След ужасяващите събития, свързани с хижата край Петрохан, мястото, на което по данни от разследвания бяха убити млади хора от групата на Иво Калушев, а по-късно беше установена и смъртта на самия Калушев, в професионалните горски среди започнаха да циркулират твърдения, които и до днес не са получили публичен отговор. В центъра на тези разговори е името на д-р Георги Гогушев, заместник-директор на РДГ Благоевград. Източници на „Топ Преса“ твърдят, че д-р Гогушев е бил чест посетител на именно тази хижа, впоследствие превърнала се в символ на един от най-мрачните криминални случаи в региона. Медията не твърди, че тези посещения имат каквато и да е пряка връзка с престъпленията, нито че д-р Гогушев е знаел или е участвал в каквато и да е противоправна дейност. Въпросите възникват заради времевото съвпадение, характера на мястото и факта, че темата се обсъжда открито между служители от системата на горите.

В същите разговори се споменава и близко познанство между д-р Гогушев и Иво Калушев, човек, чието име впоследствие беше свързано с тежки обвинения, квалификации за психическа нестабилност и трагичен край. Според разкази на източниците, д-р Гогушев не е криел тези контакти и дори е парадирал с участие в кауза, която по негови думи е била подкрепяна и популяризирана в Благоевградския регион заедно с Александър Дунчев, бивш директор на Изпълнителната агенция по горите и народен представител.

По думите на същите източници, пред колеги е било твърдяно, че именно Дунчев е съдействал Иво Калушев да бъде лично заведен при Тома Белев в периода декември 2021 – юни 2022 г., когато Белев е заемал поста заместник-министър на околната среда и водите в кабинета на Кирил Петков. Според тези твърдения, срещата е била търсена с цел институционално съдействие за развитие на дейности, свързвани с Калушев. „Топ Преса“ не разполага с официални доказателства за подобна среща, нито за нейното съдържание, и не твърди, че е извършено нарушение.

Слуховете около тези контакти, по информация от горските среди, са стигнали дотам, че са предизвикали и лични проблеми за д-р Гогушев, включително напрежение в семейството му заради несъгласие с честите му посещения на въпросната хижа. Тези детайли се цитират не като сензация, а като още един знак колко широко е разпространена темата вътре в самата система.

Редакцията подчертава ясно, че не обвинява, не квалифицира и не прави внушения за вина. Публикуваме този материал, защото става дума за ръководен служител в РДГ Благоевград и за място, свързано с тежки престъпления, които разтърсиха общественото мнение. Когато около подобна комбинация се появяват настойчиви твърдения за контакти, влияние и покровителство, единственият правилен път е публичният отговор и институционалната проверка.Въпросите остават. Какви са били тези контакти. С каква цел са се поддържали. Има ли изобщо нещо, което подлежи на проверка. Отговорите могат да дойдат единствено от самия д-р Георги Гогушев и от компетентните органи. Мълчанието в подобни случаи не изчиства съмненията, а ги задълбочава.

ЗАЩО Е ВАЖЕН ВСЕКИ ДЕТАЙЛ ОКОЛО ТОЗИ УЖАС? 

От обществена гледна точка изнасянето на подобни версии и хипотези е ключово, когато става дума за държавна институция като РДГ Благоевград и за лице на ръководна позиция в нея. Общественият интерес тук не е в сензацията, а в доверието. Когато тежки престъпления, включително убийства на млади хора и смъртта на основна фигура, са свързани с конкретно място, а около това място се коментират контакти на висш държавен служител, мълчанието създава съмнение. Съмнението подкопава авторитета на институциите. Публичното поставяне на въпроси не означава обвинение. То е начин обществото да получи яснота дали държавата е действала, дали е знаела и дали е реагирала навреме. Ако всичко е било морално и законно, светлината е най-добрата защита.

От юридическа гледна точка подобни хипотези са важни, защото очертават възможни рискови зони, които законът изисква да бъдат проверени. Говорим за потенциален конфликт на интереси, за неформални контакти между администрация и лица с тежка криминална репутация, за евентуално институционално съдействие или бездействие. Дори когато липсват преки доказателства, сигналите и свидетелските твърдения са основание за проверка. Законът не работи само с доказана вина, а и с превенция. Ако институциите не реагират при подобни публични въпроси, това създава модел на безотчетност. Затова изваждането на тези версии на светло не е атака, а тест за правовата държава и за способността ѝ да защитава обществения интерес, преди съмнението да се превърне в криза.