удари дъното. В една държава, в която животът на една млада майка струва по-малко от комфорта на нейния палач, Софийският апелативен съд реши да направи закъснял „коледен подарък“ на един изверг.

От доживотен затвор на жалките 20 години. Това е цената на смъртта на Евгения Чорбанова. Това е цената на ужаса да бъдеш удушена, натикана в куфар и захвърлена като боклук във водоем край Перник.

Експертизата на ужаса срещу „милостта“ на съдиите

Припомняме на „милостивите“ магистрати какво стои зад сухата правна терминология: Ети е умирала бавно и мъчително. Тя е съзнавала всяка секунда от агонията си. Осъзнавала е, че бащата на детето ѝ я убива.

И докато тя е издихвала в безсъзнание, Орлин Владимиров не е звъннал на бърза помощ. Не се е покаял. Той е действал с хладнокръвието на професионален килър. С помощта на баща си – Пламен, който днес излиза чист като момина сълза и напълно оправдан – те са планирали логистиката на изхвърлянето. Сякаш не изхвърлят майката на своя внук и син, а стар багаж.

Къде е правосъдието за близките?

Питахте ли майката на Евгения как се чувства днес? Питахте ли детето ѝ, което ще расте с мисълта, че баща му е убил майка му, а държавата го е пуснала „по живо, по здраво“ след няколко години зад решетките?

20 години при строг режим?

С приспадане на времето в ареста и „примерно поведение“, този изверг може да бъде сред нас след по-малко от десетилетие. Какъв пример даваме на обществото?  Че убийството по особено мъчителен начин е „изгодно“?

Че ако имаш добър адвокат и търпение, доживотната присъда е просто формалност?

Ами, примерът за подобни изверги?

Това решение е зелена светлина за всеки насилник с болно его и пристъпи на ревност. То казва: „Убивай, крий тела в куфари, лъжи месеци наред, че жена ти е изчезнала, и накрая съдът ще те пожали“.

Близките на жертвата не искат съжаление. Те искаха справедливост. Вместо това получиха поредната доза институционален цинизъм. Оправдаването на бащата-съучастник е финалният щрих в този парад на безобразието. Логистиката на смъртта явно не е престъпление в очите на Темида, щом е извършена в семейството.

Ние от „Топ Преса“ питаме: Докога съдебната зала ще бъде място за математически изчисления на присъди, а не храм на справедливостта? Докога убийците ще имат повече права от жертвите, гниещи в земята?

Ети няма да се върне. Но срамът на българския съд ще остане вечен. Тази присъда подлежи на обжалване. Цяла България ще гледа. Ние също!