Голяма Задушница преди Великия пост – ден за памет, благодарност и отдаване на почит към починалите близки
В календара на християнското смирение има дни, които не принадлежат на шума на ежедневието, а на тишината на сърцето. На 14 февруари православните християни ще отдадат почит на починалите си близки. Днешният ден не е просто дата, а мост между световете. Задушница е, преди Великия пост (Месопустна задушница) – денят преди Месни заговезни. Това е и първата голяма задушница за годината.
Когато февруарското утро докосне земята, камбанният звън призовава не към празник, а към съкровено общуване. Днес православните християни отбелязват първата за годината Голяма Задушница – ден, посветен на възпоменанието на нашите покойни близки. Смъртта не е край, а преход, и именно в този дух Задушницата се отбелязва винаги в съботен ден – денят, в който Църквата се моли за душите на починалите и напомня за надеждата във вечния живот.
Символиката на паметта: Жито, хляб и молитва
Пред прага на покаянието, ние спираме, за да благодарим на онези, които са ни дали живот, обич и уроци. В този ден вярващите палят свещи и се молят за душите на тези, които вече не са с нас. Пламъкът на свещта е символ на нашата вяра, а тънкият дим – на молитвата, която се издига към небесата.
Традицията е жива и в обредната трапеза, която споделяме в името на паметта. Приготвя се подсладено варено жито, хляб и вино. Житото е символ на бъдещото възкресение, хлябът – на „живия хляб“ Христос, а виното – на пречистващата кръв на Спасителя. Докато духовниците извършват заупокойни богослужения, ние смирено скланяме глави пред величието на невидимия свят.
Духовният път към Възкресението
Тази събота е само началото на един дълъг път на пречистване. В неделя – 15 февруари е Месни Заговезни. В този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено на вярващите християни да ядат месо. Този преход бележи подготовката на тялото и духа за голямото изпитание и радост.
Тази година Великденските пости започват на 23 февруари – понеделник, след Сирни Заговезни, и приключват с Христовото Възкресение – на 12 април. Време за тишина, в което всеки от нас търси пътя към себе си и към Бога.
Светлината на просветителите: Успение на св. Кирил Славянобългарски
Днешният ден носи и особена историческа и духовна тежест. Заедно с молитвата за близките, ние честваме и Успение на св. Кирил Славянобългарски. Преп. Авксентий. Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Неговият път е доказателство, че истинското величие се ражда в духа, а не в титлите. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
Въпреки блясъка на византийския двор, душата на Философа търси по-висок смисъл. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Но призванието му е било друго. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Това е ден за благодарност към онези, които са утъпкали пътя преди нас, и за памет, която ни прави хора.
Be the first to leave a review.









