Банско на ръба на собствения си успех: часове чакане за кабинката и бунтът на уикенд туриста
-
- февруари 3, 2026
През почивните дни в Банско отново се разигра позната сцена от алпийския масов туризъм, но с балканска острота: невиждана опашка за кабинковия лифт, кадри, разпространявани в блогове и социални канали, и спонтанна „информационна мрежа“ от изнервени скиори, които си обменят един и същ въпрос — струва ли си изобщо.
Под снимки от мястото коментари твърдят, че при това количество хора „един час не им мърда“, за да стигнат до кабинка. Някои признават, че вече са се отказали да посещават курорта; други казват, че го „избягват през почивните дни“ — туристическа формула, която звучи безобидно, но е икономически сигнал: потребителят започва да наказва продукта, когато преживяването се превърне в чакане.
В този хор се откроява и разказ на чужд гражданин, който описва Банско като „най-лошият курорт откъм опашки за лифт“, който е виждал за 46 години каране на ски. Той призовава за бойкот и добавя теза, която в такива моменти винаги избухва като искра в суха гора: че „ще стане по-добре само когато печалбата… бъде правилно инвестирана“. Дори човек да не споделя категоричността, тонът е показателен — когато инфраструктурата не догонва търсенето, разговорът неизбежно се пренася от снега към управлението, от пистите към инвестициите, от спортното към политическото.
Натискът не е само върху лифта. Друг коментар добавя втори слой към усещането за „скъпо и трудно“: „Цените на микробусите също ще се удвоят. Миналата седмица автобусите бяха 8 евро на човек.“ В масовия зимен туризъм логистиката е скритата цена на удоволствието — когато достъпът до планината поскъпва и се усложнява, курортът губи точно онова, което го прави конкурентен: лекотата.
Банско днес изглежда като учебникарски пример за парадокса на успешния курорт: рекламираната популярност произвежда свръхнатоварване; свръхнатоварването ражда разочарование; разочарованието — призиви за бойкот. И докато едни ще приемат чакането като „цената на добрия сняг“, други вече сравняват не писти и гледки, а минути на опашка и усещането, че времето им се изпарява между бариерите и турникетите.
За един курорт това е повече от неудобство. Това е репутационен риск, който не се измерва в метри опашка, а в една проста туристическа сметка: ако уикендът се превръща в изпитание, хората започват да търсят планината другаде — или да не тръгват изобщо.
Be the first to leave a review.
