Ако цените бяха само аптечна надценка, щяхме да живеем в учебник. В реалността плащаме за производствени цени, ДДС 20%, дефицити, паралелен износ — и за събития, които произвеждат точки, не решения.

„Пределна надценка“ не лекува спекулата: когато системата поскъпва, а форумът „сверява часовници“

„Пределна надценка“ и безпределно говорене

Struma.bg продава успокоение, д-р Константин Качулев продава рамка, а човекът на гишето плаща сметката на системата отново на висока цена.

В материял на  Struma.bg  смешен плач тръгва от събрание в Благоевград, организирано по идея на председателя на РФК – Благоевград маг.-фармацевта д-р Константин Качулев и заместниците му Мария Димчева и Катина Илчова. Пише се за „медицинско продължаващо обучение“, за 50 участници, за лектори от ИАЛ, БФС и МУ–София, за „фокус върху ценообразуването“ покрай превалутирането в евро, за проверки и санкции, за това как КЗК проверявала 400 аптеки за спекулативно повишаване на цени, и накрая се пуска ключовото успокоение: аптеките имали пределна надценка, държавата я била определила и фармацевтите „нямало как“ да излязат от рамката. И като черешка – на въпрос има ли поскъпване, Качулев бил „категоричен“, че „само при един български производител“ имало драстично повишаване.

Тук започва проблемът: текстът звучи като обяснение, но всъщност е извинение. „Има пределна надценка“ е вярно само дотолкова, доколкото описва последната брънка. Само че крайният бон не се ражда в аптеката, а много по-нагоре по веригата – при производител/вносител, при търговията на едро, при условията по доставка, при наличностите и най-вече при дефицита. Таванът на аптечната надценка не замразява цените, той просто ограничава част от маржа на финалната витрина; ако базата преди това се вдигне, „рамката“ не спасява никого. А върху цялата тази „рамка“ стои и държавният ускорител, който в подобни разговори удобно се размива – 20% ДДС върху лекарства: когато нещо поскъпне нагоре по веригата, данъкът го прави още по-скъпо на касата. Това не е мнение, това е механика.

Следващото твърдение – „само един български производител“ – в текста на Struma.bg е поднесено като факт, но без елементарните числа е просто шум с категоричен тон. Кой производител? Кои конкретни лекарства, кои опаковки, от кога, с колко процента, как е измерено – по производствена цена, по цена към едро, по цена към аптека или по крайна цена? Без тези данни репликата не е анализ, а удобно стесняване на проблема до „една лоша ябълка“, за да излезе системата чиста и разговорът да приключи с „няма драма“. Когато някой е „категоричен“, най-лесното е да е категоричен с таблица, не с прилагателни.

И „КЗК проверява 400 аптеки“ звучи бодро, но пак е от жанра „отчитане на дейност“. Проверка не означава резултат, още по-малко означава, че се проверява правилното място. Ако натискът се стоварва върху най-видимия и най-лесния за санкциониране участник – аптеката, особено дребните – получаваш цифра за прес-съобщение и дисциплина от страх, но не получаваш по-евтини лекарства. Реалното поскъпване и реалната липса се управляват там, където се формира базовата цена и там, където се ражда дефицитът. А дефицитът в материала е кръстен „традиционен“, „аптечният туризъм“ е описан почти като сезонен спорт, и пак се хвърля спасителният пояс „има български заместител“. Да, понякога има. Понякога няма. Понякога лекарят не може да смени терапията с една усмивка. Понякога пациентът не може да обикаля 12 аптеки. Да наричаш това „традиционно“ е все едно да признаеш провала и да го обявиш за климат.

Ако целта на подобно събиране беше реално „регулиране на цените“, Struma.bg щеше да извади от залата не общи фрази, а конкретика: какви мерки се искат, кои институции трябва да ги направят, какви срокове, какви данни ще се публикуват, как ще се спира закръгляването покрай еврото, как ще се гарантират наличности при грипна вълна, как ще се осветли ценообразуването по веригата, а не само финалната „надценка“. Вместо това остава познатата картина: обучение, точки, лектори, снимка, цитати, и един централен внушен извод – „аптеките не могат, значи не търсете тук“. Само че човекът не търси „тук“ или „там“. Човекът търси лекарство, търси наличност и търси цена, която да може да плати. И ако след толкова думи единственото, което му се предлага, е рамка и успокоение, това не е решение. Това е добре облечена пауза.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search