Зелените училища в Рила и Пирин под лупа. Кой пази децата в планината?
-
- февруари 6, 2026
Случаят край хижа „Петрохан“ отвори врата, която институциите от години държат плътно затворена. В тази врата се вижда мрачна картина. Неформални структури. Самопровъзгласени пазители на природата. Хора с оръжие, влияние и достъп до изолирани територии. Трима убити мъже. Паралелно с това в общественото пространство започна да изплува още по-тревожен въпрос. Какво се случва с децата, които държавата и различни организации изпращат в планината под етикета „зелено училище“. Кой ги контролира. Кой носи отговорност. И най-важното. Кой гарантира, че под прикритието на екологично образование не се крият злоупотреби, включително от най-тежкия възможен характер.
Топ Преса не твърди, че има доказани престъпления в зелените училища. Но твърди нещо по-важно. Че липсата на контрол е престъпна сама по себе си. След „Петрохан“ вече е ясно, че в планините се допуска паралелна власт. В такава среда всяка дейност с деца автоматично попада в зона с висок риск. Особено когато става дума за изолирани лагери, нощувки, ограничен достъп и пълна зависимост на децата от възрастни, които често не подлежат на никаква публична проверка.
Зелените училища в Рила и Пирин се представят като образователни, възпитателни и полезни. На хартия това звучи безупречно. На терен обаче картината е по-размита. В едната крайност са официалните държавни структури. В другата са неправителствени организации, фондации, сдружения и инициативи с различна степен на легитимност, прозрачност и професионализъм. Общото между всички е едно. Работят с деца. В планината. Далеч от очите на обществото.
Най-мащабната и институционално утвърдена форма е зеленото училище в Национален парк „Рила“. То се организира ежегодно от Дирекция Национален парк Рила. Програмите са насочени към деца от почти всички възрасти. От предучилищна до гимназиална. Включват лекции за биоразнообразие, екология, опазване на горите, теренни занятия, походи и акции по почистване на туристически маршрути. Формално това е държавна дейност. Именно затова отговорността е максимална.
Тук обаче възниква въпросът, който Топ Преса няма да подмине. Какъв пример дава ръководството на една такава институция. В публичното пространство съществуват добре известни факти и медийни публикации за тежък пътен инцидент, предизвикан от директор на Национален парк „Рила“, който направи опасно ПТП под въздействието на алкохол и наркотици. Това не е моралистичен детайл. Това е въпрос за доверие. Може ли човек с подобно поведение да бъде лице на институция, която възпитава деца в отговорност, грижа за природата и спазване на правилата. Такива ли хора обясняват на децата ни какво е любов към природата и какво е обществен дълг. Отговорът е болезнено очевиден.
В Пирин картината е сходна, макар и по-фрагментирана. Дирекцията на Национален парк Пирин провежда образователни програми чрез посетителски центрове, организира посещения на ученически групи и работи с училища. И тук става дума за държавна структура. Но и тук липсва публична информация за системни проверки на персонала, който има директен достъп до деца. Липсват ясни и достъпни правила за подбор, обучение и контрол. Обществото е оставено да вярва на добра воля.
Паралелно с това действат множество неправителствени организации. Част от тях са утвърдени природозащитни структури с дългогодишна дейност. Други са малки сдружения, проектни формации или инициативи, създадени около конкретно финансиране. Те организират зелени лагери, обучения, теренни занятия, често с нощувки в планински бази, хижи или отдалечени обекти. В много случаи липсва публична информация кои са лекторите, възпитателите и придружителите. Липсва информация дали тези хора са проверявани за съдебно минало. Липсва информация дали има вътрешни механизми за предотвратяване на злоупотреби.
Българското законодателство не оставя място за тълкуване. Законът за закрила на детето изисква всяка дейност с деца да гарантира физическа, психическа и морална безопасност. Наказателният кодекс предвижда тежки санкции за престъпления срещу половата неприкосновеност на малолетни и непълнолетни. Европейското право изисква превенция, контрол и отчетност. Това включва задължителни проверки на персонала, ясни правила за достъп до деца и постоянен институционален надзор. Когато тези изисквания не се прилагат, държавата носи отговорност.
Топ Преса подчертава нещо ключово. Съмненията не са обвинения. Те са сигнал. А сигналите в правова държава се проверяват. След „Петрохан“ никой няма право да твърди, че рискът е теоретичен. Планината вече показа какво се случва, когато контролът изчезне.
Затова Топ Преса ще поиска официални проверки от Министерството на околната среда и водите, Агенцията за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи и прокуратурата. Проверки на всички организации, държавни и неправителствени, които организират зелени училища и лагери за деца в Рила и Пирин. Проверки на персонала. Проверки на програмите. Проверки на механизмите за контрол. Проверки на финансирането и отговорността. Това не е война срещу природозащитата. Това е битка за елементарна сигурност. Децата не са част от кауза. Те са граница, която не се прекрачва. Ако институциите откажат да видят проблема, следващият скандал няма да е хипотеза. Ще е факт.
КАКВА Е ПРАКТИКАТА В ЕВРОПА И БЕЛИЯ СВЯТ:
В държави като Германия, Австрия и Франция дейностите с деца извън училищна среда, включително зелени училища, лагери и образователни програми в планини и защитени територии, подлежат на задължителен многостепенен контрол. Всеки организатор е длъжен да има лиценз или официална регистрация за работа с деца. Всички лица, които имат директен контакт с непълнолетни, преминават през задължителна проверка за съдебно минало, включително за престъпления срещу половата неприкосновеност. В Германия това става чрез т.нар. разширено удостоверение за съдимост, което се изисква периодично, а не еднократно. Без този документ достъпът до деца е забранен, независимо от каузата или финансирането. На ниво Европейски съюз действа ясна рамка за превенция чрез директиви за защита на децата от сексуална експлоатация и злоупотреба. Те изискват държавите членки да въвеждат механизми за предварителен подбор, обучение и постоянен мониторинг на персонала. В практиката това означава задължителни кодекси за поведение, ясни правила за контакт между възрастни и деца, забрана за индивидуални неформални дейности без свидетели и задължение за незабавно докладване на всяко съмнение. В много страни се прилага принципът на нулева толерантност, при който дори сигнал без доказателства води до временно отстраняване до приключване на проверка.
Особено строг е контролът при дейности в изолирана среда като планини, гори и национални паркове. В Австрия и Скандинавските държави е задължително присъствието на повече от един отговорен възрастен за всяка група деца, ясно разписани дежурства, постоянна връзка с местните власти и възможност за внезапни проверки на място. Финансирането също е обвързано с контрол. При нарушение се прекратяват субсидии и лицензи. Там въпросът не се решава с доверие. Решава се със система.
Топ Преса няма да спре до публикация и обществен шум. Ще бъдат подадени официални сигнали до всички компетентни институции в България и на европейско ниво. До Министерството на околната среда и водите, Агенцията за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, прокуратурата и съответните контролни органи на Европейския съюз. Ще се поиска пълна проверка на всяка структура, всяка програма и всяко лице, което има достъп до деца под формата на зелени училища в Рила и Пирин. Защото когато става дума за деца, компромиси няма. Мълчанието е съучастие. А бездействието вече не е опция.
Be the first to leave a review.
